5 запомнящи се факта за имунната система

Имунната система е нашият защитник – нейната задача е да се бори срещу болестите и опасните нашественици в организма ни. Тя работи като първо идентифицира проникналите бактерии, вируси, гъбички или паразити, след което изпраща своите „войски“ – бели кръвни клетки – да унищожат както „враговете“, така и инфектираните тъкани.

Ето няколко интересни факта за имунната система – този толкова важен компонент на нашите организми.

Прочети още »

Имунната система ли крие ключа за лечението на рака?

На път сме да започнем да третираме рака по съвсем нов начин.

Вместо раковите клетки да бъдат умъртвявани директно чрез химио- или лъчерапия, новите терапии са предназначени да насърчат естествения имунен контрол на организма над болестта.

Прочети още »

Свръхупотребата на антибиотици и имунната система

Кратки факти

Въпреки, че антибиотиците убиват бактериите, за пълното им изчистване на инфекцията от организма се изисква компетентна имунна система. След антибиотично лечение оцелелите бактерии могат да придобият резистентност, вследствие на възникване на мутации в тях. Гастроинтестиналният тракт, особено червата, са населени с различни коменсални бактерии. Повечето от тях са изключително необходими както за развитието, така и за поддържане функциите на имунната система.

И докато имунната система е способна да разпознае «опасните» от «безопасни» бактерии в червата, антибиотиците не могат. След употреба на антибиотици може да се появи свръхрастеж на „опасните“ бактерии поради загиването на полезни бактерии в червата, които нормално местообитават лигавицата. Това от своя страна води до освобождаване на токсини и потискане на имунитета.

Други фактори като алкохол например, също могат да нарушат бактериалния баланс в червата. Бактериалният дисбаланс може да доведе и до развитие на гъбички, както в гастроинтестиналния тракт, така и в други лигавици и органи.

До 1965 г. вече са разработени над 25,000 различни антибиотични продукти. Фанатичната им употреба е направила някои инфекциозни агенти от убийци в причинители на общо неразположение. Някои изследователи и лекари смятат, че инфекциозните заболявания с бактериална причина като туберкулоза, антракс, стрептококи, стафилококи, коли и т.н., са под контрол благодарение на антибиотичната терапия.

Според други изследователи обаче, постоянното използване на антибиотици при хората и добитъка е водещ фактор в нарастващата неспособност да се изкоренят болестите, които те предизвикват. Прекалената употреба на тези „чудодейни лекарства“ всъщност е подпомогнала по-бързото еволюционно развитие на бактериалната популация в сравнение с хората. Колкото повече се усъвършенстват механизмите на бактериите за защита спрямо антибиотиците, толкова по-сложни и скъпи антибиотици ще трябва да се използват, за да бъдат ефективни срещу тях.

Употребата на антибиотици при бактерии in vitro, в които дори по-малко от един процент от организмите са генетично устойчиви, може да има трагични резултати. Антибиотиците ще избият 99% от бактериите, които са податливи, оставяйки огромна хранителна среда без конкуренти за оцелелите резистентни бактерии. Подобно на плевели, които внезапно нахлуват в занемарено открито поле, резистентните бактерии бързо се умножават и разстилат.

През 1997 г. Дейвид Дача, директор на Центъра за контрол на заболяванията, изказва опасенията си така: „През последните години антибиотици са станали по-малко ефективни срещу инфекциозни агенти, а ние се занимаваме с „пост „антибиотична ера“. По-скоро ние сме на етап на изчерпване на „оръжията“.

Според д-р Питър Д’Адамо антибиотиците ограничават имунния отговор. Според него те само намаляват степента на инфекцията, докато имунната система е тази, която трябва да «довърши битката». Неговите проучвания твърдят, че при преболедуване без употребата на антибиотици, хора с нормална имунна система развиват повече специфични антитела към текущата инфекция, създават по-добра имунологична памет – всички са предпоставки за по-добро справяне със същата инфекция при следваща среща с нея.

Колкото по-еволюирали щамове инфектират човешкия организъм, толкова по-зле е подготвена имунната система за справяне с тях. Д-р Д’Адамо напомня, че неконтролираната употреба на антибиотици разрушава не само на инфекцията, но всички полезни бактерии (нормалната чревната флора) в храносмилателния тракт, което често води до диария и други неразположения, а когато това се случи в гениталния тракт на жените, те стават обект на повтарящи се продължителни гъбични инфекции.

