Благодаря на всички смели жени, които се довериха на науката, ваксинираха се срещу COVID-19 и споделиха своите вдъхновяващи и истински истории тук. Ако имате желание, споделете Вашите истории като коментари под поста.
Прочети още »
Благодаря на всички смели жени, които се довериха на науката, ваксинираха се срещу COVID-19 и споделиха своите вдъхновяващи и истински истории тук. Ако имате желание, споделете Вашите истории като коментари под поста.
Прочети още »Д-р Христиана Бацелова отговаря на най-често задаваните от Вас въпроси. Аз се включвам с няколко подтеми на имунологична тематика.
Прочети още »С д-р Христиана Бацелова, която е специалист по епидемиология на инфекциозните болести, отговорихме на най-често задаваните въпроси за противогрипната ваксина.
Прочети още »Ползите от кърменето за бебето са огромни и неоспорими. Възможно ли е кърменето да оказва краткосрочни негативни ефекти върху майката? Прочетете, за да получите отговор на този въпрос.
Прочети още »Влияе ли кърменето, и по-специално антителата в кърмата, на ефекта от живите ваксини, приети през устата? Отговорът на този и други въпроси, свързани с имунологията на кърменето и живите орални ваксини, ще намерите в материала, базиран на достоверни научни източници.
Прочети още »Американската La Leche League създаде списък с ресурси и често задавани въпроси, които могат да бъдат полезни на всички. Те се актуализират постоянно (последна актуализация: 8-и май 2020 г.)
Прочети още »Проучване на Gopalakrishna и сътр., публикувано в Nature Medicine през юни 2019 твърди, че антитела в кърмата предотвратяват възникването на смъртоносното бактериално заболяване некротизиращ ентероколит (NEC), често срещано при недоносени бебета.Прочети още »
Майчиното мляко може да осигури защита срещу инфекции, която продължава до живот, беше демонстрирано в статия, публикувана в списание Science Advances в края на месец май, 2019 г.Прочети още »
Честотата на целиакията продължава да се увеличава в целия свят, но с различни стойности за отделните страни. Установено е, че шведските деца имат двукратно повишен риск за развитие на заболяването, в сравнение с американските деца, дори след отчитане на генетичните различия между популациите. Тези тенденции са довели до изследване на факторите на околната среда, които влияят на развитието и разпространението на болестта. Предишни мета-анализи са установили, че кърменето е защитен фактор срещу целиакия, но най-новите изследвания подлагат на съмнение тази констатация.
Моментът за въвеждане на глутен в диетата е друга спорна област в областта на научните изследвания за целиакията. Редица автори препоръчват за намаляване на риска за възникване на целиакия в храненето на детето да се въвеждат малки количества глутен, докато майката все още го кърми, за предпочитане между 4-та и 6-та месечна възраст. Карин Арънсон от Катедрата по клинични науки към Университета Лунд в Молмо, Швеция, и нейни колеги в проучването TEDDY (The Environmental Determinants of Diabetes in the Youth) твърдят, че опитите, на които се основават препоръките, са малко и все още не са оценени в дългогодишни проучвания, за да се потвърди валидността на тези практики за хранене при различните популации.
В настоящото проучване TEDDY, проведено в 6 изследователски центрове в САЩ и Европа (Финландия, Германия, Швеция), са включени деца, родени между 2004 и 2010 година, които са положителни за HLA генотипове, асоциирани с диабет. Основната цел на изследването е да се оценят екологичните рискови фактори за възникване на диабет тип 1, включително въвеждането на глутена в храненето.
Общо 6436 деца са покрили критериите за включване в проучването и са били проследявани средно за 5 години. От тях 773 (12%) са били с положителен тест за автоантитела срещу тъканна трансглутаминазата (anti-tTG антитела), а 307 (5%) са били диагностицирани с целиакия (посредством биопсично изследване).
Средната възраст към момента на въвеждане на зърнени култури, съдържащи глутен, е 26,1 седмици. Само 6% от децата са се запознали с глутена преди възрастта от 4 месеца, докато 58% получил първата си порция глутен след 6-месечна възраст (медиана 21,7 седмици в Швеция, 26.1 – Финландия, и 30,4 – Германия и САЩ). В сравнение с въвеждането на глутен между 17-та и 26-та седмична възраст, при децата, които започват с хранене с глутен по-рано или по-късно, не е наблюдаван по-висок риск за развитие на целиакия.
Средната продължителност на кърменето в изследваната група деца е 34,7 седмици. В сравнение с децата, при които кърменето е преустановено преди въвеждането на глутен, деца, които са кърмени в продължение на повече от 1 месец след консумация на глутен имат 1,23 пъти по-висок риск (95% CI, 1.05 – 1.44) за наличие на anti-tTG антитела. Въпреки това, кърменето след въвеждането на глутен не се свързва със значително с по-висок риск за развитие на целиакия.
В предварителните анализи, значителните рискови фактори за развитие на целиакия са генотип HLA-DR3-DQ2, Швеция като държава на пребиваване, женски пол и фамилна анамнеза за заболяването. Въпреки това, нивото на образование и възрастта на майките при раждането, както и пушенето по време на бременност не са свързани с риска от развитие на целиакия.
След отчитане на тези фактори и допълнителни анализи е установено, че липсва връзка между времето на въвеждане на глутен и риска за автоимунитет и развитие на целиакия до 5-годишна възраст. Авторите предполагат, че повишеният риск за CD сред шведските деца „може да бъде причинено от по-висок прием на съдържащите глутен зърнени култури по време на отбиването, въпреки че се нуждае от това предположение да бъдат проучени в бъдещи изследвания.“
Изводи за клиничната практика:
– Честотата на наличие на anti-tTG антитела е 12%, а 5% от децата развиват целиакия
– В момента има консенсус относно въвеждането на глутен – малки количества между 4 и 6-месечна възраст, докато детето е все още се кърми.
– В настоящото изследване, въвеждането на глутен преди 4-месечна възраст или след 6-месечна възраст не е имал ефект върху риска за развитие на целиакия при децата.
Материалът е публикуван за първи път в сайта forumzdrave.bg през 2016 г.
Референции:
Diana Phillips, Charles P. Vega, MD http://www.medscape.org/viewarticle/840618
Pediatrics. 2015;135:239-245
Кърменето през първите 6 месеца след раждането е най-добрият начин за преодоляване на някои негативни ефекти от цезаровото сечение, сред които е липсата на излагане на бебето на вагиналната микрофлора на майката. Прочети още »