Д-р Светлана Цанкова: Противопоставянето на лекарски мнения ме разочарова

Представям Ви д-р Светлана Цанкова, която споделя с нас нейните виждания относно пичините за объркването и несигурността по време на пандемията.

Представете се накратко:

Д-р Светлана Цанкова, лекар.

Как хората биха могли да се ориентират коя информация е вярна и коя съмнителна?

Научната информация, касаеща различните медицински аспекти се представя от официални медицински институции, публикува се в специализирани издания и информационни пространства. Отдиференцирането на вярна от подвеждаща информация може обаче да се окаже предизвикателство.

Така например, динамиката в официалните становища и изобщо в аргументите, касаещи даден медицински проблем за един медик не е изненадваща, защото медицината не е ригидна. Тя е медицина, базирана на доказателства и търпи промени.

Обаче, често за останалите хора този динамичен процес може да бъде фрустриращ и възприет погрешно като некомпетенция, като хаос и неяснота.

Именно това неразбиране е прекият път към дезинформацията, която предоставя един константен и непроменящ се във времето набор от лъжливи „истини“. Принципът на фалшифицируемостта на Карл Попър е приложим с пълна сила.

Защо според Вас са толкова разпространени конспиративните теории за здравето?

От древни времена хората приписват различни катаклизми, които не разбират и изобщо появата на негативни събития на висши сили, на богове, на невидимото,  защото това пренасяне носи успокоение, че отговорността е на нещо по-силно и неподлежащо на контрол от обикновения човек. На някакъв могъщ злодей, който дърпа конците.

По-лесно се възприемат конспиративни теории, отколкото научни факти и процеси, защото в конспиративните теории винаги има някой „лош образ“, който е виновен за всичко и с това проблематиката се изчерпва.

Какво според Вас е необходимо, за да се повиши здравната култура на населението?

Комплексни и синергични усилия на много нива, провеждане на информационни кампании, а също и започването на нейното изграждане още от детска възраст.

Как водите дискусия с роднини, приятели, колеги, ако сте на различни мнения по даден здравен проблем?

Понякога е доста трудно.

Изключително демотивиращо е да чуеш използването като аргумент мнението на лекар, било от пациент, било от близък, в полза на откровено подвеждаща информация. Така на практика се получава мнение срещу мнение, авторитет срещу авторитет.

В крайна сметка човек се обърква на кого да вярва. През последната една година това е нерядко явление.

Кое е най-трудното във Вашата всекидневна работа? Какво затруднява работата Ви?

Може би най- вече прогресивната ерозия в доверието лекар – пациент и ежедневният стремеж към неговото съхранение. Причините за това, разбира се, са много и далеч не се изчерпват само с пандемията.

Коя е областта в медицината, която според Вас е най-неразбираема за хората с немедицинско образование?

Медицината като цяло в нейната комплексност е сложна за разбиране.

Понякога на хората им се иска тя да бъде приравнена до някаква елементарност, до прости сборове от цифри и процеси. Това няма как да стане.

Колко време отделяте от свободното си лично време, за да предоставяте вярна и проверена информация в социалните мрежи и медиите?

Колкото се може повече.

Кое Ви е най-трудно да представите или обясните на хората?

Да имат доверие в науката.

Кое Ви разочарова най-много през изминалите месеци?

Противопоставянето на лекарски мнения. Този процес имаше най-различни нюанси и медийни проявления, но като цяло беше разочароващо, демотивиращо и контрапродуктивно събитие в общ аспект.

Кой беше най-трудният период за Вас и семейството Ви досега по време на пандемията?

Периодът на неизвестното през първите месеци на пандемията. Винаги, дори и сега има една несигурност какво ще се случи, но си повтарям, че всичко ще бъде наред. Опитвам се да не се поддавам на песимизми. Старая се да предам това и на хората около мен.

Според Вас кога ще свърши пандемията, ако приемем, че това зависи само от хората и не зависи от самия вирус?

Хората като цяло сме склонни към самоунищожение. Мисля, че това отговаря на въпроса донякъде.

Имате ли хоби? Как разпускате от стреса?

Обичам да спортувам. Занимавам се с катерене. Това много ми помага да намаля психическото напрежение и едновременно да се натоваря физически. Харесва ми също да рисувам и да чета интересни книги.

Какво е Вашето послание към хората?

Да бъдат здрави, да вярват в науката и в лекарите! Ние имаме обща цел и тя е да се справим с това предизвикателство с възможно най- малко щети и жертви.

Благодаря Ви за интервюто и бъдете здрава!

Материалът подготви: Весела Енчева