Д-р Христиана Бацелова: Най-тежко ми е да виждам хора да умират от ваксинопредотвратимо заболяване

Ще продължа да повтарям колко съм щастлива, че се запознах с Иси малко преди пандемията. Тя е един от първите Хора на разума в страната ни.

Прочети още »

Ваксини и автоимунитет

Хайде да поговорим за автоимунитета и ваксините с факти и цитати, а не с мнения. Потърсих публикувани научни данни за връзката между ваксини и автоимунни болести, за адювантите във ваксините, за безопасността на ваксините при пациенти с автоимунни заболявания, какви са най-новите препоръки за ваксиниране при тази група от хора, за анти-COVID-19 ваксините, и има ли светлина в тунела. Това са въпроси номер 1, които ми задават като имунолог.

Прочети още »

Д-р Бацелова отговаря на Ваши въпроси за варицела, други инфекции и ваксини

Д-р Христиана Бацелова отговаря на най-често задаваните от Вас въпроси. Аз се включвам с няколко подтеми на имунологична тематика.

Прочети още »

Въпроси и отговори за противогрипната ваксина (Обновена)

С д-р Христиана Бацелова, която е специалист по епидемиология на инфекциозните болести, отговорихме на най-често задаваните въпроси за противогрипната ваксина.

Прочети още »

Кърмене и ротавирусна ваксина

Влияе ли кърменето, и по-специално антителата в кърмата, на ефекта от живите ваксини, приети през устата? Отговорът на този и други въпроси, свързани с имунологията на кърменето и живите орални ваксини, ще намерите в материала, базиран на достоверни научни източници.

Прочети още »

23 факта, оборващи най-разпространените митове за COVID-19

1. ФАКТ: В момента няма лекарства, лицензирани за лечение или превенция на COVID-19

Понастоящем няма лекарства, лицензирани за специфично лечение или профилактика на COVID-19. Продължават няколко изпитвания за лекарства, но към момента няма доказателства, че хидроксихлорохинът или друго лекарство може да лекува или предотвратява COVID-19. Злоупотребата с хидроксихлорохин може да причини сериозни странични ефекти и дори да доведе до смърт. СЗО координира усилията за разработване и оценка на лекарства за лечение на COVID-19.

Прочети още »

Ваксиниране по време на пандемия

Световната заплаха за здравето на хората, наречена COVID-19, носи страх, несигурност, обърканост за това кое е правилно и кое не. Родителите трябва да взимат много решения, свързани със собственото здраве и това на децата си, наред със справянето с ограниченията и икономическите затруднения.

И в този момент, разхлабването на мерките, се приема и положително, и отрицателно. Наболяла, конфликтна и ожесточена се оказа още веднъж темата за ваксинациите. Сега като че ли и ваксиниращите изпитват страх „дали е редно да се извършват ваксинации в условията на световно разпространение на нов и непроучен вирус“.

Photo by Anna Shvets on Pexels.com

Каква е ситуацията в момента?

Данните на СЗО и УНИЦЕФ показват, че по света има все още около 20 милиона деца, които не получават ваксините, от които се нуждаят. До тях все по-трудно достига и храна и други провизии, особено сега. И детската смъртност при тях ще расте в условия на глад и тежки инфекции.

И тази повишена детска смъртност няма да се дължи пряко на COVID-19, а косвено.

Другите инфекциозни заболявания не са изчезнали, може леко да се укротили поради взетите мерки, но те дебнат. Те все още са заплаха за всяко едно дете, възрастен, за обществото. Загърбването на рутинните имунизации може да се направи за няколко седмици, дори месеци, но не е възможно това да се случи за година. Не и без да има последствия за здравето на всички.

Защото COVID-19 носи една невидима заплаха и тя е пламването на паралелни епидемии от ваксино-предотвратими заболявания (ВПЗ).

