Остеопорозата е състояние, което е свързано с намаляване на костната плътност. Но дали е автоимунно заболяване?
Остеопорозата се среща често при:
жени след менопауза;
хора от всякакъв пол с напредване на възрастта;
хора, които имат други здравословни проблеми като автоимунни заболявания.
Това е „тихо“ състояние, което може да се е появило много години преди да забележите симптоми като костни фрактури или намаляване на ръста. Остеопорозата не е автоимунно заболяване, но изследванията показват, че неправилното функциониране на имунната система може да допринесе за развитие на остеопороза.
Учените изучават връзката между промените в костите и имунната система. Диагностицирането както на остеопороза, така и на всяко автоимунно заболяване, е важно за овладяване на състоянията и намаляване на проблемните симптоми в бъдеще.
Остеопорозата и имунната система
Някои изследвания се фокусират върху това как остеопорозата се влияе от имунната система и дали е свързана с автоимунни заболявания. Към момента се знае, че имунната и костната система са свързани. Те споделят определени молекули и регулаторни механизми. Изследователите искат да научат повече за това как тази връзка може да причини загуба на костна маса.
Имунната система съществува най-просто казано, за да се бори с външни микроби, които ни разболяват, но тя може да има и нарушения. Понякога имунната система създава автоантитела, които атакуват здрави клетки в тялото ви. Това се нарича автоимунитет и може да се разгърне или не в автоимунно заболяване. Тези автоантитела могат да засегнат цялото тяло, включително вътрешните органи, стави и кожа. Това може да доведе до болезнени и изтощителни симптоми.
Обзор от 2017 г. предполага, че автоантителата, както и хроничното възпаление, могат да допринесат за загуба на костна маса.
Имунните клетки влияят на ремоделирането на костите, така че промените във вашата имунна система могат да повлияят на плътността на вашите кости.
Какво причинява остеопороза?
Лекарите класифицират остеопорозата като първична или вторична в зависимост от това какво я причинява.
Първична остеопороза
Повечето хора с остеопороза имат първична остеопороза. Според обзор от 2017 г., 80 % от жените и 60% от мъжете с остеопороза имат този тип.
Един или повече от тези фактори могат да доведат до първична остеопороза:
стареене;
менопаузата;
семейна история;
фактори на начина на живот като диета и упражнения.
Данните показват, че жените развиват първична остеопороза по-често от мъжете. Често остеопорозата се появява след менопаузата поради промяна в нивата на естрогена и други хормони. Естрогенът помага за поддържането на костите здрави. Мъжете също могат да страдат от първична остеопороза в резултат на промени в нивата на тестостерон и естроген.
Вторичната остеопороза е когато заболяването е причинено от други здравословни състояния, например автоимунни заболявания и системни заболявания на съединителната тъкан. Може да възникне и като страничен ефект от някои лекарства като стероиди, използвани за лечение на автоимунни заболявания. В момента медицината разширява своите изследвания, за да разбере как остеопорозата и автоимунните заболявания могат да бъдат свързани.
Остеопорозата прави костите ви по-крехки и те могат лесно да се счупят. Може да получите фрактура на бедрата, гръбначния стълб или друга кост. Фрактурите могат да настъпят години след началото на заболяването, така че е важно да посетите лекар, за да определите дали сте склонни към загуба на костна маса. Преди остеопорозата може да се наблюдава „изтъняване“ или „олекване“ на костите, наречено остеопения.
Говорете с Вашия лекар, ако попадате в някоя от рисковите категории за първична или вторична остеопороза.
Какви автоимунни заболявания са свързани с остеопорозата?
Преглед от 2017 г. показа, че някои автоимунни заболявания могат да засегнат целостта на костите ви и да доведат до остеопороза. Например:
ревматоиден артрит;
анкилозиращ спондилит;
псориатичен артрит;
възпалително заболяване на червата;
системен лупус еритематозус.
Състояния, свързани с имунната ви система като астма, заболяване на щитовидната жлеза и целиакия, също повишават риска от остеопороза.
