Детската имунна система е уникална и претърпява множество процеси на „обучение“ и „узряване“, за да достигне оптималния капацитет на тази при възрастните. Поради това при повечето деца се наблюдава по-често боледуване, особено при срещи с други деца и посещение на детски градини. Това кара родителите да искат да „увеличат“, „подобрят“, „подсилят“ детската имунна система. Но как може да стане това?

Преди да се пристъпи към какъвто и да е вид имуномодулация е необходимо наред със стандартните клинико-лабораторни изследвания да се проследят в динамика класовете имуноглобулини, като се имат предвид съответните норми за възрастта. По преценка на клиничния имунолог може да се изследва и броят на популациите от имунни клетки, т.нар. изследване на левкоцитни субпопулации, а също да се определи и функционалното им състояние чрез изследване на активацията на Т-лимфоцити (стимулация с фитохемаглутинин). Нататък в материала ще се говори за имуностимулиращи средства, а не за терапия.

Видове имуномодулиращи медикаменти:

1. Имуномодулатори, използвани като антивирусни и/или имуномодулиращи средства, съдържащи inosine acedoben dimepranol

Това са средства с доказано имуномодулиращо действие. Те водят до понижаване броя на рецидивиращите инфекции на дихателните пътища, както и до понижаване на честотата на обостряне на съществуващите инфекции. Когато се предписват като антивирусни препарати, е необходимо прилагането им да започне с първите симптоми и да се продължи до 1-2 дни след отзвучаване на симптомите (средно около 14 дни). Когато се изписват с цел имуномодулация при редица рекурентни (повтарящи се или хронифициращи инфекциозни състояния) се приемат по индивидуална схема в зависимост от имунния статус на конкретния пациент. Тогава продължителността на приема и дозировка варират в големи граници. Основното действие на този тип препарати, предписани като имуномодулатори, е свързано със стимулиране на диференциацията на Т-лимфоцитите и увеличаване продукцията на провъзпалителни цитокини, като интерлевкин-1, интерлевкин-2 и интерферон-γ. Увеличава се и количеството на секретирания IgG, като се потенцират и функциите на NK клетките, неутрофилите, моноцитите, хемотаксиса и фагоцитозата на макрофагите. Проучванията посочват, че при употребата на препарати, съдържащи inosine acedoben dimepranol, броят на рецидивиращите инфекции на дихателните пътища намалява с 81.2% годишно (5.31 пъти по-малко инфекции), честотата на обостряне на инфекциите се понижава с 60.3% (2.52 пъти), намалява броят на антибиотичните курсове и с други лекарства годишно с 93.5% (15.3 пъти), намалява продължителността на заболяванията с 88.2% (8.44 пъти), като се понижава общият индекс на клиничните симптоми със 72.5% (3.64 пъти). 

2. Имуномодулаторите от бактериален произход също се използват за профилактика на повтарящи се инфекции на дихателната система и инфекциозни обостряния на хроничните бронхити при децата. Този тип препарати съдържат лиофилизирани бактериални лизати от най-често срещаните причинители на дихателни инфекции, като Haemophilus influenzae (тип b), Streptococcus pneumoniae (тип 1, тип 2, тип 3 и тип 47), Klebsiella pneumoniae, subsp. pneumoniae (2 щама), Klebsiella pneumoniae, subsp. ozaenae, Staphylococcus aureus (6 щама), Streptococcus pyogenes, Streptococcus viridans (3 щама), Neisseria (Branhaamella) catarrhalis (3 щама). Този тип препарати също оказват имуномодулиращ ефект чрез стимулиране на Т-хелпърните клетки тип 1 (Th1) и В-лимфоцитите за синтез на антитела. Приложението на този тип препарати за профилактика и за терапия е различно и зависи от общия статус на конкретното дете.

3. Имуномодулатори, свързани с природни продукти

Те съдържат коластра, ехинацея, арабиногалактан, инозитол, туя, бъзак, алое вера, слез и др.

