На път сме да започнем да третираме рака по съвсем нов начин.
Вместо раковите клетки да бъдат умъртвявани директно чрез химио- или лъчерапия, новите терапии са предназначени да насърчат естествения имунен контрол на организма над болестта.
Прочети още »
Тъй като пандемията COVID-19 навлиза в поредния си месец, все повече на пазара се забелязват нелицензирани и недоказани „терапии“ на базата на стволови клетки и екзозомни продукти, които твърдят, че предотвратяват или лекуват заболяването.
В списание Cell Stem Cell на 5 май доцент по биоетика Leigh Turner описва как някои компании „възприемат пандемията като възможност за печалба от надежда и отчаянието на хората.
Материалът описва как предполагаемите „терапии “ за COVID-19, освен да причинят финансова загуба, могат да бъдат и опасни за хората. Предлаганите продукти не са адекватно тествани. Освен това, някои хора ще се откажат от мерки като социално дистанциране, защото са платили за продукт, който смятат, че ще ги защити да не се заразят или разболеят.
Редица клиники за стволови клетки имат история на продажба на недоказани и нелицензирани интервенции при наранявания и заболявания, вариращи от болестта на Алцхаймер до увреждания на гръбначния мозък.
Откакто започна пандемията COVID-19, някои от тях добавиха твърдения за „повишаващи имунитета“ терапии за лечение на COVID-19 и синдром на остър респираторен дистрес (ARDS), причинени от инфекция със SARS CoV-2. Тези компании рекламират интервенциите със стволови клетки и екзозомни продукти, получени от източници като пъпна връв и околоплодна течност. Авторът твърди, че изявленията в медийните пространства засилват ефекта от тези твърдения върху хората без да има научи доказателства за тях.
Все още не са направени сериозни клинични изпитвания върху тези продукти, базирани на стволови клетки. Необходими са рандомизирани контролирани проучвания, за да се установи дали определени продукти от стволови клетки са безопасни и ефикасни при лечението на ARDS, свързан с COVID-19.
Бизнесът със стволови клетки е особено развит в САЩ. Тези предприятия имат дълга история на претенции за лечение на заболявания и наранявания, за които все още не съществуват базирани на доказателства терапии. Въпреки това, тези клиники се рекламират чрез Google и YouTube посредством съобщения и промоционални видеоклипове. В последните месеци особено актуални са тези, насочени към „лечението със стволови клетки на COVID-19 и ARDS“. Пандемията COVID-19 е възможност за генериране на нов поток от приходи за тези компании.
Критиките на редица медицински организации към тези неодобрени терапии, понякога се използват като реклама и промотиране. Важно е, обаче, хората да знаят, че някои компании се опитват да се възползват от тях, като продават предполагаеми лечения, които не са подкрепени с достоверни научни доказателства.
В заключение, трябва да се знае, че специфична терапия и профилактика срещу новия коронавирус към момента не съществува, въпреки че се правят проучвания с лекарства, а множество ваксини се разработват. Необходимо е критично мислене, за да се избегнат възможностите за измама, както и вредите за здравето с недоказани и скъпи интервенции.
Много клиники по света предлагат недоказани лечения, докато истинските терапии бавно си проправят път чрез клинични изпитания.
Търсейки „терапия със стволови клетки“ онлайн, ще попаднете на безброй предложения по целия свят, които предлагат лечение на редица здравословни проблеми. Рекламират се излекуване на травми на гръбначния стълб, спортни травми, остеоартрит, лекове за сърдечни заболявания, болест на Паркинсон, ревматоиден артрит, диабет, мултиплена склероза, аутизъм, включително забавяне и елиминиране на стареенето.
Прави впечатление, че всички изброени заболявания нямат дефинитивно лечение, че са социално значими и тежки, че много хора страдат от тях.
Проблемът: използването на стволови клетки е недоказана терапия, която е и безкрайно скъпа.
Забележка: в тази статия под „стволови клетки“ ще се има предвид „мезенхимни стволови клетки“. Какво представляват те и повече подробности за тях, ще прочетете в отделен материал.
Ако се обещава лечение, къде са всички „излекувани“ пациенти досега? Къде са Нобеловите награди за успешното лечение на всички тежки болести със стволови клетки? Но тези два въпроса не доказват нищо, нека да видим какви са научните доказателства.
Използването на стволови клетки е невероятно обещаваща и бързо развиваща се област и предстои да видим клинични ползи. Засега обаче, няма много терапии, които са готови за използване в клиниката. В същото време все повече компании за подобен род лечение се роят, и то в страни със сериозни закони и регулации, обикновено в заможни държави.
Понякога тези лечения застрашават живота на пациентите. Но как е възможно те да съществуват тогава?
