VelikovaMD

Споделям ви любимо мое стихотворение, критично анализирано (като имунолог, а не като литературен критик). Стихотворението е на Асен Босев.

Хвалил ми се Данчо

Хвалил ми се Данчо,

Данчо мързеланчо:

– Кой е като мене

в чистичка премяна?

Ризата ми лани

още е опрана,

мия си краката

два пъти на лято,

ноктите си режа

всяка пролет свежа,

а носа – за здраве,

трия го с ръкава!

Докато в началото читателят остава с впечатление, че Данчо е голям чистник, макар да има намек, че е мързеливичък, то предполагаме, че това е само мнение на автора, за да подготви читателя. Към края на хвалбата на момчето, обаче, читателят вече е значително разколебан за хигиенните навици на момчето.

Първоначално читателят е обнадежден, че ризата на Данчо е все пак изпрана. Да, миналата година, но може пък да е изпрана, сгъната и току-що облечена.

Следващите редове силно контрастират на минималната възможност Данчо да е с чиста риза в момента на хваленето, така че премахват всяка надежда у читателя, че Данчо е „чистник“.

В същото време читателят започва да се пита – а защо това момче се хвали? Ами как няма да се хвали, кой може да надмине Данчо и да си мие по-рядко краката? Ако имаше състезание за дълги нокти по онова време, момчето щеше да отбележи рекорд. Нещо повече, вероятно щеше да не си реже ноктите изобщо, за да пребори всяка конкуренция.

Най-голямо впечатление правят последните два реда, свързани с честата носна секреция, която изисква постоянно триене с ръкав. Вероятно тези оплаквания се дължат на алергичен ринит или вирусни инфекции, често наблюдавани в детска възраст. Виждаме, че Данчо е първенец и в това отношение.

По-важни са обаче следващите факти, които узнаваме за Данчо:

На Гергьовден само

ме изкъпва мама!

Всеки ден ме връща

нашият учител

да си мия вкъщи

шията, очите.

Тук се наблюдава лек дисонанс между честотата на къпане, която майката смята за важна, и тази на учителя. Но това вероятно се дължи на далечната година, в която е написано стихотворението.

Много силно впечатление прави упоритостта на учителя, който всеки ден, всеки ден връща момчето вкъщи, давайки му възможност да се измие. Или поне да измие лицето си. Но читателят не разбира дали това наистина се случва.

Тук читателят се запитва дали родителите и учителите не си прехвърлят всеки ден отговорността за детето. Но няма време за повече разсъждения, защото следващите редове са значимо отрезвяващи и връщащи читателя в реалността:

Хвалил ми се Данчо,

Данчо мързеланчо:

– Кой е като мене

в чистичка премяна?

Чули го момчетата,

чули го врабчетата,

чули го цветята,

чула го реката,

и се смели, смели,

цели три недели.

Най-сетне, читателят може да си отдъхне след напрегнатото действие. Борбата в главата на читателя дали Данчо се къпе или не престава. Надеждата умира, за да се роди успокоението – „ох, не съм като Данчо“.

Разбира се, хигиената е от изключителна важност за избягване на инфекциозните заболявания. Но ако момчетата, врабчетата, цветята и реката бяха чували за „Хигиенната хипотеза“, нямаше да бързат толкова да се смеят на горкия Данчо.

В днешно време удобства като достъп до чиста вода, правилно изхвърляне на отпадъчни води и боклуци, наличие на повече средства за предпазване от комари и други насекоми, добре изградена комуникационна и транспортна инфраструктура, която позволява извършването на превантивни здравни мерки и ваксинация, ни предпазват от инфекциозни заболявания в най-голяма степен. Останалата работа се върши от нашата имунна система.

Но какво се случва, когато хигиената е на изключително високо, чак стерилно ниво?

Според „хигиенната хипотеза“ намаляващата честота на инфекциите в западните страни е в основата и за сметка на нарастващата честота на автоимунните и алергични заболявания при техните граждани. Тази хипотеза се основава на епидемиологични данни и миграционни проучвания, които показват, че хора, мигриращи от райони с ниска честота на автоимунни и алергични заболявания в страни с висока честота, започват да страдат от тези болести.

От друга страна, в страните, разположени в по-голяма близост до екватора, се наблюдава висока честота на инфекциозни и паразитни заболявания, докато алергичните и автоимунните са рядкост.

Въпреки това, тези данни и други изследвания, показващи връзка между високата честота на автоимунитет и високото социално-икономическо ниво, не доказват причинно-следствена връзка между тях.

На фигурата по-долу виждате илюстрация на вече описания „север-юг градиент“.

Липсата на излагане детето на инфекциозни агенти в ранните години, синбиотични микроорганизми (напр. нормалната чревна флора или пробиотици) и паразити увеличава податливостта към алергични заболявания, тъй като потиска естественото развитие на имунната система. Счита се, че липсата на експозиция на микроорганизми води до дефекти в установяването на имунен толеранс.

Принципът на хигиенната хипотеза се доказва и от животински модели. Основните механизми са многобройни и сложни. Те включват увреденена хомеостаза и имунорегулация, промени в Т регулаторните клетки и рецептори на вродения имунитет като Toll-like рецепторите.

Тези механизми могат да възникнат до известна степен от промени в микробиома, вследствие от промени в начина на живот, особено при възпалителни заболявания на червата. Всички тези данни откриват нови терапевтични перспективи в превенцията на автоимунните и алергични заболявания.

Връщайки се към нашия литературен (а защо не и реален) герой Данчо и бърсането с ръкав на носа, то предвид изложеното за хигиенната хипотеза, Данчо едва ли страда от алергичен ринит. Той изглежда чудесно протектиран от това състояние, както и от други алергични или автоимунни заболявания. По-вероятно е Данчо да страда от чести инфекции на горните дихателни пътища.

Tака че, мийте си ръцете (повече мерки може да прочетете тук). Но не прекалено….

Информация за д-р Великова