Днешното подбрано стихотворение на Петър Милев отново свързва дисциплините епидемиология с имунология. Нека да се запознаем с лирическия герой Гого и моя (критичен) (имунологичен) (нелитературен) (опит за) анализ на това любимо стихотворение с неочакван край.
„Хигиенист“
Тича Гого хигиениста –
Справя се със задачи триста.
Всеки ден проверки прави –
Всички ли са чисти, здрави.
Текстът ни пренася в недалечното минало, когато е съществувала безплатна длъжност „хигиенист“ в училищата, изпълнявана от ученици. Оказва се, че Гого е натоварен с поне 300 задачи по носенето на тази тежка отговорност, затова той непрекъснато тича. Нещо повече, той се справя със своите задачи, както свидетелства стихотворението. И най-важното му задължение – да прави проверки дали всички са чисти и здрави, го прави успешно.
Представете си сега, вие сте на училище. Спокойно сте се облегнали на прозореца в коридора и погледът ви се рее празно, опитвайки се да не мислите за нищо в оставащите три минути до края на междучасието.
И точно в този блажен момент към вас запъхтяно пристига не кой да е, а някой Гого. „Хей, изми ли си ръцете?“
Вие ще се стреснете, ще погледнете учудено и леко недоверчиво това момче и тъкмо ще понечите да си отворите устата, той ще ви залее с още въпроси и факти: „Знаеш ли, че мръсните ръце помагат да се разпространяват вирусите и бактериите?“, „моливите ти трябва да се дезинфекцират също“, „кихай в сгъвката на ръката си, за да не летят вирусите“. Започвате да се оглеждате за други хора около вас, които да ви спасят от непоисканите съвети. „Миенето на ръцете би било много полезно, ако някой ден има пандемия от нов вирус в света“, вие леко повдигате вежди, но момчето продължава да бъде полезно: „защото…“
Какво облекчение, училищният звънец. Да, по принцип не се радвате да го чуете, но в този момент той е вашият „спасител“. Казвате сухо „благодаря“ и бързо се шмугвате в класната стая…
Читателят, представил си тази жива картина, подобно на вас, започва да изпитва смесени чувства в сърцето си. Ако в началото си представя едно идеално минало, в което всички са били спокойни, защото около тях има някого като Гого, в момента чувство на досада избуява в мислите му.
Но нека се върнем към реалността. Реалността на стихотворението. Своите задължения Гого изпълнява денонощно, както става ясно от следващата строфа. Неговата неуморимост е подкрепена със серия от глаголи:
Ту беседи, ту доклади
той изнася по отряди.
Тича, чисти, проветрява,
всеки срещнат поучава.
Лирическият герой се е отдал напълно на каузата за чистотата. Изнася беседи и доклади. Предполагаме, че за чистотата. Ходи по отряди, за да предава мъдростта си към другите.
И работата на имунолога е подобна – да информира кое в нашето тяло е част от имунната система, как функционира тя, как да я профилактираме, как да разпознаем първите сигнали, че нещо не е наред с нея. Макар че според някои имунологът е досаден със своите… беседи. Това, разбира се, е предмет на друг разговор.
Тук, читателят е малко по-вдъхновен, но не и по-ентусиазиран. Но защо читателят усеща недоверие? Защо, четейки за делата на малкия Гого, изпитва недоволство? Какво да се обърка в стихотворението? Какво усеща още читателят?
Щом малкият чистник тича, чисти и даже проветрява, то читателят би трябвало да е спокоен, че някой се грижи за това. Е, ще се налага да го избягва по коридорите, но ще се ползва от общите здравни мерки за всички. Именно защото все още е спокоен, читателят може да си позволи да се пренесе отново в мислите си и да разсъждава още малко защо е толкова важно да се чисти и проветрява. Но не просто да се върши тази дейност, а да се тича, за да може да се почистят и проветрят повече стаи, да се изнесат повече беседи. Хм, вероятно не самите действия на момчето са досадни, а натякването.
Добре, читателят си отдъхва, това трябва да е причината за неприятните чувства. Тогава читателят си спомня също, че инфекциозните болести, епидемиологията и хигиената са неразривно свързани с имунологията. Вече сме коментирали взаимовръзката между мръсните ръце и автоимунитета, така че досадната беседа можете да видите тук.
Но да видим какво се случва нататък в стихотворението. Няма какво да се обърка. Гого е досаден чистник. Ще преглътнем недостатъците му за общото благо.
И зает със задачи триста –
ходи мръсен хигиениста.
Какво?!
Що за неочакван обрат, що за драматична драма?! Но нали Гого тича, беседва, проверява, проветрява, справя се със задачи триста, чисти, поучава, наставлява, въпроси задава?? Как може авторът да ни причинява такива душевни терзания?
Читателят е попарен. Връща се назад към последните си мисли и вече си представя друго – стои си замечтано в коридора, наслаждавайки се на последните минути от междучасието. И срещу него застава едно опърпано момче, с мръсни дрехи, лице и ръце, разчорлена коса, много напомнящо не на Гого, а на Данчо, който се хвали… Само че в случая не се хвали, а проповядва чистотата… Щяхте без угризения на съвестта да кажете „Извинете, кой сте вие?, и да подминете без да се обръщате назад.
Сега вече разбираме защо заглавието е в кавички. Разбираме защо сме се чувствали недобре.
Това не е дори изолиран случай. Хората неглижират различни аспекти от живота си. Най-пагубно за тях е обаче да неглижират здравето си. И това дори не го казвам като лекар. Поставяйки здравето си на трето, десето или последно място, хората подценяват ролята му за това да вършат всичко останало в живота си.
Помислете над това, ако имате желание.
VelikovaMD 
Вашият коментар