Гост-статия на д-р Виолета Снегарова от Medilatte.com, четете новостите в медицината, докато си пиете кафето 🙂
Материалът е кратък литературен обзор за мястото на тирозин-киназния инхибитор Erlotinib в хода на системната терапия на карцином на панкреаса според мутационния статус на гена за рецептора на епидермалния растежен фактор (EGFR). Ще обърнем внимание и на нов потенциален биомаркер, наречен Angiogenin, който обещава да прогнозира отговора при терапия на това туморно заболяване.
Рецепторът на епидермалния растежен фактор (EGFR) е таргетна цел за противоракови терапии в определени кличнични условия. По-специално EGFR тирозин киназа инхибитори са одобрени за лечение на недребноклетъчен рак на белия дроб и рак на панкреаса.
Панкреасният дуктален аденокарцином (PDAC) е едно от най-инвазивните и трудни за лечение злокачествени заболявания, което определя неговата лоша прогноза. Едва 3.5% от пациентите преживяват пет години след диагностицирането му, а този тумор заема пето място по смъртност от всички малигноми. Годишно в света ракът на панкреаса причинява смъртта на над 250 000 души.
През 2008 г. Jones и сътр. публикуват резултатите от цялостен генетичен анализ на 24 случая на рак на панкреаса. Те определят последователността от 23,219 транскрипта, представляващи 20,661 гени, кодиращи протеин. Тяхното изследване установява, че ракът на панкреаса съдържа средно 63 генетични изменения с основен набор от 12 клетъчни сигнални пътища, които са били променени.
Развитието на рака на панкреаса обикновено е поетапно, главно започва като панкреатична интраепителна неоплазия. Установено е, че мутацията на KRAS е иницииращо генетично събитие за по-голямата част от панкреатичните дуктални аденокарциноми. Протеините KRAS и NRAS са GTP-ази и едни от ключовите молекули в низходящия сигнален път на епидермалния растежен фактор след свързване с рецептора му (EGFR).
RAS протеините предават сигнали от мембранно-свързаните рецептори чрез различни низходящи ефекторни пътища и поради това засягат фундаметални процеси в клетката, включително пролиферация, апоптоза и диференциация.
Суперсемейството на човешката РНКаза А, включително човешка РНКаза 5 (hRNase5) и човешка РНКаза 1 (hRNase1), притежават антимикробна активност.
Интерес представляват няколко от РНКазите, които проявяват микробицидна функция, но не са каталитично компетентни, което предполага, че РНКазите могат да бъдат свързани с определени присъщи функции, различни от техните ензимни дейности.
hRNase5 преди това е идентифициран като онко-генетичен протеин, който индуцира образуването на кръвоносни съдове in vitro и in vivo за стимулиране на ангиогенезата, оттам идва и името му ангиогенин. Човешки ангиогенин действа като високо-афинитетен EGFR лиганд.
Високите нива на ангиогенин в плазмата при пациенти, подложени на таргетна терапия, е свързано с положителен отговор към лечението с Erlotinib, подчертавайки взаимодействието между ангиогенин и EGFR при PDAC.
Този ефект на онкогенна зависимост може да бъде благоприятен за търсенето на целева (таргетна) терапия при злокачествени заболявания. Оста ANG-EGFR също отваря път към разбирането на лиганд-рецепторната сигнализация между РНКази и протеинкинази, свързваща две неродствени протеинови семейства чрез лигандната функция на РНКазите.
Референции:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2848990/
За автора:
Д-р Виолета Снегарова завършва медицина в Медицински университет “Проф. д-р Параскев Стоянов“, гр. Варна през 2018 г. Основните й научни интереси са в областта на гастроентерологията, таргетната терапия и генетиката на онкологичните заболявания. Участва активно в множество национални и международни научни форуми.
Повече нейни статии можете да прочете на: http://www.medilatte.com
DrVelikova 