Резултатът от всяка трансплантация зависи пряко от създаването на посттрансплантационна имунна толерантност към присадката. Черният дроб се отличава от другите солидни органи по неговите възможности да създава толеранс. Редица фактори на естествения и придобит имунитет се синтезират в черния дроб като например фактори на комплемента, острофазови протеини (С-реактивен протеин и др.), цитокини и хемокини.

Също така в черния дроб се намира голямо разнообразие от имунни клетки. Установено е, че отхвърлянето на присадката след чернодробна трансплантация е по-рядко, като в момента HLA типизирането на донор и реципиент не е задължително преди трансплантация на черен дроб.

Осигуряването на имунотолерантна среда след трансплантация на солидни органи е едно от най-големите терапевтични предизвикателства в следоперативния период и е ключът към успешната трансплантация. Тази предпоставка за успех се нарича функционална толерантност.

Функционалната толерантност се характеризира с липса на клинични и хистологични признаци на отхвърляне на присадката без прилагане на имуносупресивна терапия. Въпреки че тя се наблюдава след трансплантация на различни солидни органи, най-често възниква след чернодробна трансплантация.

Смята се, че основните имунни клетки, които осъществяват функционалната толерантност, са Т регулаторните лимфоцити (Treg клетки). Редица проучвания показват, че висок процент на Treg клетки в периферната кръв се наблюдава само при пациенти с функционална толерантност и това не зависи от прилагането на имуносупресивна терапия.

HLA-G е една от некласическите молекули на HLA клас I, която играе ключова роля след трансплантацията посредством инхибиране на цитотоксичната функция и клетъчната пролиферация на активирани ефекторни Т лимфоцити, докато междувременно стимулира образуването на Treg клетки. Подобно на сърдечната трансплантация, високите серумни нива на HLA-G са свързани с намалена честота на остро отхвърляне на чернодробната присадка.

Известно е, че експресирането на HLA-G върху циркулиращи моноцитоидни дендритни клетки от толерантни реципиенти е свързано с повишена експресия на Foxp3 – транскрипционен фактор, характерен за Т регулаторните клетки. Това предполага участието на Treg клетките при индуцираната от HLA-G толерантност. Това е пример и за двупосочен процес на потенциране между Treg лимфоцитите и HLA-G молекулите за създаване на толерантност.

Втора част, посветена на диагностичните и терапевтични възможности на Т регулаторните клетки при чернодробна трансплантация, ще бъде публикувана след една седмица.

Референции:

http://www.mathewsopenaccess.com/PDF/Immunology/M_J_Immu_2_1_007.pdf

Nemeth E, Baird AW, O. C. (2009). Microanatomy of the liver immune system. Semin Immunopathol, 31(333–343).

Crispe IN. (2009). The liver as a lymphoid organ. Annu Rev Immunol, 27, 147–163.

Robinson, M. W., Harmon, C., & O’Farrelly, C. (2016). Liver immunology and its role in inflammation and homeostasis. Cellular and Molecular Immunology, 13(3), 267–276. https://doi.org/10.1038/cmi.2016.3

Adams, D. H., Sanchez-Fueyo, A., & Samuel, D. (2015). From immunosuppression to tolerance. Journal of Hepatology, 62(S1), S170–S185. https://doi.org/10.1016/j.jhep.2015.02.042

Amiot, L., Vu, N., & Samson, M. (2015). Biology of the immunomodulatory molecule HLA-G in human liver diseases. Journal of Hepatology, 62(6), 1430–1437. https://doi.org/10.1016/j.jhep.2015.03.007