Информирани в пандемията: Какво е мутация, вариант и щам на SARS-CoV-2?

Доцент д-р Стефан Костадинов, специалист по перинатална патология, за сложната терминология, свързана с вирусите, и какво стои зад нея.

Прочети още »

Доц. д-р Стефан Костадинов: Западните медии не разпространяват фалшива и конспиративна информация

Представям Ви доц. д-р Стефан Костадинов, избрал да развива своята професионална кариера отвъд океана, високо признат със своята експертиза, а за нашата страна остава още една загуба на специалист. Той има силна позиция по отношение на пандемията и ваксините и сме късметлии да ги споделя с нас.

Прочети още »

Лъчезар Томов: Интелигентните видове се грижат за слабите и болните

Човекът на разума, който искам да Ви представя тази вечер, е Лъчезар Томов. От началото на пандемията той отделя време да анализира данните, да създава модели, да предсказва развитие на заболеваемост и т.н. От няколко месеца с него и д-р Христиана Бацелова пишем и научни статии, особено такива, свързани с детска заболеваемост от коронавирус, мерки при учебните заведения и други.

Прочети още »

Д-р Йордан Йорданов: Спекулацията с откъслечна и невярна информация подпомага инфодемията

Дани Йорданов е човек с категорично мнение, чувство за разумност и стабилно присъствие с критичност в социалните мрежи, а и мой съученик и състудент.

Прочети още »

Д-р Станимир Стойков: Ние сме на първо място в Европа по дигитална неграмотност и фалшиви новини

Представям Ви д-р Станимир Стойков, чиито критични коментари за пандемията сте срещали в социалните мрежи.

Прочети още »

Бум на нелицензирани терапии със стволови клетки срещу COVID-19

Тъй като пандемията COVID-19 навлиза в поредния си месец, все повече на пазара се забелязват нелицензирани и недоказани „терапии“ на базата на стволови клетки и екзозомни продукти, които твърдят, че предотвратяват или лекуват заболяването.

В списание Cell Stem Cell на 5 май доцент по биоетика Leigh Turner описва как някои компании „възприемат пандемията като възможност за печалба от надежда и отчаянието на хората.

„Нови терапии“ за COVID-19

Материалът описва как предполагаемите „терапии “ за COVID-19, освен да причинят финансова загуба, могат да бъдат и опасни за хората. Предлаганите продукти не са адекватно тествани. Освен това, някои хора ще се откажат от мерки като социално дистанциране, защото са платили за продукт, който смятат, че ще ги защити да не се заразят или разболеят.

Редица клиники за стволови клетки имат история на продажба на недоказани и нелицензирани интервенции при наранявания и заболявания, вариращи от болестта на Алцхаймер до увреждания на гръбначния мозък.

Откакто започна пандемията COVID-19, някои от тях добавиха твърдения за „повишаващи имунитета“ терапии за лечение на COVID-19 и синдром на остър респираторен дистрес (ARDS), причинени от инфекция със SARS CoV-2. Тези компании рекламират интервенциите със стволови клетки и екзозомни продукти, получени от източници като пъпна връв и околоплодна течност. Авторът твърди, че изявленията в медийните пространства засилват ефекта от тези твърдения върху хората без да има научи доказателства за тях.

Все още не са направени сериозни клинични изпитвания върху тези продукти, базирани на стволови клетки. Необходими са рандомизирани контролирани проучвания, за да се установи дали определени продукти от стволови клетки са безопасни и ефикасни при лечението на ARDS, свързан с COVID-19.

Photo by Andrea Piacquadio on Pexels.com

Малко история на терапията със стволови клетки

Бизнесът със стволови клетки е особено развит в САЩ. Тези предприятия имат дълга история на претенции за лечение на заболявания и наранявания, за които все още не съществуват базирани на доказателства терапии. Въпреки това, тези клиники се рекламират чрез Google и YouTube посредством съобщения и промоционални видеоклипове. В последните месеци особено актуални са тези, насочени към „лечението със стволови клетки на COVID-19 и ARDS“. Пандемията COVID-19 е възможност за генериране на нов поток от приходи за тези компании.

