VelikovaMD

Целиакията (цьолиакия или т.нар. глутенова ентеропатия, нетропическо спру), свръхчувствителността към глутен, глутенова нетолерантност и алергията към пшеницата са четири различни състояния, чието основно лечение е избягването на определени хранителни компоненти.

Какво представлява целиакията?

Целиакията и чувствителността към глутен имат много общи симптоми (стомашно-чревни проблеми като спазми, диария и запек, както и симптоми в други части на тялото като болка в костите или ставите, главоболие или умора), докато оплакванията при алергията към пшеница обикновено са различни (могат да включват сърбеж, уртикария или животозастрашаващи реакции като анафилаксия).

Лечението на първите състояния е премахването на глутена от диетата. Глутенът е протеин, който естествено се намира в пшеницата, ръжта и ечемика, както и в техни смеси и продуктите, произведени от тези зърна. Лечението на алергията към пшеницата е премахването на всички форми на пшеница от диетата.

Хората, страдащи от всички изброени състояния, не се нуждаят от сложни медицински процедури, но трябва да преминат на специален диетичен режим.

Целиакията е генетично, автоимунно заболяване, което се проявява в отговор на поглъщането на глутен. За да развие целиакия, човек трябва да наследи генетичното предразположение, да консумира глутен и да активира болестта. Активиращите въздействия могат да включват стрес, травма (операции и т.н.) и вероятно вирусни инфекции.

Бихме могли да твърдим, че при генетична предиспозиция въпросът е кога, а не дали ще се прояви целиакията.

Имунната система реагира срещу една от съставките на глутен (а именно глиадина), заедно с ензима, който го разгражда в лигавицата (тъканна трансглутаминаза), и към продуктите след разграждането (деамидирани глиадинови пептиди).

Вследствие на автоимунните реакции се образуват антитела към изброените компоненти. Имунните клетки и автоантитела предизвикват атрофия на тънкочревната лигавица, която е отговорна за абсорбцията на хранителни вещества. Това води до нарушено храносмилане (малабсорбция) и свързаните с това здравни проблеми.

Има над 200 идентифицирани оплаквания при целиакия, които включват изброените по-горе, както и анемия, поведенчески промени, безплодие, забавен растеж при децата. Херпетиформеният дерматит се проявява като кожен обрив, чийто механизъм е подобен на целиакията.

Рискът за развитие на целиакия е по-висок сред роднините на диагностицираните, но всеки, който има генетично предразположение, може да развие целиакия на всяка възраст. Понастоящем се изчислява, че около 1% от населението има целиакия, въпреки че 83% от тези хора все още не са диагностицирани. Единственото лечение на целиакия е да се поддържа безглутенова диета за цял живот.

Photo by Klaus Nielsen on Pexels.com

Какво означава чувствителност към глутен?

Чувствителността към глутен, по правилно наречена свръхчувствителност към глутен или свръхчувствителност към пшеница, са приети термини за не добре дефинирани състояния.  При тях не се касае за автоимунен процес (както при целиакията), нито за имунни реакции с участие на имуноглобулин Е (IgE) (както при алергия към пшеница).

Чувствителността при някои хора може да има генетична предиспозиция, но това не е доказано. Подобно състояние, но с различен имунен механизъм, включващ образуването на IgG антитела, е състоянието на интолеранс (нетолерантност) към глутен/пшеница/други белтъци в зърнените храни.

Докато за чувствителността към глутен няма диагностични тестове, то за непоносимостта има разработени тестове за откриване на специфични IgG антитела към глутен или друг белтък в пшеница и други.

Тъй като тези състояния не са добре изучени. Все още не е ясно дали други компоненти на глутен-съдържащи зърна участват в причиняването на оплакванията, както и в кои случаи. За да се диагностицира чувствителността към глутен, първо е необходимо да се изключат целиакията, алергия към пшеница или други заболявания с подобни симптоми. След това, ако се наблюдава подобрение при спазване на диета без глутен, чувствителността към глутен може да бъде доказана. Придържането към диета без глутен е единственото лечение за момента.

Какви други реакции към пшеница има?

