Причините за загубата на толерантност при автоимунните болести са много – генетични, на околната среда, хормонални и други. Редица проучвания с животни и хора са посветени на разкриване дали има връзка между физически и психологически стрес и развитието на автоимунни заболявания.

Самият стрес не е болест, а състояние, като дългосрочният стрес причинява сериозни здравни проблеми. Съществуват и дескриптивни неконтролирани проучвания, които изследват дали травматичният стрес в детството повишава риска от развитие на автоимунни заболявания при възрастни. Резултатите показват, че травми в детска възраст увеличават вероятността от хоспитализация по повод диагностицирано автоимунно заболяване в зряла възраст. Тези констатации съответстват на последните проучвания за въздействието на стреса в началните етапи от живота живота и последващите имунологични нарушения, но те трябва да бъдат потвърдени допълнително.

При хората сложна мозайка от факторите на околната среда, диетата, приеманите лекарства и други фактори, а вероятно и стресът участват в патогенезата на автоимунните заболявания. Но, стресът не трябва да се абсолютизира, тъй като при всеки човек, той е свързан с различни причини – състояние на здравето, работата, общността или семейството.

Въпреки факта,че съществуването на стрес е широко признато, той е труден за дефиниране, по същия начин както „любовта“. Преди повече от 50 години д-р Ханс Селие демонстрира, че под въздействието на стрес се нарушават функциите на ендокринните жлези. Той се фокусира върху неспецифичните реакции на организма при стрес, включително проучва производството и секретирането на кортикостероиди.  Смята се, че д-р Ханс Селие е първият, който определя стреса като неспецифичен отговор на на всяко въздействие, приложено върху организма.

Възможната роля на психологическия стрес и на основните хормони на стреса като етиологични фактори в патогенезата на автоимунните заболявания е обсъждана широко в последните години. Редица невроендокринни медиатори като епинефрин, норепинефрин, ацетилхолин, субстанция Р, вазоактивен интестинален пептид, глюкагон, инсулин кортизол, естроген, тестостерон, дехидроепиандростерон, кортикотропин-освобождаващ хормон и аденозин имат и имуномодулаторни свойства. Невроендокринните хормони, отделяни по време на стрес, могат да доведат до имунна дисрегулация и да нарушат баланса в производството на цитокини, растежни фактори и други медиатори, което да доведе както до автоимунно заболяване, така и до намален имунитет на организма. Последното от своя страна може да доведе до допълнителни усложнения като намален отговор към ваксини, повишена чувствителност към вируси или възникване на злокачествени заболявания.

Реакциите вследствие на стрес водят до нарушена регулация на баланса от цитокини и невропептиди, задействат се хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос и симпатиковата нервна система. Нарушенията в имунната функция включват още промяна в броя на хелпърните лимфоцити Th1 и Th2, което може да доведе до възпаление и увреждане на тъканите. Свръхпроизводството на невропептиди и цитокини допълнително утежняват и затварят порочния кръг на повтарящо се и хронично увреждане на тъканите.

Разбирането на взаимосвързаността между нервна, ендокринна и имунна система може да допринесе за търсене на нови подходи при лечението на автоимунните заболявания. Адаптиране към стресови стимули, поддържане на хомеостазата и в крайна сметка, оцеляването ни изискват двупосочна комуникация и обратна връзка между трите компонента.

Самото автоимунно заболяване е източник на значителен стрес при пациентите. По тази причина лечението на автоимунните заболявания може да бъде оптимизирано чрез обучение по управление на стреса, както и поведенческа терапия. За разлика от унаследяваните генетични етиологични фактори, които не могат да се променят, начина на живот и факторите на околната среда могат да бъдат повлияни благоприятно. Контрол над теглото, намаляване на стреса, подходяща диета и здравословна домашна среда могат да бъдат много полезни за избягване на релапсите и прогресията на автоимунното заболяване.  

Изводи:

• Стресът е компонент на автоимунните заболявания. Важно е да се разбират ефектите на стреса върху организма и да се развиват ефективни техники за управление на стреса.

• Ролята на стреса в патогенезата на автоимунното заболяване е противоречива и понастоящем стресът не се приема като истински етиологичен фактор.

• Доказано е обаче, че стресът засяга имунната система по негативен начин.

Референции:

Stojanovich, L. (2010). Stress and autoimmunity. Autoimmunity Reviews, 9(5), A271–A276. doi:10.1016/j.autrev.2009.11.014

Shoenfeld Y, Isenberg D. The mosaic of autoimmunity. Research Monographs in ImmunologyAmsterdam. The Netherlands: Elsevier Science Publishers; 1989.

Stojanovich L. Stress as a trigger of autoimmune disease. Abstracts book: 5th International Congress on Autoimmunity, Sorrento, Italy, vol. 355. Autoimmun Rev; 2006.

Dube SA, Fairweather DeL, Pearson WS, Felitti VJ, Anda RF, Croft JB. Cumulative childhood stress and autoimmune diseases in adults. PsychosomMed 2009;71:243–50.

Shoenfeld Y, Gershvin M. Autoimmunity: from the mosaic to to the kaleidoscope. J Autoimmun 2008;30:1–4

Shoenfeld Y, Zandman-Goddard G, Stojanovich L, Cutolo M, Amital H, Levy Y, et al. The mosaic of autoimmunity: hormonal and environmental factors involved in autoimmune diseases. IMAJ 2008;10:8–12.

Sapolsky RM, Romero ML, Munck AU. How do glucocorticoids influence stress responses? Integrating permissive, suppressive, stimulatory, and preparative actions. Endocr Rev 2000;21:55–89.

Selye H. The story of the adaptation syndrome. Montreal: Acta Inc; 1952.

Selye H. The stress of life. New York: McGraw-Hill; 1956.

Jessop DS, Richards LJ, Harbuz MS. Effects of stress on inflammatory autoimmune disease: destructive or protective? Stress 2004;7:261–6

Frieri M. Neuroimmunology and inflammation: implications for therapy of allergic and autoimmune diseases. Ann Allergy Asthma Immunol 2003;90:34–40.

Boscarino JA. Posttraumatic stress disorder and physical illness: results from clinical and epidemiologic studies. Ann N Y Acad Sci 2004;1032:141–53.

Leclère J, Weryha G. Stress and auto-immune endocrine diseases. Horm Res 1989;31:90–3.

Shoenfeld Y, Selmi C, Zimlichman E, Gershwin ME. The autoimmunologist: geoepidemiology, a new center of gravity, and prime time for autoimmunity. J Autoimmun 2008;31:325–30