Други вредни фактори, които улесняват тези процеси, са употребата на противозачатъчни хапчета, стероидни лекарства, както и повишената консумация на сладки изделия. Полезни от тази гледна точка се явяват пробиотиците. Те не само поддържат количеството и качеството на полезните бактерии, но оказват и ползотворно влияние и на лигавичната имунна система.

Скорошни проучвания на екип от България, показаха че комбинираното приложение на про- и пребиотик (наречено синбиотик) при здрави води до стимулиране на системния противовирусен отговор (чрез увеличаване на Nаtural Killer клетките), а от друга страна води до локален имунен толеранс в червата (чрез стимулиране секрецията на анти-възпалителни цитокини), където е най-необходим.

Кога да се приемат антибиотици

Антибиотици, използвани при точни показания и по подходящ начин, са безспорно важни за спасяване на животи. Ако имунната система е отслабена по някаква причина, употребата на антибиотици е желана. Елизабет Липски от Центъра за контрол на заболяванията призовава: „Ако микробите стават все по-устойчиви и вирулентни, ние трябва да увеличим нашата собствена устойчивост и сила, за да ги надхитрим. Трябва да се стимулира имунната функция, така че хората да бъдат по-малко възприемчиви към инфекция.”

Материалът е публикуван за първи път в сайта forumzdrave.bg през 2016 г.

Референции:

  1. http://immunedisorders.homestead.com/antibiotics.html
  2. Tsvetelina Velikova, Ventsislav Nakov, Ralitsa Georgieva, Kalina Toumangelova-Yuzeir, Ekaterina Ivanova-Todorova, Radislav Nakov, Elena Karaivanova, Borislav Vladimirov et Dobroslav Kyurkchiev. Immunomodulating properties of a novel synbiotic on healthy persons. Comptes rendus de l`Academie bulgare des Sciences 2015. Tome 68, No 10:1321-1326.

Как работи имунната система в резюме

Вроденият и придобитият (адаптивният) имунен отговор са двете части на едно цяло, като вродените механизми са възникнали първи, докато адаптивните – на по-късен етап и само при гръбначните организми. Двете рамена на имунния отговор си взаимодействат, работят заедно в сътрудничество и обменят информация непрекъснато.Прочети още »

Бебеносенето повишава имунната система на детето

Освен всички известни ползи, носенето на детето в ергономична носилка има положително влияние и върху детската имунна система, макар и индиректно.

1. Бебеносенето поддържа телесната температура на детето постоянна. Избягването на преохлаждане в студените месеци способства за намаляване възникването на инфекции. Самото преохлаждане не разболява, необходим е контакт с инфекциозни причинители. Установено е, обаче, че риновирусите и грипните вируси се размножават по-добре при температура 33-35^С, като при такава температура са и най-стабилни в околната среда. Така охлаждането на носната кухина на бебето в количка например, може да доведе до усилено размножаване на вирусите в организма, докато топлината на майката към лицето на детето – до потискане на инфекцията.

2. Бебеносенето подпомага децата да прекарват по-продължително време навън, независимо от сезона. Достъпът до свеж въздух, обогатен с кислород, действа благоприятно на организма и имунните клетки. Забележка: тази точка се отнаса за случаите, при които се осигурява чист въздух, а не замърсен.

3. Увеличеният брой часове, прекарани на слънце, особено в есенно-зимните месеци, благоприятства образуването на витамин Д в кожата. Отдавна е известно, че освен като витамин, той действа и като хормон, и като имуномодулатор. Доказана е ролята му в активирането на клетките на вродения имунитет и образуването на антимикробни пептиди. Тези данни обясняват на какво се дължат по-честите инфекции при ниски нива на витамина. Повече можете да прочетете тук.

4. Бебеносенето намалява плача при бебетата и децата. Скорошно проучване доказа връзката между неудържимия и продължителен плач на децата и високите нива на стресови хормони, сред които кортизол. Кортизолът и други хормони на стреса доказано потискат имунната система. Междувремвнно, създаването на силна връзка между майката и детето, спомага за поддържане на ниски нива на кортизол и други стресови хормони в кръвта както на детето, така и на майката.

5. Поради увеличеното време на контакт на майката с детето по време на бебеносене, се синтезира повече окситоцин в кръвта й, а той от своя страна благоприятства увеличаването и поддържането на лактацията. Известно е, че кърменето е от основно значение за осигуряване на пасивната имунна защита на детето, наред с другите здравни ефекти.