Алергията към пшеница е имунна реакция към някоя от стотиците протеини в пшеницата. Когато човек има алергия към пшеница, в кръвта му има антитела от клас имуноглобулин Е (IgE), които „атакуват“ определени пшенични протеини.

Алергичните реакции от този тип се случват много бързо (в рамките на няколко минути до няколко часа) и включват редица прояви –  гадене, коремна болка, сърбеж, подуване на устните и езика, затруднения в дишането до анафилаксия (животозастрашаваща реакция).

Хората с алергия към пшеница трябва да избягват консумирането на  всякаква форма на пшеница, но интересно, те нямат проблеми да толерират глутен от непшенични източници.

Трябва да се отбележи, че в много редки случаи е възможно човек да е алергичен към пшеница и едновременно с това да има целиакия или глутенова чувствителност. В САЩ пшеницата е една от осемте най-често срещани храни, към които хората са алергични.

Децата, които са алергични към пшеницата, могат да я „израстат“, т.е. алергията при тях да изчезне след години, но възрастните с алергия към пшеницата обикновено я имат за цял живот. Единственото лечение е диета с изключване на пшеницата.

Photo by cottonbro studio on Pexels.com

Как се поставя диагноза?

„Какво заболяване имам аз с тези оплаквания? Имам ли целиакия, чувствителност към глутен или алергия към пшеница?“

Поставянето на правилна диагноза е ключът към отговора на този въпрос и на избор на подходяща  диета. Това е и най-важната причина да не започвате безглутенова диета преди да бъдете изследвани и да получите една от горните диагнози.

• Диагнозата целиакия (глутенова ентеропатия) включва скрининг на кръвта за антитела биопсия на тънките черва. Пациентът трябва да консумира глутен-съдържаща храни поне няколко седмици, за да са надеждни получените резултати. Диагностицирането се извършва от гастроентеролог.
• Чувствителността към глутен е диагноза на „изключването“, при която е необходимо да се извършат тестове за целиакия и алергия към пшеница, както и за други гастро-интестинални заболявания с подобни симптоми. Едва след това се пристъпва към прилагане на безглутенова диета, и ако отстраняването на глутена от храната подобрява симптомите, това може да докаже диагнозата чувствителност към глутена. Диагностицирането се извършва от гастроентеролог съвместно с ОПЛ.
• Диагностицирането на хранителни алергии, протичащи с повишени нива на IgE, като алергия към пшеница, обикновено се извършва чрез RAST за определяне на IgE, кожно тестуване (skin prick test) и двойно-сляп плацебо провокационен тест, използващ алергена. Диагностицирането обикновено се извършва от алерголог.

Спектърът на реакциите към глутен и храни, съдържащи глутен, е голям, като от първостепенно значение е поставяне на правилната диагноза, за да се прецени вариацията на диетата, както и проследяването на пациентите.

 

 

Материалът редактира: Весела Енчева

Референции:

Fasano A. A Clinical Guide to Gluten-Related Disorders. Lippincott Williams & Wilkins. Philadelphia, PA. 2014.

FARE. Food Allergy Research & Education. https://www.foodallergy.org/allergens/wheat-allergy 2017.

Food Allergy. National Institute of Allergy and Infectious Diseases. https://www.niaid.nih.gov/diseases-conditions/food-allergy.

MedlinePlus: Food Allergy. DHHS. NIH. National Library of Medicine. https://medlineplus.gov/foodallergy.html 2017.

University of Chicago Medicine Celiac Disease Center http://www.cureceliacdisease.org/.

Tsvetelina V. Velikova, et al.,  “Serological Update on Celiac Disease Diagnostics in Adults.” International  Journal  of  Celiac  Disease,  vol. 6,  no.  1 (2018): 20-25. doi: 10.12691/ijcd-6-1-8. http://pubs.sciepub.com/ijcd/6/1/8/ 

Tsvetelina Velikova et al. A Case Report of a Patient with Gluten Enteropathy: The Importance of Immunological Markers for Diagnosis and Follow up. ARC Journal of Hepatology and Gastroenterology, Volume 3, Issue 1, 2018, PP 22-24.  https://www.arcjournals.org/journal-of-gastroenterology/volume-3-issue-1/5