Съдържащите се в тях натурални молекулни комплекси имат добре изразен имуномодулиращ ефект, като в същото време са нетоксични. 

Коластрата е течността, която се отделя от млечните жлези в първите три-четири дни след раждането непосредствено преди поява на кърмата. Тя е богата на вещества, които поддържат функциите на имунната система, като пролин, олигозахариди, лакталбумин, лактоферин, витамин Д-свързващ протеин, както и антитела от класове IgG, IgA, IgM. Витамин Д-свързващият протеин подпомага активирането на макрофагите и преноса на активните метаболити на витамин Д към мястото на локалния имунен отговор. Коластрата съдържа още растежни фактори, като епителен растежен фактор (EGF), инсулиноподобен фактор на растежа (IGF-1), трансформиращи фактори на растежа (TGFa, TGFb), тромбоцитен растежен фактор (PDGF), хормон на растежа (GH). Като ценно допълнение в коластрата се установяват още голямо количество хранителни и биоактивни съставки – 46.7% протеини, 27.2% въглехидрати и 18% мазнини, витамини А, В1, В2, В5, В6, В9, В12, С, Е, бета-каротен, ретиноева киселина, сяра, натрий, хром, цинк, магнезий, калций, желязо, фосфор и калий.

Коластрата е основен източник и на лактоферин – белтък, който е част от вродената имунна защита при бозайниците, в т.ч. и при хората. Лактоферинът притежава доказана антивирусна активност чрез инхибиране навлизането на определени вируси в клетките. Лактоферинът притежава още антибактериален ефект – бактериостатичен (свързва железни йони от средата и така възпрепятства бактериалния растеж, тъй като всички бактерии се нуждаят от желязо за своето развитие и образува биофилм върху чревната лигавица, което възпрепятства прикрепването) и бактерициден (свързва се директно с бактериалната стена и чрез бързо освобождаване на липополизахариди води до осмотичен шок на бактериалната клетка).

Лактоферинът има и изразено антимикотично и антипаразитно действие, обусловено от желязо-свързващите му свойства. Лактоферинът се свързва и с подобрено усвояване на желязото от организма, като го пренася до всички клетки, които се нуждаят от него. По този начин подобрява бионаличността на желязото в организма и спомага за по-бързото справяне с желязо-дефицитните анемии. 

Ехинацеята е най-употребяваният имуномодулатор от растителен произход в света, доказал своята ефективност чрез намаляване на тежестта и продължителността на заболяванията чрез стимулиране на имунната система за справяне с вирусни инфекции. Ехинацеята проявява и антибиотични свойства.

Инозитолът проявява своята роля в предотвратяването на усложнения при респираторните заболявания чрез подпомагане развитието на белите дробове и стабилизиране на повърхностните белодробни липиди.

Той участва в състава на клетъчните мембрани като градивен елемент за фосфолипиди (една от основните съставни части на клетъчната мембрана).

Арабиногалактанът е друг природен продукт, който се състои от захарите галтоза и арабиноза. Освен че е източник на полезни фибри за храносмилането, той е и пребиотик, подпомагащ заселването на „добрите” бактерии в червата, и не на последно място, той има имуномодулиращ ефект върху лимфоидните тъкани, намиращи се в храносмилателната система. Имуномодулиращият ефект на арабиногалактана се свързва с увеличаване на фагоцитозата, активността на лизозомите, производството на цитокини, като TNFa, IL-6 от макрофагите, активиране на лимфоцитите и стимулира NK клетъчната цитотоксичност главно чрез увеличаване на продукцията интерферон-γ от имунните клетки. Този ефект индиректно подпомага организ­ма в борбата с навлизащите в него инфекциозни причинители. Освен това комбинацията от арабиногалактан и ехинацея действат едновременно за увеличаване производството на пропердин, който участва в някои специфични имунни отговори на организма, например поглъщането на патогени от фагоцитите, като подпомага активното справяне с тях.