6. Червната микрофлора на детето се обогатява поради тесния контакт с кожата на майката (контакт skin-to-skin). Биоразнообразието на чревната флора спомага за правилното развитие и узряване на имунната система в червата, а оттам и в целия организъм на детето.

7. Бебеносенето благоприятства съня през деня и заспиването вечерта. В регулирането на циркадния ритъм сън-бодърстване участва хормонът мелатонин. Мелатонинът се произвежда от епифизата, като неговите нива започват да се покачват със залязването на слънцето и намаляват рязко сутрин. Самият той не действа като “knock-out”, а при създадени условия на спокойствие и отпуснатост, каквито са например при бебеносенето, подпомага заспиването. Мелатонинът въздейства и на имунната система чрез превалиращите си анти-възпалителни свойства, които притежава. Наскоро той бе описан като още един естествен имуномодулатор в организма.

Повече за бебеносенето в България можете да научите в групата “Бебе в слинг” и от консултантите по бебеносене с библиотеки за ергономични носилки във Вашия град или в околността.

Референции:

http://www.lifetimeoflovedoula.com/doula-blog/5-reasons-to-consider-wearing-your-baby#

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4311828/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/m/pubmed/30300262/?i=4&from=sun%20vitamin%20d%20children

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/m/pubmed/15144478/?i=11&from=baby%20cry%20cortisol

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/m/pubmed/30415283/?i=1&from=oxytocin%20lactation

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/m/pubmed/28683833/?i=4&from=skin%20maternal%20microbiome%20child

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/m/pubmed/29368957/?i=16&from=child%20sleep%20melatonine

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/m/pubmed/30242884/?i=1&from=melatonine%20immune%20system

https://www.healthline.com/nutrition/melatonin-and-sleep

Метафори за имунната система

Имунните функции могат да бъдат представени със следните метафори:

А. Имунната система е полицейско управление:Прочети още »

Витамин Д и детска астма – част 1

Дефицитът на витамин Д е проблем на общественото здраве в световен мащаб. Вредните ефекти от дефицита на витамин Д в педиатричната практика отдавна се простират извън заболяванията на скелета [1].

Смята се, че дефицитът на витамин Д е с висока честота при атопични деца, при които свързаните с недостига на витамин Д имунни нарушения могат да влошат значително реактивността на дихателните пътища [2]. Предполага се, че дефицитът на витамин Д може да обясни част от „епидемията” от астма и други атопични заболявания при децата [1].

Последните данни показват, че физиологичният хормон 1,25-дихидроксихолекалциферол, или активната форма на витамин D, е паракринен фактор, който регулира развитието на белия дроб на плода и пролиферацията и диференциацията на гладкомускулните клетки на дихателните пътища, въпреки че механизмите все още са неясни [3].

Нещо повече, витамин Д чрез модулация на имунните и възпалителни клетки посредством витамин Д рецепторите, разположени върху тях, участва в патофизиологията на няколко респираторни разстройства като белодробна астма (БА), муковисцидоза (МВ), белодробен рак, респираторни инфекции, интерстициални белодробни заболявания и бронхиектазии [4]. Самият респираторен епител конститутивно експресира 1а-хидроксилаза, която локално трансформира неактивния 25 (ОН) витамин Д в активната форма 1,25(ОН)2 витамин Д [4]. Именно тази активна форма на витамин Д упражнява неговата автокринна / паракринна функция за регулиране на витамин Д-зависими гени със значение за локалния имунитет на белите дробове [5-7].

Витамин Д индуцира производството на антимикробен полипептид, кателидин, който има както бактериални, така и антивирусни ефекти [1]. Всички тези данни насочват към ролята на витамин Д в патогенезата на някои белодробни заболявания [4].

При децата с БА няколко големи крос-секционни проучвания съобщават за асоциации между ниски кръвни концентрации на витамин Д и тежест на заболяването [5,8,9].

Директни доказателства за ролята на витамин Д при развитието на астмата и алергията, бяха получени от изследванията върху човешкия геном. Установиха се значителни асоциации между полиморфизми в гена за рецептора на витамин Д и честотата на астмата в Северна Америка [1]. Смята се, че генетичният терен може да е в основата на това при кои деца ще се развие БА вследствие на вирусни инфекции, а нивото на витамин Д да е фактор, който опосредства този риск [1].