При планирането на мерките за възстановяване на рутинните имунизации трябва да се обърне внимание на намаляването на излишния риск от заболеваемост и смъртност от ВПЗ, които биха настъпили, ако имунизационният календар е сериозно нарушен.

Всяко прекъсване на имунизационните програми, дори за кратки периоди, може да доведе до натрупване на възприемчиви индивиди и по-голяма вероятност от огнища и епидемии от ВПЗ.

Тези огнища освен че повишават смъртността, натоварват и здравната система допълнително, а усложненията им може да са свързани с инвалидизиране и намаляване качеството на живот.

Как се взимат решенията за възстановяване на имунизациите?

Имунизационният календар е съществен компонент от здравните услуги. Следователно рутината имунизационна програма трябва да се поддържа, докато мерките за предпазване от COVID-19 позволяват.

Решенията, свързани с работата на имунизационните служби, се вземат въз основа на:

  • Подробна оценка на епидемиологията за ВПЗ;
  • Разпространението на COVID-19;
  • Съответни мерки за смекчаване на пандемията;
  • Наличието на ресурси за здраве и имунизация.

Настоящата ситуация и капацитет на здравната система в различните страни варират значително заради COVID-19. Затова и рутинното имунизационно покритие варира в отделните страни. Но, Министерството на здравеопазването във всяка страна се стреми към поддържане на високо ниво на колективен имунитет на населението по отношение на ВПЗ.

Възможно е много производители и доставчици на ваксини временно да са прекъснали дейността си, което също би затруднило изпълнението на имунизационните програми. Тогава приоритетно ще трябва да бъдат избирани деца, които първи да получат ваксини.

Трябва да се вземат предвид и подробните оценки от:

1. Епидемиологичните рискове от ВПЗ сред общото население и специфични уязвими групи;

2. Епидемиологичната ситуация на COVID-19 и свързаните с нея смекчаващи мерки;

3. Характеристики и ограничения на здравната система и имунизационните услуги;

4. Съответните характеристики на ваксината и логистиката.

Какъв е потенциалният риск от увеличаване на появата на ВПЗ?

Преглед на популационния имунитет (съответно национално покритие за рутинна ваксинация) заедно с данните за честота на ВПЗ, включително текущи характеристики на огнищата на морбили, се използват, за да се прецени рискът от избухване на епидемия от ВПЗ.

Специално внимание се обръща на епидемичните характеристики на ВПЗ морбили и полиомиелит, защото нарушенията в календара ще доведат до крачка назад от постигане на елиминиране на морбили или почти пълното ликвидиране на полиомиелит в света.

Епидемиологична ситуация на COVID-19 и свързаните с това смекчаващи мерки в дадената страна също са важни. Взимат се предвид спорадичните случаи и епидемичните взривове, както и кои са най-засегнатите региони.

Така, необходимостта от пренасочване на ресурси за намаляване на въздействието на COVID-19 върху здравната система трябва да бъде претеглена спрямо риска от повишена заболеваемост и смъртност от ВПЗ.

Например, през 2018 г. приблизително 527 000 деца са пропуснали първата си доза ваксина срещу морбили в Европейския регион на СЗО. Една година по-късно, през 2019 г., вирусът на морбили се възползва от тези пропуски в имунитета на Европа, заразявайки над 100 000 души във всички възрастови групи.

В някои страни всички медицински специалисти са впрегнати в борбата с COVID-19, което прави невъзможно изпълняването на имунизационните програми.

Photo by Karolina Grabowska on Pexels.com

Имунологията зад ваксините по време на пандемията

Преди извършване на ваксинация, по правило, се прави цялостен преглед на детето. Следи се дали е клинично здраво, разпитват се родителите за контакт с болен или потенциално болен човек. Ако има и най-малкото съмнение, че такъв контакт е имало или детето не е напълно здраво, ваксини не се поставят.

Тестването за инфекция с коронавирус не е препоръчително без други показания, само заради ваксинацията.