В заключение, след първоначална консултация и проведени имунологични изследвания при необходимост да се предпише план-програма за имунопрофилактика, съобразена с индивидуалните особености на всеки конкретен пациент.

Референции:

1.    Goldman A.S., B.S. Prabhakar (2002). Immunology overview. In: Baron S. (Ed.). Medical Microbiology. 4th Edition. University of Texas Medical Branch, Texas. [Online] http://gsbs.utmb.edu/microbook/ch001a.htm
2.    Wong E. B., J. F. Mallet, J. Duarte et al. (2014) Nutrition Res., 34, No 4, 318–325. 
3.    Velikova Тs., Nakov V., Georgieva R., Toumangelova-Yuzeir K., Ivanova-Todorova E., Nakov R., Karaivanova E., Vladimirov B., Kyurkchiev D. IMMUNOMODULATING PROPERTIES OF A NOVEL SYNBIOTIC ON HEALTHY PERSONS. Compt. Rend. Bulg. Sci 2015; 68(10): 1321-1326. 
4.    Fleisher TA, Shearer WT, Schroeder HW, Frew AJ, Weyand CA. Clinical Immunology – Principles and practice. 4th edition, Elsevier. Pp. 405-415.

Статията за пръв път е публикуван в сп. Мединфо, бр. 8/2016 г. с авторство:

д-р Цветелина Великова, д-р Екатерина Иванова-Тодорова 
Лаборатория по клинична имунология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, гр. София; МУ – София 

Имунната система на новороденото и детето се различава както качествено, така и количествено от имунната система на възрастния индивид. Развитието на имунните клетки започва още вътреутробно, като Т-лимфоцитите се оформят в тимуса, докато В-лимфоцитите, неутрофили, NK клетки и други – в костния мозък. Голямо разнообразие от клетки е оформено при раждането, още преди потенциалната среща с микроорганизмите в околната среда. По време на вътре­утробното развитие В-лимфоцитите не произвеждат антитела (имуноглобулини), а вместо това имуноглобулин Г (IgG), произведен от майката, преминава през плацентата в кръвта на плода и го защитава пасивно от инфекции. До около 6 мес. след раждането у новороденото се наблюдават майчини IgG. След този период започва производството на собствени IgG молекули в количество, достатъчно да осигури хуморалната защита от различни патогени. Майчините имуноглобулини М и А (IgM и IgA) не преминават през плацентата. Те се секретират единствено от новороденото. Интерес представ­лява фактът, че към края на първата година след раждането нивата на IgM достигат до 75% от тези, характерни за възрастния индивид, а нивата на IgA – 20%. Нещо повече, нормални нива на IgA, характерни за здрав възрастен човек, се достигат в годините на пубертета. Този имуноглобулин е уникален с това, че се открива в секретите на дихателната, пикочо-половата и гастроинтестиналната системи, като слюнка, сълзи, пот, кърма, интестинална мукоза, бронхиални секрети, простатна течност и др.

Той се синтезира на място, непосредствено под лигавицата и след сложни имунологични механизми преминава на повърхността на мукозните тъкани. Една от функциите на IgA е да се свързва с повърхността на различни патогенни микроорганизми и да пречи на прикрепването им към епителните клетки на лигавиците. 

