VelikovaMD

Д-р Исмаил Кунгьов е специализант по педиатрия в МБАЛ „Княгиня Клементина”, София. Завършва Медицински университет София през 2024 г. Неговите интереси са в областта на детските респираторни и инфекциозни заболявания и ваксинопрофилактиката.

Днешната тема в блога е вирусни миозити при деца. Вирусните миозити са възпаления на мускулите, причинени от вируси, които могат да се проявят с различна тежест, от леки симптоми до сериозни състояния, изискващи медицинска намеса. Поканих д-р Кунгьов да отговори на няколко въпроса по темата, след като той представи клинични случаи на деца с вирусни миозити на състоялия се наскоро научен форум „Пролетна среща на любознателни педиатри“.

Благодаря Ви, че откликнахте да ни дадете повече информация за вирусните миозити при деца. Кои са основните вируси, които могат да предизвикат вирусни миозити, и какви са симптомите, които родителите трябва да наблюдават при децата си?

Д-р Кунгьов: Вирусните миозити при деца се срещат доста рядко. Те са самоограничаващо се усложнение, най-често след прекарана инфекция на грип. Засeгнати са по-често момчетата, в съотношение 2:1 спрямо момичетата на възраст  5 – 12 години.

Други вируси, които могат да доведат до развитието на миозит са параинфлуенца, коксакивируси, аденовируси, EBV или парвовируси.

Характерни са симптоми са мускулна слабост и болка, засягащи долните крайници, по-точно областта на подбедриците.

Има описани случаи в практиката, при които се засягат горни крайници и паравертебрална мускулатура.

Родителите трябва да вземат под внимание всяка необяснима мускулна слабост и болка, ако детето им преди това е имало симптоми на вирусна инфекция.

Ранното диагностициране и правилно лечение намаляват риска от развитие на усложнения.

Каква е разликата между вирусен миозит и други видове миозит, и как се поставя диагнозата? Кога да мислим за автоимунни миозити?

Д-р Кунгьов: Вирусният миозит настъпва остро, има самоограничаващ се характер. Диагнозата се основата на данни от анамнезата, най-често за предшестваща инфекция на горни дихателни пътища и симптоми като висока температура, кашлица, хрема, отпадналост.

От лабораторните изследвания се установяват средно увеличени нива на ензима креатин фосфокиназа, които имат тенденцията да намаляват постепенно по време на лечението. Други енизими, които се увеличават, са ASAT, ALAT, LDH.

С правилното лечение симптомите отшумяват и ензимите се нормализират в рамките на 10 дни, без да има последици за детето.

За разлика от вирусния миозит обаче, когато се касае за автоимунен миозит, там мускулната слабост и болка започват постепенно и прогесират във времето, като се засягат проксималните мускули.

При дерматомиозит например освен проксималната слабост и бавното начало, се развива и характерен обрив по тялото. Диагнозата на автоимунен миозит се основава на задържане на високи нива на креатин фосфокиназа, специфични автоантитела, електромиография и мускулна биопсия.

Винаги, когато е налице мускулна болка и слабост повече от 4 седмици, трудно повлияваща се от медикаменти, както и задържане на високи нива на креатин фосфокиназа, наличие на обрив по тялото или засягане на друг орган, като сърце, бял дроб или част от гастро-интестиналния тракт е редно да се помисли за автоимунен миозит.

Какви са възможностите за лечение на вирусни миозити, и как се справят децата с болката и възпалението?

Д-р Кунгьов: В основата на лечението на вирусните миозити стои добрата хидратация и почивка. Вирусните миозити са често самоограничаващи се, като основният  фокус е наблюдението за развитие на усложнения.

Повечето деца се възстановяват напълно в рамките на няколко дни, като родителите трябва да бъдат предупредени да наблюдават за признаци на влошаване, като прогресираща мускулна слабост, потъмняване на урината или постоянна и засилваща се болка. Тогава се налага болнично лечение.

Какви биха могли да бъдат усложнения при вирусни миозити, ако не се проведе навременно лечение?

Д-р Кунгьов: Най-сериозното усложнение на вирусен миозит е развитието на рабдомиолиза – разпад на мускулни клетки  и навлизането им  в кръвта, което от своя страна може да доведе до остро бъбречно увреждане.

Какви препоръки бихте дали на родителите за грижа за децата им по време на възстановителния период?

Д-р Кунгьов: Основните ми препоръки са да се осигури адекватна хидратация – достатъчен прием на течности. При нужда може да се дават болкоуспокояващи като ибупрофен. Да се осигури почивка и щадящ режим на детето – да се избягват физически натоварвания, докато симптомите отшумят.

Родителите трябва да наблюдават за развитие на тревожни симптоми, като потъмняване на урината, увеличаване на мускулната слабост и продължаващата мускулна болка. В случай на такива обезпокоителни симптоми е редно да се проведе лекарска консултация.

Интервюто подготвиха: д-р Цветелина Великова и Весела Енчева