Критиките на редица медицински организации към тези неодобрени терапии, понякога се използват като реклама и промотиране. Важно е, обаче, хората да знаят, че някои компании се опитват да се възползват от тях, като продават предполагаеми лечения, които не са подкрепени с достоверни научни доказателства.

Заключение

В заключение, трябва да се знае, че специфична терапия и профилактика срещу новия коронавирус към момента не съществува, въпреки че се правят проучвания с лекарства, а множество ваксини се разработват. Необходимо е критично мислене, за да се избегнат възможностите за измама, както и вредите за здравето с недоказани и скъпи интервенции.

Източници:

Preying on Public Fears and Anxieties in a Pandemic: Businesses Selling Unproven and Unlicensed “Stem Cell Treatments” for COVID-19

23 факта, оборващи най-разпространените митове за COVID-19

1. ФАКТ: В момента няма лекарства, лицензирани за лечение или превенция на COVID-19

Понастоящем няма лекарства, лицензирани за специфично лечение или профилактика на COVID-19. Продължават няколко изпитвания за лекарства, но към момента няма доказателства, че хидроксихлорохинът или друго лекарство може да лекува или предотвратява COVID-19. Злоупотребата с хидроксихлорохин може да причини сериозни странични ефекти и дори да доведе до смърт. СЗО координира усилията за разработване и оценка на лекарства за лечение на COVID-19.

Прочети още »

Ваксиниране по време на пандемия

Световната заплаха за здравето на хората, наречена COVID-19, носи страх, несигурност, обърканост за това кое е правилно и кое не. Родителите трябва да взимат много решения, свързани със собственото здраве и това на децата си, наред със справянето с ограниченията и икономическите затруднения.

И в този момент, разхлабването на мерките, се приема и положително, и отрицателно. Наболяла, конфликтна и ожесточена се оказа още веднъж темата за ваксинациите. Сега като че ли и ваксиниращите изпитват страх „дали е редно да се извършват ваксинации в условията на световно разпространение на нов и непроучен вирус“.

Photo by Anna Shvets on Pexels.com

Каква е ситуацията в момента?

Данните на СЗО и УНИЦЕФ показват, че по света има все още около 20 милиона деца, които не получават ваксините, от които се нуждаят. До тях все по-трудно достига и храна и други провизии, особено сега. И детската смъртност при тях ще расте в условия на глад и тежки инфекции.

И тази повишена детска смъртност няма да се дължи пряко на COVID-19, а косвено.

Другите инфекциозни заболявания не са изчезнали, може леко да се укротили поради взетите мерки, но те дебнат. Те все още са заплаха за всяко едно дете, възрастен, за обществото. Загърбването на рутинните имунизации може да се направи за няколко седмици, дори месеци, но не е възможно това да се случи за година. Не и без да има последствия за здравето на всички.

Защото COVID-19 носи една невидима заплаха и тя е пламването на паралелни епидемии от ваксино-предотвратими заболявания (ВПЗ).

При планирането на мерките за възстановяване на рутинните имунизации трябва да се обърне внимание на намаляването на излишния риск от заболеваемост и смъртност от ВПЗ, които биха настъпили, ако имунизационният календар е сериозно нарушен.

Всяко прекъсване на имунизационните програми, дори за кратки периоди, може да доведе до натрупване на възприемчиви индивиди и по-голяма вероятност от огнища и епидемии от ВПЗ.

Тези огнища освен че повишават смъртността, натоварват и здравната система допълнително, а усложненията им може да са свързани с инвалидизиране и намаляване качеството на живот.

Как се взимат решенията за възстановяване на имунизациите?

Имунизационният календар е съществен компонент от здравните услуги. Следователно рутината имунизационна програма трябва да се поддържа, докато мерките за предпазване от COVID-19 позволяват.