Обикновено при раждането този лек физиологичен „дефицит” на имуноглобулини и някои други компоненти на имунитета са причина новородените и децата да са по-уязвими към развитие на инфекции от голямото разнообразие патогенни микроорганизми, включително гноеродни бактерии, вируси, гъби, протозои и други. 
Увеличената честота на бактериални инфекции при децата се дължи основно на ниска продукция или намалена функция на разтворими имунни фактори, в това число и имуноглобулини, както и антимикробни белтъци. Бактериалните инфекции могат да се дължат и на намалена подвижност на неутрофилите или намалената им продукция по време на стрес. Повишената честота на вирусните инфекции може да се дължи и на функционалната незрялост на NK, дендритните клетки и Т-лимфоцитите. Така най-ранните моменти от живота на човека са белязани от период с повишен риск от развитие на инфекции. По тази причина са необходими мерки, насочени към имунопрофилактика, а понякога – специфична имунотерапия.
Друг проблем в детската възраст е и фактът, че се наблюдава състояние на анергия на имунните клетъчни популации след прекарани вирусни инфекции и особено след варицела и инфекциозна мононуклеоза, както и след грипен вирус тип А, респираторно синцитиалния вирус, риновируси, ротавируси и др. Тези факти заедно с особеностите на имунната система при децата правят препоръчително използването на имуномодулатори с доказан произход и съобразени с възрастта на пациента, особено когато се касае за често боледуващи деца (повече от 7-10 дихателни инфекции и повече от две тежко протичащи пневмонии годишно).

Материалът за пръв път е публикуван като част от статия в сп. Мединфо, бр. 8/2016 г. с авторство:

д-р Цветелина Великова, д-р Екатерина Иванова-Тодорова 
Лаборатория по клинична имунология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, гр. София; МУ – София 

Референции:

Goldman A.S., B.S. Prabhakar (2002). Immunology overview. In: Baron S. (Ed.). Medical Microbiology. 4th Edition. University of Texas Medical Branch, Texas. [Online] http://gsbs.utmb.edu/microbook/ch001a.htm

Wong E. B., J. F. Mallet, J. Duarte et al. (2014) Nutrition Res., 34, No 4, 318–325. 

Освен всички известни ползи, носенето на детето в ергономична носилка има положително влияние и върху детската имунна система, макар и индиректно.

1. Бебеносенето поддържа телесната температура на детето постоянна. Избягването на преохлаждане в студените месеци способства за намаляване възникването на инфекции. Самото преохлаждане не разболява, необходим е контакт с инфекциозни причинители. Установено е, обаче, че риновирусите и грипните вируси се размножават по-добре при температура 33-35^С, като при такава температура са и най-стабилни в околната среда. Така охлаждането на носната кухина на бебето в количка например, може да доведе до усилено размножаване на вирусите в организма, докато топлината на майката към лицето на детето – до потискане на инфекцията.

2. Бебеносенето подпомага децата да прекарват по-продължително време навън, независимо от сезона. Достъпът до свеж въздух, обогатен с кислород, действа благоприятно на организма и имунните клетки. Забележка: тази точка се отнаса за случаите, при които се осигурява чист въздух, а не замърсен.

3. Увеличеният брой часове, прекарани на слънце, особено в есенно-зимните месеци, благоприятства образуването на витамин Д в кожата. Отдавна е известно, че освен като витамин, той действа и като хормон, и като имуномодулатор. Доказана е ролята му в активирането на клетките на вродения имунитет и образуването на антимикробни пептиди. Тези данни обясняват на какво се дължат по-честите инфекции при ниски нива на витамина. Повече можете да прочетете тук.

4. Бебеносенето намалява плача при бебетата и децата. Скорошно проучване доказа връзката между неудържимия и продължителен плач на децата и високите нива на стресови хормони, сред които кортизол. Кортизолът и други хормони на стреса доказано потискат имунната система. Междувремвнно, създаването на силна връзка между майката и детето, спомага за поддържане на ниски нива на кортизол и други стресови хормони в кръвта както на детето, така и на майката.

5. Поради увеличеното време на контакт на майката с детето по време на бебеносене, се синтезира повече окситоцин в кръвта й, а той от своя страна благоприятства увеличаването и поддържането на лактацията. Известно е, че кърменето е от основно значение за осигуряване на пасивната имунна защита на детето, наред с другите здравни ефекти.

6. Червната микрофлора на детето се обогатява поради тесния контакт с кожата на майката (контакт skin-to-skin). Биоразнообразието на чревната флора спомага за правилното развитие и узряване на имунната система в червата, а оттам и в целия организъм на детето.