Терапия със стволови клетки може да струва няколко десетки до стотици хиляди евро/долара, средно 20 000 долара (16 000 британски лири) на приложение. На практика в тези клиники извличат малка проба от мастна тъкан се взема от пациента и след обработка се инжектира повторно на друго място.
Т.е. жаргонно казано, вземат клетки от дупето и ги инжектират в гръбначния стълб, за да „лекуват“ прекъсването на гръбначния мозък.
При клиничните изпитвания обикновено отглеждат стволови клетки в лаборатория, третират се така, че да се диференцират в определен тип клетки, изследват се многократно преди да ги върнат отново в пациента.
Междувременно нерегламентираните клиники използват всякакви нестандартни протоколи, за да инжектират пациентите със стволови клетки.
Клиники се появяват в Канада, Австралия, Япония, в цяла Европа, а САЩ е един от най-плодотворните пазари. Изследователите на стволови клетки са склонни да вярват, че ситуацията се подобрява, но дали е така?
Истината е, че клиниките и компаниите, обещаващи изцеление със стволовите клетки, си играят на котка и мишка с държавните регулаторни органи.
Това е нарастващ проблем в САЩ, въпреки че FDA отправя публични предупреждения и предприема правни действия срещу подобни клиники. В основата на проблема са определенията за медицинска процедура и медицинска терапия. FDA или Европейската медицинска агенция (ЕМА) не регулират медицинската практика, те регулират търговията с лекарства.
Взимането на пациентските клетки и повторното им инжектиране е близко до трансплантация на кръв и не е обхванато от лекарствените регулатори. Докато клиниките правят „минимална обработка“ на собствените клетки на пациента, те спазват изискванията на регулаторите.
Само в САЩ има над 350 компании, които търгуват с неодобрени от FDA интервенции на стволови клетки на пациенти в над 570 клиники. Между 90 до 100 нови уебсайтове за бизнес със стволови клетки се появяват всяка година.
Проучване от 2017 г. установило, че уеб търсачките показват над 200 резултата по темата, като повече от 44% са от клиники за лечение, следвани от медийните статии по темата. В началото на статията изброихме кои са най-често рекламираните лечения на болести. Но тези състояния са много далече от постигане на успешно излекуване с каквито и да е средства, камо ли със стволови клетки.
Много от тези клиники дори не рекламират това като експериментално лечение.
В същото време стволовите клетки се представят погрешно като панацея в медиите.
Разбира се, всеки има право да се заблуждава. Заблудите покрай стволовите клетки са толкова разпространени, че медийният шум не може да бъде заглушен. Хората вече могат да закупят „кремове от стволови клетки“ в интернет. Пускането и широкото популяризиране на такива продукти помага да се вгради в обществения ум, че стволовите клетки са ефективни и са рутинно използвани.
„Новините“ за спортните звезди, които се възстановяват след лечение със стволови клетки, успява да евангелизира недоказани медицински процедури.
Тук е мястото да споменем,
че терапия със стволови клетки се прилага като интервенции за заболявания, но САМО в контекста на клинично изпитване.
Публичният диалог около достъпа до подобни недоказани терапии в САЩ всъщност подхранва спекулациите около „коварната правителствена бюрокрация, която се опитва да спре отчаяните пациенти да получат лечение“.
Защото е добре известно, че тези клиники умеят да манипулират отчаяните пациенти и техните семейства.
В много страни, включително в България, набирането на средства чрез скромни дарения от хората (т.нар. краудфъндинг) е популярен метод. Така могат да бъдат събраните необходимите средства за лечение със стволови клетки, най-често за неврологични заболявания, включително мултиплена склероза.
Скорошно проучване установи 1030 кампании за краудфъндинг за неврологични заболявания и наранявания, като те общо са получи над 5 милиона долара.
Всяка клиника, предлагаща лечение, различно от трансплантация на костен мозък за мултиплена склероза, е в сферата на експериментите. Започват и клинични изпитвания със стволови клетки за възрастни пациенти с мултиплена склероза, но все още сме далече от създаване на надеждни лечения за пациенти.
Обединяващото за тези разнородни болести е, че те нямат ефективно лечение, а водят до тежка инвалидизация. За голяма част от тях, например диабет и Паркинсон, поддържащо лечение има, но прогресията на заболяването е безмилостна. За някои болести като травма на гръбначния стълб или последен стадий на дилатативна кардиомиопатия, това е „последна надежда“. Разбираемо пациентите са готови да изчерпат всички възможности.
Така тези кези клиники умеят да манипулират отчаяни пациенти, а всъщност ги обричат на голяма финансова загуба без реална възможност за излекуване и с риск за живота им. Подценява се сериозният онкогенен потенциал на стволовите клетки.