Решенията, свързани с работата на имунизационните служби, се вземат въз основа на:

  • Подробна оценка на епидемиологията за ВПЗ;
  • Разпространението на COVID-19;
  • Съответни мерки за смекчаване на пандемията;
  • Наличието на ресурси за здраве и имунизация.

Настоящата ситуация и капацитет на здравната система в различните страни варират значително заради COVID-19. Затова и рутинното имунизационно покритие варира в отделните страни. Но, Министерството на здравеопазването във всяка страна се стреми към поддържане на високо ниво на колективен имунитет на населението по отношение на ВПЗ.

Възможно е много производители и доставчици на ваксини временно да са прекъснали дейността си, което също би затруднило изпълнението на имунизационните програми. Тогава приоритетно ще трябва да бъдат избирани деца, които първи да получат ваксини.

Трябва да се вземат предвид и подробните оценки от:

1. Епидемиологичните рискове от ВПЗ сред общото население и специфични уязвими групи;

2. Епидемиологичната ситуация на COVID-19 и свързаните с нея смекчаващи мерки;

3. Характеристики и ограничения на здравната система и имунизационните услуги;

4. Съответните характеристики на ваксината и логистиката.

Какъв е потенциалният риск от увеличаване на появата на ВПЗ?

Преглед на популационния имунитет (съответно национално покритие за рутинна ваксинация) заедно с данните за честота на ВПЗ, включително текущи характеристики на огнищата на морбили, се използват, за да се прецени рискът от избухване на епидемия от ВПЗ.

Специално внимание се обръща на епидемичните характеристики на ВПЗ морбили и полиомиелит, защото нарушенията в календара ще доведат до крачка назад от постигане на елиминиране на морбили или почти пълното ликвидиране на полиомиелит в света.

Епидемиологична ситуация на COVID-19 и свързаните с това смекчаващи мерки в дадената страна също са важни. Взимат се предвид спорадичните случаи и епидемичните взривове, както и кои са най-засегнатите региони.

Така, необходимостта от пренасочване на ресурси за намаляване на въздействието на COVID-19 върху здравната система трябва да бъде претеглена спрямо риска от повишена заболеваемост и смъртност от ВПЗ.

Например, през 2018 г. приблизително 527 000 деца са пропуснали първата си доза ваксина срещу морбили в Европейския регион на СЗО. Една година по-късно, през 2019 г., вирусът на морбили се възползва от тези пропуски в имунитета на Европа, заразявайки над 100 000 души във всички възрастови групи.

В някои страни всички медицински специалисти са впрегнати в борбата с COVID-19, което прави невъзможно изпълняването на имунизационните програми.

Photo by Karolina Grabowska on Pexels.com

Имунологията зад ваксините по време на пандемията

Преди извършване на ваксинация, по правило, се прави цялостен преглед на детето. Следи се дали е клинично здраво, разпитват се родителите за контакт с болен или потенциално болен човек. Ако има и най-малкото съмнение, че такъв контакт е имало или детето не е напълно здраво, ваксини не се поставят.

Тестването за инфекция с коронавирус не е препоръчително без други показания, само заради ваксинацията.

Причината е, че отрицателният тест не изключва носителство/болест. Също така самото дете и без да сме в условия на пандемия може да бъде в инкубационен период на друго респираторно заболяване, варицела, скарлатина и т.н.

Погрешно е твърдението, че ваксинацията отслабва имунната система на детето или на възрастния.

Ваксината също така не усилва имунитета. Ваксината подготвя имунната система за среща с причинителя и така помага за справяне при евентуална среща с причинителите. От имунологична гледна точка, дори поставена в инкубационен период на COVID-19 или безсимптомно протичане, на клинично здраво дете, ваксината не би повлияла имунитета по начин, който да се отрази на евентуално заболяване с коронавирус.

Някои ваксини могат да бъдат отложени във времето, но не прекалено.