7. Бебеносенето благоприятства съня през деня и заспиването вечерта. В регулирането на циркадния ритъм сън-бодърстване участва хормонът мелатонин. Мелатонинът се произвежда от епифизата, като неговите нива започват да се покачват със залязването на слънцето и намаляват рязко сутрин. Самият той не действа като “knock-out”, а при създадени условия на спокойствие и отпуснатост, каквито са например при бебеносенето, подпомага заспиването. Мелатонинът въздейства и на имунната система чрез превалиращите си анти-възпалителни свойства, които притежава. Наскоро той бе описан като още един естествен имуномодулатор в организма.

Повече за бебеносенето в България можете да научите в групата “Бебе в слинг” и от консултантите по бебеносене с библиотеки за ергономични носилки във Вашия град или в околността.

Референции:

http://www.lifetimeoflovedoula.com/doula-blog/5-reasons-to-consider-wearing-your-baby#

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4311828/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/m/pubmed/30300262/?i=4&from=sun%20vitamin%20d%20children

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/m/pubmed/15144478/?i=11&from=baby%20cry%20cortisol

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/m/pubmed/30415283/?i=1&from=oxytocin%20lactation

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/m/pubmed/28683833/?i=4&from=skin%20maternal%20microbiome%20child

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/m/pubmed/29368957/?i=16&from=child%20sleep%20melatonine

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/m/pubmed/30242884/?i=1&from=melatonine%20immune%20system

https://www.healthline.com/nutrition/melatonin-and-sleep

Последните прогнози предвиждат, че през следващите 15 години почти половината от европейското население ще бъде алергично, като голям дял ще се пада на хранителните алергии. За съжаление, всички стратегии за първична профилактика на алергични заболявания чрез избягване на определени алергени от храната досега не са дали резултат. Прочети още »

Проучване на Rhoads JM и колеги, публикувано през месец август 2018 г. в Journal of pediatrics, представя резултати, свързани с коликите при бебетата.

Изследователският екип поставя за задача да изследва потенциалните влияещи ефекти на храненето с майчиното и/или адаптирано мляко върху плача и нервността, фекалния калпротектин и чревната микрофлора при новородените с колики. Авторите формулират хипотезата, че коликите при кърмачета са свързани с възпаление на червата и нарушена микрофлора (дисбиоза).

Дизайнът на проучването е серия от случаи-контроли, сравняващ кърмачета с колики (65 новородени) с такива без (37 новородени). Коликите са дефинирани по Barr (плачене и нервност над 3 часа на ден).

Резултатите от проучването показват, че независимо от типа хранене (кърмене, адаптирано мляко или смесено хранене), бебетата с колики имат данни за чревно възпаление, оценено чрез завишени стойности на фекален калпротектин, спрямо тези без колики. По отношение на чревната микрофлора бебетата с колики имали подобно чревно алфа-разнообразие в сравнение с контролите, леко по-ниско при кърмените бебета. Бета-разнообразието на ниво вид показва намаляване на броя на Actinobacteria (95% от които са Bifidobacilli) при бебета с колики. Видовете, значително свързани с коликите, са Acinetobacter и Lactobacillus iners.

Извод за клиничната практика: Коликите вероятно са свързани с възпаление на червата (повишен фекален калпротектин) и дисбиоза, характеризираща се с по-малко бифидобацили, независимо от начина на хранене.

Не бива да се забравя още, че чревната микрофлора при новороденото силно се влияе от начина на раждане – нормално влагалищно раждане или цезарово сечение. Развитието на микрофлората е тясно свързано с развитието на имунната система. Също така, повишени нива на фекален калпротектин по правило се наблюдават при новородените бебета в сравнение с по-големите деца.

Референция:

Rhoads JM, et al. Infant Colic Represents Gut Inflammation and Dysbiosis. J Pediatr. 2018 Aug 31. pii: S0022-3476(18)30947-8. doi: 10.1016/j.jpeds.2018.07.042. [Epub ahead of print]