Към момента официалните насоки за нормални нива на витамин Д при здравото население са до голяма степен съобразени с идеята за избягване на скелетни дефекти, свързани с дефицит на витамин Д [10]. Все още липсват данни дали суплементирането на витамин Д в детска възраст може да подобри БА при тези деца. Предвид текущите проучвания и новопоявяващи се доказателства по тази тема, важно е да се синтезират доказателствата за лечението с витамин Д при БА.

Муковисцидозата (МВ) е най-честата наследствена генетична болест, засягаща и дихателната система, в западния свят. Хиповитаминозата на витамин Д е почти универсална при пациенти с МВ, вероятно поради комбинация от лоша абсорбция, нарушен метаболизъм и липса на излагане на слънце [11]. Неадекватните нива на витамин Д се свързват с високата честота на костно заболяване или остеопороза при пациентите с МВ, което води до повишена честота на фрактури, кифоза и влошаване на белодробното състояние [11]. В допълнение към малабсорбцията на витамин Д, пациентите с МВ проявяват и увредено чернодробно хидроксилиране, което повлиява метаболизма на произведения в кожата витамин Д и този, абсорбиран през стомашно-чревния тракт [11].

Част 2 може да прочетете тук.

Референции:

1. Litonjua AA. Childhood asthma may be a consequence of vitamin D deficiency. Curr Opin Allergy Clin Immunol, 2009, 9(3), 202–207.

2. Bantz SK, Zhu Z, Zheng T. The Role of Vitamin D in Pediatric Asthma. Ann Pediatr Child Health, 2015, 3(1), 1-13.

3. Nguyen M, Trubert CL, Rizk-Rabin M, et al. 1,25-Dihydroxyvitamin D3 and fetal lung maturation: immunogold detection of VDR expression in pneumocytes type II cells and effect on fructose 1,6 bisphosphatase. The Journal of steroid biochemistry and molecular biology, 2004, 89–90(1-5), 93-7.

4. Moustaki M, Loukou I, Priftis KN, Douros K. Role of vitamin D in cystic fibrosis and non-cystic fibrosis bronchiectasis. World J Clin Pediatr, 2017, 6(3), 132-142.

5. Riverin BD, Maguire JL, Li. Vitamin D Supplementation for Childhood Asthma: A Systematic Review and Meta-Analysis. PLoS ONEP, 2015, 10(8), e0136841.

6. Pludowski P, Holick MF, Pilz S, et al. Vitamin D effects on musculoskeletal health, immunity, autoimmunity, cardiovascular disease, cancer, fertility, pregnancy, dementia and mortality-A review of recent evidence. Autoimmun Rev, 2013, 12(10), 976-89.

7. Szczawinska-Poplonyk A, Breborowicz A. Vitamin D impact on immune functions: Implications for preventive strategy of allergic disease? Postepy Dermatologii i Alergologii, 2012, 29, 176–181.

8. Black PN, Scragg R. Relationship between serum 25-hydroxyvitamin d and pulmonary function in the third national health and nutrition examination survey. Chest, 2005, 128, 3792–3798.

9. Brehm JM, Schuemann B, Fuhlbrigge AL, et al. Serum vitamin D levels and severe asthma exacerbations in the Childhood Asthma Management Program study. J Allergy Clin Immunol, 2010, 126, 52–58.

10. Dietary Reference Intakes for Calcium and Vitamin D. Washington (DC): Institute of Medicine, 2013.

11. Hall WB, Sparks AA, Aris MR. International Journal of Endocrinology. Vitamin D Deficiency in Cystic Fibrosis, 1010, 1-9.

Значение на майчината диета при обучението на имунната система на бебето по време на бременността и лактацията

Последните прогнози предвиждат, че през следващите 15 години почти половината от европейското население ще бъде алергично, като голям дял ще се пада на хранителните алергии. За съжаление, всички стратегии за първична профилактика на алергични заболявания чрез избягване на определени алергени от храната досега не са дали резултат. Прочети още »

Защо възниква автоимунитетът?

Фундаментална характеристика на имунната система е, че при нормални условия тя не реагира срещу собствените на организма съставки. Това се осъществява чрез голям брой контролни механизми, които осигуряват този толеранс към „своето“ и предотвратяват разрушението на организма.Прочети още »

Имунна система – въведение

Всички организми (включително растения и гъби) имат защитни механизми. Те са наследени от общи предци и понастоящем са класифицирани като вродени защитни механизми. Гръбначните животни, в това число и човекът, имат допълнителна и особено ефективна защита, наречена придобит или адаптивен имунитет, включващ както специализирани имунни клетки, така и производството на антитела.Прочети още »