Освен всички известни ползи, носенето на детето в ергономична носилка има положително влияние и върху детската имунна система, макар и индиректно.

1. Бебеносенето поддържа телесната температура на детето постоянна. Избягването на преохлаждане в студените месеци способства за намаляване възникването на инфекции. Самото преохлаждане не разболява, необходим е контакт с инфекциозни причинители. Установено е, обаче, че риновирусите и грипните вируси се размножават по-добре при температура 33-35^С, като при такава температура са и най-стабилни в околната среда. Така охлаждането на носната кухина на бебето в количка например, може да доведе до усилено размножаване на вирусите в организма, докато топлината на майката към лицето на детето – до потискане на инфекцията.

2. Бебеносенето подпомага децата да прекарват по-продължително време навън, независимо от сезона. Достъпът до свеж въздух, обогатен с кислород, действа благоприятно на организма и имунните клетки. Забележка: тази точка се отнаса за случаите, при които се осигурява чист въздух, а не замърсен.

3. Увеличеният брой часове, прекарани на слънце, особено в есенно-зимните месеци, благоприятства образуването на витамин Д в кожата. Отдавна е известно, че освен като витамин, той действа и като хормон, и като имуномодулатор. Доказана е ролята му в активирането на клетките на вродения имунитет и образуването на антимикробни пептиди. Тези данни обясняват на какво се дължат по-честите инфекции при ниски нива на витамина. Повече можете да прочетете тук.

4. Бебеносенето намалява плача при бебетата и децата. Скорошно проучване доказа връзката между неудържимия и продължителен плач на децата и високите нива на стресови хормони, сред които кортизол. Кортизолът и други хормони на стреса доказано потискат имунната система. Междувремвнно, създаването на силна връзка между майката и детето, спомага за поддържане на ниски нива на кортизол и други стресови хормони в кръвта както на детето, така и на майката.

5. Поради увеличеното време на контакт на майката с детето по време на бебеносене, се синтезира повече окситоцин в кръвта й, а той от своя страна благоприятства увеличаването и поддържането на лактацията. Известно е, че кърменето е от основно значение за осигуряване на пасивната имунна защита на детето, наред с другите здравни ефекти.

6. Червната микрофлора на детето се обогатява поради тесния контакт с кожата на майката (контакт skin-to-skin). Биоразнообразието на чревната флора спомага за правилното развитие и узряване на имунната система в червата, а оттам и в целия организъм на детето.

7. Бебеносенето благоприятства съня през деня и заспиването вечерта. В регулирането на циркадния ритъм сън-бодърстване участва хормонът мелатонин. Мелатонинът се произвежда от епифизата, като неговите нива започват да се покачват със залязването на слънцето и намаляват рязко сутрин. Самият той не действа като “knock-out”, а при създадени условия на спокойствие и отпуснатост, каквито са например при бебеносенето, подпомага заспиването. Мелатонинът въздейства и на имунната система чрез превалиращите си анти-възпалителни свойства, които притежава. Наскоро той бе описан като още един естествен имуномодулатор в организма.

Повече за бебеносенето в България можете да научите в групата “Бебе в слинг” и от консултантите по бебеносене с библиотеки за ергономични носилки във Вашия град или в околността.

Референции:

http://www.lifetimeoflovedoula.com/doula-blog/5-reasons-to-consider-wearing-your-baby#

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4311828/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/m/pubmed/30300262/?i=4&from=sun%20vitamin%20d%20children

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/m/pubmed/15144478/?i=11&from=baby%20cry%20cortisol

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/m/pubmed/30415283/?i=1&from=oxytocin%20lactation

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/m/pubmed/28683833/?i=4&from=skin%20maternal%20microbiome%20child

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/m/pubmed/29368957/?i=16&from=child%20sleep%20melatonine

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/m/pubmed/30242884/?i=1&from=melatonine%20immune%20system

https://www.healthline.com/nutrition/melatonin-and-sleep

Проучване на Rhoads JM и колеги, публикувано през месец август 2018 г. в Journal of pediatrics, представя резултати, свързани с коликите при бебетата.

Изследователският екип поставя за задача да изследва потенциалните влияещи ефекти на храненето с майчиното и/или адаптирано мляко върху плача и нервността, фекалния калпротектин и чревната микрофлора при новородените с колики. Авторите формулират хипотезата, че коликите при кърмачета са свързани с възпаление на червата и нарушена микрофлора (дисбиоза).

Дизайнът на проучването е серия от случаи-контроли, сравняващ кърмачета с колики (65 новородени) с такива без (37 новородени). Коликите са дефинирани по Barr (плачене и нервност над 3 часа на ден).

Резултатите от проучването показват, че независимо от типа хранене (кърмене, адаптирано мляко или смесено хранене), бебетата с колики имат данни за чревно възпаление, оценено чрез завишени стойности на фекален калпротектин, спрямо тези без колики. По отношение на чревната микрофлора бебетата с колики имали подобно чревно алфа-разнообразие в сравнение с контролите, леко по-ниско при кърмените бебета. Бета-разнообразието на ниво вид показва намаляване на броя на Actinobacteria (95% от които са Bifidobacilli) при бебета с колики. Видовете, значително свързани с коликите, са Acinetobacter и Lactobacillus iners.

Извод за клиничната практика: Коликите вероятно са свързани с възпаление на червата (повишен фекален калпротектин) и дисбиоза, характеризираща се с по-малко бифидобацили, независимо от начина на хранене.

Не бива да се забравя още, че чревната микрофлора при новороденото силно се влияе от начина на раждане – нормално влагалищно раждане или цезарово сечение. Развитието на микрофлората е тясно свързано с развитието на имунната система. Също така, повишени нива на фекален калпротектин по правило се наблюдават при новородените бебета в сравнение с по-големите деца.

Референция:

Rhoads JM, et al. Infant Colic Represents Gut Inflammation and Dysbiosis. J Pediatr. 2018 Aug 31. pii: S0022-3476(18)30947-8. doi: 10.1016/j.jpeds.2018.07.042. [Epub ahead of print]