Напоследък се забелязва и друга тенденция – достъпът до интервенциите, базирани на стволови клетки, са белег за престиж, за това, че хората с финансови възможности имат достъп до леченията на бъдещето.
През 2018 г. е съобщено, че двама пациенти в напреднала възраст са били лекувани с имплантиран пластир от ретиналните клетки, получен от ембрионални стволови клетки. Пациентите, които са диагностицирани с макулна дегенерация, твърдят, че от неспособност да четат са достигнали до четене на 60–80 думи в минута с обикновени очила.
Други учени изолират мозъчните клетки, които се унищожават при болестта на Хънтингтън, и ги обработват в култури с цел да ги прилагат на пациенти. Засега обаче изпитванията не са на етап, в който може с голяма увереност да се прилагат стволови клетки. Започват и първоначални проучвания при болни с Паркинсон, но също са много далеч от рутинно използване.
В заключение, говорим за терапии, недоказани научно за момента. Няма доказателства, че лечението в такива клиники е оправдано за невродегенеративни нарушения, както и за други състояния. Необходими са критичен минимум проучвания, строг контрол и откровеност при представяне на информацията.
Следва продължение.
Референции:
https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fict.2017.00028/full
Имунотерапията вече промени лечението на голям набор онкологични заболявания. Успехите й обаче са ограничени поради причини, които са едновременно сложни и объркващи.Прочети още »
Захарният диабет тип 1 се свързва със загуба на имунна толерантност към собствената задстомашна жлеза (панкреас), чиито бета-островни клетки произвеждат инсулин.
От имуносупресивната терапия, прилагана при трансплантация, само Everolimus има стимулиращ ефект върху Treg клетките. Останалите имуносупресанти, насочени към потискане на Т лимфоцитите, влияят на всички техни популации, вкл. на Тreg клетките.
Докато плазмените нива на имуносупресивните лекарства са обект на клиничната лаборатория и фармакология, степента на имуносупресия се определя от баланса между активирането на имунни клетки и създаване на толерантност. По този начин Treg клетките могат да бъдат използвани като биомаркер за посттрансплантационен толеранс.
Редица проучвания вече предложиха специален алгоритъм за анализ на Treg лимфоцити при трансплантации. Консенсус относно имуносупресивната терапия, приет в Барселона през 2016 г., предлага Treg клетките да бъдат един от възможните показатели за предсказване на започващо отхвърляне на присадката и за оценка на ефективността на имуносупресивната терапия.
Някои автори описват, че при пациенти след чернодробна трансплантация процентът на Treg клетките е нараснал значително до достигане на стойности, близки или по-високи от тези при здрави индивиди в края на първата седмица след трансплантацията.
През последните няколко години научен интерес е фокусиран върху Treg клетките не само като диагностичен показател, но и като терапевтична възможност при трансплантация. Понастоящем няколко проучвания, които изследват трансфера на Treg клетки след трансплантации на солидни органи и хематопоетични стволови клетки, са в ход. Целта на тази нова терапия е да се увеличи броят на регулаторните Т клетки в реципиентите, за да се постигне имунна толерантност и да се намали възможността за отхвърляне.
За първи път бе съгласуван протокол за изолиране на Tregs клетки в съответствие с изискванията за добра лабораторна практика още през 2006 г., а адоптивният трансферът на Treg беше осъществен през 2009 г.
Клетките могат да бъдат изолирани от периферна кръв или пъпна връв. В повечето лаборатории Treg лимфоцитите се сортират по CliniMACS система (CliniMACS TM Instruments, Miltenyi Biotec Bergisch Gladbach, Germany) при стерилни условия, намножават се със специфична стимулация и повторно се инжектират в пациента. Друг вариант за сортиране е чрез поточен цитометър.
Понастоящем тези нови технологии са разрешени в три центъра – два в САЩ (Университета в Минесота и Калифорнийския университет) и един в Европа (Университета в Гданск, Полша).
Интересното е, че от текущите единадесет проучвания, четири са за Treg клетки при чернодробна трансплантация. Въпреки факта, че тези проучвания са все още в ранен стадий и има много въпроси относно количеството и честотата на инжектиране на клетките, адоптивният трансфер на регулаторни Т клетки е обещаващ терапевтичен подход.
В заключение, вече е известно, че регулаторните Т клетки са от съществено значение за осигуряването на благоприятна имунната среда за трансплантация на черен дроб. Освен това, тяхното измерване в периферната кръв може да бъде полезен диагностичен инструмент за ранно откриване на отхвърляне на присадката.
Възможността за адоптивен трансфер на регулаторни Т клетки е съвсем нов подход за трансплантационна терапия при хора. Понастоящем данните са оскъдни и не позволяват обширни дискусии, но при правилно прилагане тази нова имунологична терапия дава надежда за все по-успешни трансплантации.