Диагностициране на остеопороза едновременно с автоимунно заболяване
Вашият лекар може да проведе тестове, за да определи дали имате остеопороза заедно с автоимунно заболяване. Няма един единствен тест за диагностициране на двете състояния, така че за поставяне диагнозата ще са нужни няколко различни изследвания.
Традиционните тестове за остеопороза разглеждат костната минерална плътност. Чрез образен тест Вашият лекар ще може определи костната плътност на цялото ви тяло или в различни части на тялото ви, където може да сте по-уязвими към счупвания, като гръбначния стълб и бедрената кост.
За да се определи дали имате и автоимунно заболяване, ще са необходими лабораторни изследвания. Един вид кръвен тест, който се използва за скрининг на тези състояния, е тестът за антинуклеарни антитела (ANA). Други тестове може да търсят определени протеини и възпаление в кръвта или урината.
Вашият лекар може също да назначи рентгенова снимка или други образни изследвания, преди да постави диагноза. Тези тестове могат да помогнат за откриване на автоимунни заболявания като анкилозиращ спондилит.
Повишените нива в лабораторните тестове може да означават, че имунната ви система не работи правилно. Вашият лекар може да използва тази информация, заедно с резултатите от сканирането на костната плътност, фамилна анамнеза и физически преглед, за да определи план за лечение на вашите симптоми.
Остеопорозата не се счита за автоимунно заболяване. Нови изследвания обаче показват, че състоянието на костите може да бъде свързано с имунната система по начини, които не са разглеждани досега.
Някои автоимунни заболявания повишават риска от вторична остеопороза. Говорете с Вашия лекар, ако подозирате, че имате някое от двете заболявания. Ранното лечение може да предотврати влошаване на симптомите, които засягат ежедневието ви.
Коментар на имунолога:
Както прочетохте по-нагоре, остеопорозата не е автоимунно заболяване. Въпреки това при него често се срешат имунни нарушения и съпътстващи заболявания. Неслучайно заболяването се следи в големия брой случаи от специалист ревматолог.
Закачка на английски език използва термина „immunoporosis“, когато описва имунните нарушения при остеопороза. Редица изследователи описват ролята на Т лимфоцитите във възникването на имунни нарушения, асоциирани с остеопороза. Обсъжда се ролята на различни дефинирани Т лимфоцитни субпопулации (Th клетки, включващи Th1, Th2, Th9, Th17, Th22, регулаторни Т клетки, фоликуларни помощни Т клетки, естествени Т клетки убийци, γδ Т клетки и CD8 +Т клетки). Активираните Т клетки, директно или индиректно чрез секрецията на различни цитокини и фактори, модулират костите и по този начин регулират костното ремоделиране. Молекулярно вникване в тази нова научна област на имунопорозата би довело до разработване на нови подходи за превенция и лечение на остеопороза.
Други автори (2021) описват ролята на клетките на вродения имунитет при имунопорозата. Натрупаните доказателства показват, че както вродените, така и адаптивните имунни клетки допринасят за остеопорозата. Въпреки това, вродените клетки са основните играчи при възпалението. Те улавят различни тригери за възпаление като свързани с патогени молекулярни модели (PAMPs), свързани с увреждане молекулярни модели (DAMPs), клетъчен стрес и т.н. , като по този начин произвеждат провъзпалителни медиатори, които играят критична роля в патогенезата на остеопорозата. Клетки от миелоидната линия, включително макрофаги, моноцити и дендритни клетки влияят върху скелетната система чрез производството на провъзпалителни цитокини, а могат да се трансдиференцирт и в остеокласти. Други клетки от миелоидната линия, като неутрофили, еозинофили и мастоцити, до голяма степен влияят върху остеопорозата чрез производството на провъзпалителни цитокини. NK клетките и вродените лимфоидни клетки (innate lymphoid cells) също играят роля при остеопорозата. Важно е да се продължат проучванията относно въздействието на физиологичните и метаболитни промени в тялото, което води до хронични възпалителни състояния като стареене, което в крайна сметка предизвиква остеопороза.
Превод: Весела Енчева
Медицинска проверка и одобрение: д-р Цветелина Великова
VelikovaMD 
Вашият коментар