Причината е, че отрицателният тест не изключва носителство/болест. Също така самото дете и без да сме в условия на пандемия може да бъде в инкубационен период на друго респираторно заболяване, варицела, скарлатина и т.н.

Погрешно е твърдението, че ваксинацията отслабва имунната система на детето или на възрастния.

Ваксината също така не усилва имунитета. Ваксината подготвя имунната система за среща с причинителя и така помага за справяне при евентуална среща с причинителите. От имунологична гледна точка, дори поставена в инкубационен период на COVID-19 или безсимптомно протичане, на клинично здраво дете, ваксината не би повлияла имунитета по начин, който да се отрази на евентуално заболяване с коронавирус.

Някои ваксини могат да бъдат отложени във времето, но не прекалено.

Убитите ваксини, които се прилагат на няколко приема, е необходимо да бъдат прилагане на определен интервал от време, за да достигнат необходимата ефективност. Ако те се разредят прекалено дълго във времето, тази ефективност може да не бъде достигната.

Живите ваксини, като например морбили – паротит – рубеола, пък могат да търпят отлагане, но имайки предвид епидемичната обстановка с тези заболявания, е рисково отлагането поради възможност за заразяване с тези опасни инфекции. Имайте предвид, че много по-лошо е едновременно протичане на две или повече инфекции наред с коронавирусната.

На фона на COVID-19 боледуване, ако се насложи инфекция с морбили или коклюш например, това вече би натоварило имунната система.

Затова имунизациите могат да продължат, може да са с леко забавени темпове, но трябва да бъдат регулярни.

Основни принципи при възстановяване на имунизационния календар по време на пандемия

Поддържането на доверие на населението в имунизацията и здравната система е от решаващо значение. Когато здравните власти вземат решение за възстановяване на имунизационния календар, то е с цел поддържане на имунитета на населението.

Принципите за спазване на имунизационните програми по време на пандемията COVID-19 са:

  • Следване на съществуващите насоки и мерките за предотвратяване на COVID-19 по време на имунизационни сесии, а ограничаване на риска от предаване на SARSCoV-2 по време на ваксинацията;
  • Даване на приоритет на първи прием на ваксините, особено срещу морбили, рубеола, полиомиелит и други комбинирани ваксини;
  • Избягване на кампаниите за масова ваксинация, докато ситуацията COVID-19 не се разреши;
  • Ваксиниране на новородените (съгласно националната схема за имунизация) в родилните отделения;
  • Даване на приоритет на пневмококови и сезонни грипни ваксини за уязвимото население (стари хора, деца, пациенти с хронични заболявания и др.);
  • Забавяне на въвеждането на всяка нова ваксина в националния календар за имунизация;
  • Информиране на обществото и родителите защо имунизацията е една от приоритетните здравни услуги по време на COVID-19 пандемията;
  • Запознаване на обществото и родителите за рисковете от паралелни епидемии от ВПЗ – например, че може да няма капацитет за хоспитализиране на усложнените случаи и др.

Предпазни мерки по време на ваксинацията

Предоставянето на имунизационни услуги трябва да бъде извършвано в съответствие с националните насоки за превенция и контрол в здравните заведения.

  • Намаляване на риска от излагане на COVID-19;
  • Използване на онлайн комуникационни технологии за проследяване на детето след ваксинация, както и съобщаване за нежелани странични реакции;
  • Строг график на записване, за да се избягва струпване и срещи между децата и другите пациенти;
  • Провеждане на ваксинациите в специализирани кабинети, които редовно се дезинфекцират;
  • Постоянно проследяване на здравните работници, като тези, които имат история на контакт с болни от COVID-19 пациенти да бъдат карантинирани;
  • Напомняне на родители за мерките, включващи социалното дистанциране, миене ан ръце и т.н.
  • Медицинските специалисти трябва да имат налични всички необходими ваксини и да съобщават за липси.

