Единствената причина човек да се гмурне доброволно – при наличието на функционален интелект – в конспиративни теории, е паническият страх от действителността и от живота в нея.

Този страх е част от вродения ни инстинкт за самосъхранение, но, като всичко, с което прекалим – като всичко, което позволим да ни обсеби – той се превръща в пристрастеност. В пощурял навик, в бясна компулсия, върху която нямаме някакъв контрол.

Това е особено тъжно – горчива ирония – защото страстните консуматори на фалшиви новини са обзети именно от жаждата за контрол. Те не могат да понесат или разберат света, в който са попаднали, и това ги кара да се чувстват под постоянна заплаха.

Единственият щадящ егото начин да се утешат и да си върнат илюзията за личен контрол е да си кажат: аз не съм глупав, слаб и безпомощен!

Не разбирам какво се случва около мен, не защото ми липсват способности, а защото всички ме лъжат за всичко. Когато най-сетне се добера до „истинската истина“, тя ще докаже, че аз през цялото време съм бил най-прозорливия и най-заслужаващия да оцелее.

И така, докато реалността изцяло се замени с приказка, в която зад всеки авторитет, който ни кара да се чувстваме сбъркали или несправящи се, се крие заговор на мрачни и враждебни сили. И колкото по-загрижени звучат и изглеждат те, толкова по-сигурно е, че имат задни мисли и пъклени планове.

В това има логика.

То е вид хипохондрия.

Хората, обладани от прекален страх за физическото си здраве, често отбягват лекари и болници, но се отдават на всевъзможни целебни ритуали. Ритуалите успокояват непрестанната им тревожност, но в същото време им позволяват да избегнат получаването на реална диагноза, т.е. да си спестят конфронтация с действителността, от която се боят.

Но, докато да замениш консумацията на захар с консумацията на подсладител би могло да е здравословно и без да страдаш от конкретно заболяване, да замениш консумацията на факти с консумацията на лъжи, „винаги“ е акт на самонатравяне – от каквото и да страдаш, независимо какво временно облекчение ти носи.

Да ровиш онлайн за картинки на „американски машини за земетресение“, докато хора от цял свят ровят сред руините на Идлиб и Мараш за оцелели, е съсипваща диагноза. Няма защо да се страхуваш повече, най-лошото вече се е случило.

Автор: Мария Спирова

Можете да я последвате в социалните мрежи за още критична и значима информация: https://www.facebook.com/mspirova

Оформление: Весела Енчева