Убитите ваксини, които се прилагат на няколко приема, е необходимо да бъдат прилагане на определен интервал от време, за да достигнат необходимата ефективност. Ако те се разредят прекалено дълго във времето, тази ефективност може да не бъде достигната.

Живите ваксини, като например морбили – паротит – рубеола, пък могат да търпят отлагане, но имайки предвид епидемичната обстановка с тези заболявания, е рисково отлагането поради възможност за заразяване с тези опасни инфекции. Имайте предвид, че много по-лошо е едновременно протичане на две или повече инфекции наред с коронавирусната.

На фона на COVID-19 боледуване, ако се насложи инфекция с морбили или коклюш например, това вече би натоварило имунната система.

Затова имунизациите могат да продължат, може да са с леко забавени темпове, но трябва да бъдат регулярни.

Основни принципи при възстановяване на имунизационния календар по време на пандемия

Поддържането на доверие на населението в имунизацията и здравната система е от решаващо значение. Когато здравните власти вземат решение за възстановяване на имунизационния календар, то е с цел поддържане на имунитета на населението.

Принципите за спазване на имунизационните програми по време на пандемията COVID-19 са:

  • Следване на съществуващите насоки и мерките за предотвратяване на COVID-19 по време на имунизационни сесии, а ограничаване на риска от предаване на SARSCoV-2 по време на ваксинацията;
  • Даване на приоритет на първи прием на ваксините, особено срещу морбили, рубеола, полиомиелит и други комбинирани ваксини;
  • Избягване на кампаниите за масова ваксинация, докато ситуацията COVID-19 не се разреши;
  • Ваксиниране на новородените (съгласно националната схема за имунизация) в родилните отделения;
  • Даване на приоритет на пневмококови и сезонни грипни ваксини за уязвимото население (стари хора, деца, пациенти с хронични заболявания и др.);
  • Забавяне на въвеждането на всяка нова ваксина в националния календар за имунизация;
  • Информиране на обществото и родителите защо имунизацията е една от приоритетните здравни услуги по време на COVID-19 пандемията;
  • Запознаване на обществото и родителите за рисковете от паралелни епидемии от ВПЗ – например, че може да няма капацитет за хоспитализиране на усложнените случаи и др.

Предпазни мерки по време на ваксинацията

Предоставянето на имунизационни услуги трябва да бъде извършвано в съответствие с националните насоки за превенция и контрол в здравните заведения.

  • Намаляване на риска от излагане на COVID-19;
  • Използване на онлайн комуникационни технологии за проследяване на детето след ваксинация, както и съобщаване за нежелани странични реакции;
  • Строг график на записване, за да се избягва струпване и срещи между децата и другите пациенти;
  • Провеждане на ваксинациите в специализирани кабинети, които редовно се дезинфекцират;
  • Постоянно проследяване на здравните работници, като тези, които имат история на контакт с болни от COVID-19 пациенти да бъдат карантинирани;
  • Напомняне на родители за мерките, включващи социалното дистанциране, миене ан ръце и т.н.
  • Медицинските специалисти трябва да имат налични всички необходими ваксини и да съобщават за липси.

Заключение

И именнно тези, които изобщо не са ваксинирали децата си, трябва да бъдат най-притеснени, защото в условията на пандемия и намалена имунизация всички ставаме уязвими. Необходимо е рутинните програми за имунизация да продължат по време на тази криза, дори със забавено темпо, защото не се знае колко дълго ще продължи. Приоритетно трябва да бъде и ваксинирането на онези деца, които са пропуснали рутинни имунизации в миналото.

Източници:

СЗО

СЗО Европа

УНИЦЕФ

Ваксинко

Имунните клетки по време на коронавирусна инфекция

Патологични находки при остър респираторен дистрес синдром, съпровождащ COVID-19 при някои пациенти, се характеризира с масивно увреждане на белодробните алвеоли и прогресивна дихателна недостатъчност. Образните изследвания и патологичните находки в белите дробове при COVID-19 са типични и наподобяват тези, наблюдавани при коронавирусната инфекция, причиняваща SARS и MERS.