Заключение

И именнно тези, които изобщо не са ваксинирали децата си, трябва да бъдат най-притеснени, защото в условията на пандемия и намалена имунизация всички ставаме уязвими. Необходимо е рутинните програми за имунизация да продължат по време на тази криза, дори със забавено темпо, защото не се знае колко дълго ще продължи. Приоритетно трябва да бъде и ваксинирането на онези деца, които са пропуснали рутинни имунизации в миналото.

Източници:

СЗО

СЗО Европа

УНИЦЕФ

Ваксинко

Учените на крачка от създаване на ефективна ваксина срещу грип

Белтък, участващ в сигнализацията на клетките, необходим за успешна имунна атака срещу вирусни инфекции, може да бъде ключът към подобряване на ваксината срещу грип. Една от основните пречки за създаване на успешна ваксина срещу грипа е голямата изменчивост на вируса.

Грипните вируси заразяват милиони хора всяка година и регистрират значителна заболеваемост, смъртност, както и социално-икономически загуби. Имунните реакции срещу грипния вирус започват след разпознаване на вируса от специфични вътреклетъчни рецептори на инфектираните клетки. В последствие тези рецептори предават сигнала последователно на различни сигнализиращи молекули в клетката, за да се стартира антивирусен имунен отговор, който да контролира инфекцията.

Учени от Университета на Джорджия идентифицирали локус 2 на серин-треонин киназен белтък на туморната прогресия (Tpl2) като основен компонент на пътищата за развитие на вируса, и още като регулиращ гените за производство на интерферони (IFNs) и други гени, свързани с тях, които ограничават вирусната репликация. Учените също така демонстрирали, че Tpl2 е необходим за генериране на ефекторните цитотоксични CD8 + Т лимфоцити, които са необходими за изчистване на белите дробове от вируса.

Подобно на състоянията с увредена имунна система мишки, които нямат белтъка Tpl2, не са способни да контролират вирусната репликация и се инфектират дори от ниско-вирулентни щамове грипен вирус. Дефицитните на Tpl2 мишки имат 10 пъти повече вирусен товар в белите си дробове. В допълнение, те имат намален брой на цитотоксичните Т лимфоцити, необходими за изчистване на грипния вирус от лигавиците. Учените установили още, че дефицитните за Tpl2 мишки произвеждат нормално количество тип I интерферони, но значително по-малко интерферони тип III, в сравнение с нормалните мишки. Това разграничение е важно, тъй като тип III интерферони се секретират в по-голямо количество върху лигавиците, което показва тяхната необходимост за успешен имунна атака срещу грипния вирус в дихателните пътища. Заключението им е, че Tpl2 е важен фактор на гостоприемника, който обединява вродените и адаптивните противовирусни механизми и по този начин ограничава заболеваемостта и смъртността по време на инфекция с грипен вирус.

„В крайна сметка целта е да се създаде по-добра ваксина срещу грип, така че да можем да използваме и имунологичната памет на организма при следващи инфекции“, споделя д-р Уенди Уотфорд от екипа.

Въпреки че изследването е пряко свързано с грипния вирус, това откритие може да бъде от полза и за създаване на ваксини за други вируси, атакуващи лигавиците, като ротавирус и респираторно-синцитиалния вирус. Групата от изследователи планира да продължи изследванията за ролята на Tpl2 при грипния вирус.

На снимката е изобразен грипен вирус. Източник: earnestholistichealth.com

Материалът за пръв път е публикуван в сайта forumzdrave.bg през 2016 г.

Референции:

http://labroots.com/trending/id/1902/scientists-are-one-step-closer-to-improving-the-flu-vaccine/immunology – Kara Marker

http://labroots.com/trending/id/1902/scientists-are-one-step-closer-to-improving-the-flu-vaccine/immunology – University of Georgia

http://journals.plos.org/plospathogens/article?id=10.1371/journal.ppat.1005038