Първа част на темата, посветена на Т регулаторните клетки при чернодробна трансплантация, можете да откриете тук.
Референции:
http://www.mathewsopenaccess.com/PDF/Immunology/M_J_Immu_2_1_007.pdf
Tokiko Nagamura-Inoue, Yuki Yamamoto, Seiichiro Kobayashi, Kazuo Ogami, Kiyoko Izawa, Miki Yuzawa, H. T. and A. T. (2012). Unique Role of mTOR Inhibitor, Everolimus in Inducible Regulatory T Cells | Blood Journal. Blood, 120, 4349.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26977997
Levitsky, J., Miller, J., Huang, X., Gallon, L., Leventhal, J. R., & Mathew, J. M. (2016). Immunoregulatory effects of everolimus on in vitro alloimmune responses. PLoS ONE, 11(6). https://doi.org/10.1371/journal.pone.0156535
Behnam Sani, K., & Sawitzki, B. (2017). Immune monitoring as prerequisite for transplantation tolerance trials. Clinical and Experimental Immunology, 189(2), 158–170. https://doi.org/10.1111/cei.12988
Sebastiaan Heidt and Kathryn J. Wood, D. P. (2013). Europe PMC Funders Group Europe PMC Funders Author Manuscripts BIOMARKERS OF OPERATIONAL TOLERANCE IN SOLID ORGAN TRANSPLANTATION, 6(4), 281–293. https://doi.org/10.1517/17530059.2012.680019.BIOMARKERS
Streitz, M., Miloud, T., Kapinsky, M., Reed, M. R., Magari, R., Geissler, E. K., … Sawitzki, B. (2013). Standardization of whole blood immune phenotype monitoring for clinical trials: panels and methods from the ONE study. Transplantation Research, 2(1), 17. https://doi.org/10.1186/2047-1440-2-17
Brunet, M., Shipkova, M., Gelder, T. Van, Wieland, E., Sommerer, C., Budde, K., … Oellerich, M. (2016). Barcelona Consensus on Biomarker-Based Immunosuppressive Drugs Management in Solid Organ Transplantation, 38(2), 1–20. https://doi.org/10.1097/FTD.0000000000000287
Haarer, J., Riquelme, P., Hoffmann, P., Schnitzbauer, A., Schlitt, H. J., Sawitzki, B., … Hutchinson, J. A. (2016). Early Enrichment and Restitution of the Peripheral Blood Treg Pool Is Associated With Rejection-Free Stable Immunosuppression After Liver Transplantation. Transplantation, 100(7), e39–e40. https://doi.org/10.1097/TP.0000000000001190
Hoffmann P, Boeld T, Eder R, et al. (2006). Isolation of CD4+CD25+ regulatory T cells for clinical trials. Biol Blood Marrow Transplant, 12, 267.
Trzonkowski P, Bieniaszewska M, Ju scin ska J, et al. (2009). First-in-man clinical results of the treatment of patients with graft versus host disease with human ex vivo expanded CD4+CD25+CD127 T regulatory cells. Clin Immunol, 133, 22.
Brunstein CG, Miller JS, Cao Q, et al. (2011). Infusion of ex vivo expanded T regulatory cells in adults transplanted with umbilical cord blood: safety profile and detection kinetics. Blood, 117, 1061.
Yadav, M., Louvet, C., Davini, D., Gardner, J. M., Martinez-Llordella, M., Bailey-Bucktrout, S., … Bluestone, J. A. (2012). Neuropilin-1 distinguishes natural and inducible regulatory T cells among regulatory T cell subsets in vivo. The Journal of Experimental Medicine, 209(10), 1713–1722. https://doi.org/10.1084/jem.20120822
През последните 30 години биологичните лекарства навлязоха широко в практиката. Биологичното лекарство е обикновено голяма молекула, която се произвежда от жива клетка или нейни продукти, и която се използва за превенция, диагностика или лечение на различни заболявания, най-често туморни и възпалителни. Прочети още »
Научните постижения и разкрития в последните години по отношение на възникването и развитието на различни заболявания, сред които автоимунни, възпалителни и туморни, позволиха създаването на нови лекарства, едни от които наречени биологични. Биологичните лекарства са насочени срещу определени молекули, участващи в болестния процeс, и които се явяват като допълнение на прилаганата към момента конвенционална терапия при дадените заболявания.Прочети още »
Здравейте!
Казвам се Цветелина Великова и създадох този блог през 2018 г. с цел да популяризирам и направя по-достъпна и разбираема имунологията – специалността, в която професинално се развивам и която ми носи най-много радост в областта на медицината.
Прочети още »
DrVelikova 