Но какво се случва с имунната система по време на инфекция с коронавирус?

Клиничен случай на 50-годишен пациент от мъжки пол в Китай, починал вследствие на тежко протичащ COVID-19, демонстрира интересни промени в имунните клетки вследствие на инфекцията.

Проведеният флоуцитометричен анализ на лимфоцитите и техните субпопулации в периферна кръв показа значително намален брой на Т лимфоцити – хелпърните CD4+ и цитотоксичните CD8+ Т клетки, или т.нар. лимфопения. За сметка на тяхното намаление обаче, голям процент от тях са били значително активирани.

Активирани лимфоцити по време на COVID-19

Нормално, процентът на активирани лимфоцити в кръвта на здравите лица е много нисък.

Имунолозите използват различни маркери, за да преценят дали клетките са активирани. Например, ако по повърхността на имунните клетки има определени маркери, например HLA-DR, CD38, CD69, CD25 и други, то тези клетки могат да се считат за активирани.

Photo credit: https://intellicyt.com/t-cell-activation-cell-and-cytokine-profiling-kit/

В разгледания клиничен случай изследователите използват два маркера, за да преценят активирането на клетките – HLA-DR и CD38.

От хелпърните CD4+ лимфоцити 3.47% са имали на повърхността си тези маркери, а от CD8+ лимфоцити – цели 39.4%.

Повишеният процент на активирани клетки в кръвта може да доведе неконтролируема имунологична реакция, включваща секреция на цитокини и други медиатори. Тези процеси стоят в основата на т.нар. „цитокинова буря“.

Очаквайте материал по темата за свръхактивацията и цитокиновата буря скоро!

Th17 лимфоцити при COVID-19

Авторите са изследвали още и броят на провъзпалителните Th17 лимфоцити (които се откриват по следните маркери на повърхността си – CD4+ CCR6+). Те са били завишени. Както вече съм споменавала, Th17 лимфоцитите играят роля в различни патологични възпалителни процеси при хронични автоимунни заболявания. В случая е възможно техния брой да е повишен в отговор и с цел справяне с инфекцията, както се наблюдава при редица бактериални и гъбични инфекции. Допълнително за тях можете да прочетете тук.

Цитоксични Т лимфоцити при COVID-19

Функционалната активност на цитотоксичните CD8+ клетки може да бъде премера чрез изследване на цитотоксични белтъци (напр. перфорини, гранзими и др.). Това са белтъци, чрез които тези лимфоцити пробиват/убиват заразените с вирус клетки. Установено е, че 31.6% от цитотоксичните Т лимфоцити са били положителни за перфорини, 64.2% – за гранзими и 30.5% – положителни и за двата типа белтъци.

Авторите предполагат, че  свръхактивацията на Т клетките, проявена чрез повишаване на Th17 субпопулацията и изразената цитотоксичност на CD8 Т клетките допринасят за тежкото имунно увреждане при този пациент.

В този ред на мисли, употребата на кортикостероиди може да има своето значение с цел потискане на патологичните имунологични отговори, вкл. свръхактивация на имунната система.

В заключение, лимфопенията е честа характеристика при пациентите със COVID-19 и може да бъде критичен фактор, свързан с тежестта и смъртността на заболяването.

Въпреки че кортикостероидното лечение не се препоръчва рутинно при пневмония, свързана със SARS-CoV-2, според авторите патологични находки на белодробен оток и образуване на хиалинова мембрана трябва да води до навременно включване на кортикостероиди заедно с апаратната вентилация, за да се предотврати развитието на ARDS, както и да потисне свръхактивацията на имунната система при някои пациенти.

Референции:

Zhe Xu et al. Pathological findings of COVID-19 associated with acute respiratory distress syndrome. The Lancet Respiratory medicine 2020, DOI: https://doi.org/10.1016/S2213-2600(20)30076-X

Бременните и COVID-19 (обновена)

Материалът е резюме на статия, която е под печат в Archives of Pathology & Laboratory Medicine. Публикацията представлява анализ на клиничното състояние на 38 бременни жени с COVID-19 и техните новородени в Китай.

За разлика от предишните коронавирусни инфекции, SARS и MERS, COVID-19 не предизвиква смърт на майката или увреждания на плода. Освен това, няма случаи на вътрематочно предаване на SARS-CoV-2 от майката към плода.

Всички тествани неонатални проби, както и плаценти, са отрицателни за наличие на РНК на вируса. От 38-те майки, 37 са били положителни за инфекция с вируса.

Вертикално предаване на инфекция от майката на плода

Предаването на инфекция от бременна жена към нейния плод се нарича вертикално предаване. Такова предаване, заедно с увреждане на майката и плода се наблюдава при редица нововъзникнали инфекции (Зика, Ебола, Марбург), както и отдавна установени причинители от т.нар. група TORCH (акроним за Тoxoplasma, Оther (други), Rubella, Сytomegalovirus, Нerpes).

Вътрематочното предаване на инфекция по принцип е едно от най-сериозните усложнения на вирусни заболявания по време на бременност.

Предишният опит с коронавирусни инфекции по време на бременност показват неблагоприятни акушерски и неонатални резултати, особено свързани с физиологичните и имунологичните промени, които настъпват по време на бременността. Тези реакции, съчетани с вирусна инфекция могат да увеличат риска от усложнения.  Инфекции с другите два коронавируси са водели до тежка пневмония на майката, смърт и ранна загуба на бременността.

Особености на майчиния организъм по време на бременността

При бременните се наблюдават промени в сърдечно-съдовата и дихателната система, с повишена сърдечна честота, повишен обем на кръвта, повишената консумация на кислород и намален капацитет на белите дробове. Имунната система на жената също се променя, за да може да „приеме“ частично чуждия плод. Всичко това, обаче, увеличава риска за бременните жени да развият тежко респираторно заболяване при вирусна инфекция.

Резултати от множество проучвания демонстрират повишен риск от заболеваемост и смъртност при бременните с грип в сравнение с небременни жени с грип. Тази асоциация също е демонстрирана при бременните жени, заразени с коронавируси, причиняващи остър респираторен дистрес синдром (SARS) и респираторен синдром на Близкия изток (MERS). Наблюдаваната смъртност от SARS при бременни е била 25%, а акушерските усложнения са включвали спонтанни аборти във всеки триместър, интраутеринна ретардация на плода, преждевременно раждане и други.

Не е било наблюдавано вертикално предаване на SARS-CoV вируса, но бременните жени в сравнение с небременните са изкарвали по-тежко инфекцията.

Характеристики на проследените 38 бременни жени с доказан COVID-19:

  • Последен триместър на бременността
  • Възраст 24 – 40 години
  • Едноплодна бременност (и една – двуплодна)
  • Без подлежащо хронично заболяване
  • С усложнения на бременността: инфекция с грипен вирус, гестационна хипертония, гестационен диабет, прееклампсия, други.

При постъпването най-честите оплаквания са били:

  • фебрилитет
  • болки в мускулите
  • болки в гърлото
  • общо неразположение
  • стомашно-чревни симптоми
  • задух

Лабораторните находки включват повишен С-реактивен протеин, лимфопения (намален брой и/или процент на лимфоцитите в кръвта) и повишени АЛАТ и АСАТ.

КТ на бял дроб при мнозинството от жените е показала патологични промени – сенчести петна тип „матово стъкло“.

При няколко жени е документирано преждевременно раждане, но не преди 36-та гестационна седмица. Нито една от жените не е развила тежка пневмония, както няма документиран и летален изход. Преобладаващият тип родоразрешение е бил цезарово сечение.

При някои новородени са наблюдавани перинатални усложнения, но нито едно от тях не е свързано с наличие на РНК на вируса у новороденото.

Тази липса на предаване от майката-плода на SARS-CoV-2 е в съответствие с предишния опит с други коронавирусни инфекции – SARS и MERS при бременни жени.

В началото на епидемията са регистрирани два случая на неонатална инфекция със SARS-CoV-19. Едното бебе е било диагностицирано на 17 дни с потвърдени два близки контакта на заразени (майка и бавачка), а другият случай е новородено, за което е установено, че е заразено 36 часа след раждането. И при двете бебета няма пряко доказателство за вертикално предаване, а се предполага  следродилна неонатална инфекция.

Ситуацията с бременните в момента

С 116 милиона очаквани раждания за приблизително 9 месеца от признаването на пандемията от COVID-19, УНИЦЕФ призовава правителствата и донорите да поддържат медицинските програми и услуги за бременни жени и новородени.

Новите майки и новородените ще бъдат посрещнати от суровите реалности според УНИЦЕФ, включително глобалните и местни ограничителни мерки; здравните центрове са претоварени; недостиг на доставки и оборудване; и липса на достатъчно квалифицирани здравни работници, включително акушерки, защото в много засегнати райони по света те са пренасочени за лечение на пациенти с COVID-19.

Трудно е да си представим как коронавирусната пандемия влияе на майчинството в момента.

УНИЦЕФ предупреждава още, че мерките за ограничаване на COVID-19 могат да нарушат нормалното осигуряване на здравни услуги, като помощ за раждането, излагайки на риск милиони бременни майки и техните бебета.

Държавите с очаквано най-голям брой раждания за 9-те месеца след декларирането на пандемията са: Индия (20,1 милиона), Китай (13,5 милиона), Нигерия (6,4 милиона), Пакистан (5 милиона) и Индонезия (4 милиона). Повечето от тези страни са имали високи нива на смъртност при новородени дори преди пандемията и е възможно тези нива да се увеличат в условията на COVID-19.

Дори по-заможните страни са засегнати от тази криза. В САЩ, шестата по големина страна по отношение на очаквания брой раждания, се очаква да бъдат родени над 3,3 милиона бебета между 11 март и 16 декември 2020. В Ню Йорк властите търсят алтернативни центрове за раждане, тъй като много бременни се притесняват от раждане в болниците.  

УНИЦЕФ напомня, че въпреки че данните показват, че бременните майки не са по-засегнати от COVID-19 спрямо другите хора, страните трябва да гарантират, че те все още имат достъп до предродилни, родилни и следродилни услуги. По същия начин болните новородени се нуждаят от спешна медицинска помощ, тъй като са изложени на висок риск от смърт. Новите семейства се нуждаят от подкрепа, за да започнат да кърмят и да получават лекарства, ваксини и хранене, за да поддържат бебетата си здрави.

Дори преди пандемията COVID-19, приблизително 2,8 милиона бременни жени и новородени умират всяка година или 1 на всеки 11 секунди, най-вече от предотвратими причини. УНИЦЕФ призовава за незабавна инвестиция в здравните работници чрез подходящо обучение, оборудвани с лекарства, за да се гарантира, че всяка майка и новородено ще получат нужния екип специалисти и медицински грижи за предотвратяване и лечение на усложнения по време на бременност и раждане.

Заключение

Бременните жени с COVID-19 не са изложени на по-висок риск от развитие на тежко заболяване поради инфекцията.

В момента се актуализират наличните препоръки в акушеро-гинекологичната практика относно лечение на SARS-CoV-2 инфекция при бременни жени. Освен това трябва да се прецени дали при навлизането на ваксината да се включат и бременни жени, ако рисковете не надвишават потенциалните ползи.

Референция:

David A. Schwartz (2020) An Analysis of 38 Pregnant Women with COVID-19, Their Newborn Infants, and Maternal-Fetal Transmission of SARS-CoV-2: Maternal Coronavirus Infections and Pregnancy Outcomes. Archives of Pathology & Laboratory Medicine In-Press. https://doi.org/10.5858/arpa.2020-0901-SA