Поканих д-р Станислав Коцев, специализант по инфекциозни болести, да поговорим за няколко теми, различни от COVID-19, но все така актуални и по време на продължаващата пандемия.

Д-р Коцев, бихте ли се представили?

Казвам се Станислав Коцев, живея и работя в гр. Пазарджик. През 2017 г. завърших медицина в Медицински факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”. От април 2018 специализирам инфекциозни болести в Инфекциозно отделение на МБАЛ Пазарджик. Проявявам интерес към диагностиката и лечението на вирусните хепатити, невроинфекциите, векторно-преносимите заболявания и инфекциозните болести при деца.

От март месец 2020 г. съм част от екипа, поддържащ страницата Коронавирус /информация/, заедно с д-р Цветелина Великова, д-р Христиана Бацелова и Даниел Георгиев.   

Да започнем с един от най-често задаваните въпроси от бременните и желаещите да забременеят дами. Те се притесняват от лабораторни резултати за наличие на антитела срещу Тoxoplasma gondii, EBV, CMV и др. Кoга резултатите са притеснителни и трябва да се вземат мерки?

При голям брой от хората се установяват антитела от клас IgG срещу тези причинители, които показват, че организмът се е срещал с тях. При имунокомпетентни лица тази „среща” може да протече без симптоми и пак да се изградят антитела.

Дали има причина за притеснение – много зависи от резултатите – кои антитела са положителни (бел. ред. IgM, IgG, и т.н.), както и кога се прави изследването – преди забременяване или по време на бременност. Особено важно е има ли информация за предишно преболедуване, както и в момента на изследване има ли оплаквания и клинични признаци на заболяване.

При бременните улеснение би било, ако могат да представят резултати от преди забременяването, с които да се направи сравнение. За окончателно поставяне на диагноза понякога се налага проследяване на титъра (количеството) антитела в динамика – изследване след 2-3 седмици, изследване на авидност на антителата или използване на други методи за доказване на причинителя – откриване на антигени, доказване на нуклеинови киселини в проби от пациента.

Лекуващия лекар е този, който да прецени дали да се правят допълнителни изследвания и има ли нужда от провеждане на лечение. 

Какво е значението на ниски, но положителни стойности на антитела IgG срещу EBV и CMV? Много хора свързват тези антитела с необяснимите си симптоми и непоставена с години диагноза.

По правило антителата от клас IgG срещу EBV или CMV показват, че организмът се е срещал с тези вируси. За да се докаже, че настоящи оплаквания се дължат на доказаните IgG антитела срещу EBV и CMV, често се налагат допълнителни изследвания – определяне на количеството на антителата в серума, авидност и др.

Личното ми мнение е, че резултатите от самоцелно назначени изследвания, с които се търси обяснение на различни симптоми, по-скоро объркват, отколкото помагат на лекаря.

Извършването на каквито и да било тестове трябва да става след назначаването им от лекар. Резултатите се интерпретират наред с оплакванията и състоянието на болния.

Колко дни е инкубационният период на Лаймската болест след ухапване от кърлеж? Кога трябва да се направи първото изследване след ухапването и достатъчно ли е да потвърди, че няма инфектиране?

Инкубационният период е около две седмици. Обикновено заразяването става при ухапване от заразен кърлеж, престоял повече от 24 часа неотстранен. След ухапване от кърлеж болният трябва да се самонаблюдава. Изследване не се препоръчва, ако няма проявени симптоми.

Каква според Вас е най-добрата стратегия за диагностика на Лаймската болест? Има ли ефективна терапия и пациентите трябва ли да са подготвени, че тя ще е продължителна? Как се преценява, че терапията е била успешна?

Всяка диагноза се базира на клинични прояви, епидемиологични данни (в случая ухапване от кърлеж) и резултати от изследвания. Понякога се налагат и потвърдителни тестове. Лечението включва прилагането на антибиотици в по-дълги курсове, понякога в няколко курса. Ефекта от терапията се отчита според повлияването на симптомите и намаляване титъра на антителата.

Споделете мнението си за т.нар. носителство на различни бактерии в носоглътката. Как трябва да се следят и кога да се лекуват? Каква е реалната опасност от разболяване или предаване при пасивно носителство на Streptococcus pyogenes без симптоми на заболяване?

Още след раждането назофаринксът се колонизира с бактерии. Бактериалната флора непрекъснато се променя, а в даден момент може да се посели и с потенциално патогенни и патогенни бактерии, които да доведат до заболявания, понякога рекурентни (бел. ред. често завръщащи се/обострящи се). Тези бактерии често имат изработени механизми, с които преодоляват защитните възможности в назофаринкса.

В случаите, когато състояние или заболяване може да се дължи на патогени в носоглътката, е уместно да се проведе и микробиологично изследване и лечение. Обсъжда се също значението на назофарингеалната микрофлора при хроничните белодробни заболявания при възрастните.

Колкото до носителството на S. Pyognes – най- висок риск от предаване има скоро след попадането на микроорганизма в назофаринкса, с отделените секрети от дихателната система. С времето рискът от разпространение намалява, дори и при носителство, тъй като липсват симптоми и съответно не се отделят толкова секрети; колонизирането на назофаринкса не е толкова плътно, а също така с времето намалява и способността на бактериите да причиняват заболявания.

Носителството на S.pyogenes при деца не се свързва с по-висок риск от усложнения.
(https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK374206/#)  

При ниски стойности на IgG антителата срещу варицела зостер вируса, може ли да се твърди със сигурност, че неваксинирано дете е имало досег, но не е получило имунитет и реално не е „изкарало“ варицела?

След преболедуване от варицела се образуват специфични IgG антитела срещу варицела зостер вируса. Тези антитела са в резултат на срещата на организма с вируса и осигуряват пожизнен имунитет срещу повторно заразяване. Рядко се случва повторно заразяване и заболяване от варицела.

В случай, че детето/лицето не е било ваксинирано и не е проявило симптоми на варицела, но пък се установяват антитела срещу вируса, то вероятно организма все пак се е срещал с вируса и при тази среща са се образували антитела. А тези антитела би следвало да са протективни.

Какви са възможностите за излекуване при хора с реактивиращ се херпес симплекс, и към какъв специалист да се насочат?

Херпесните инфекции може да са упорити и често рецидивиращи. Реактивирането се дължи на редица фактори, сред които понижаване на защитните сили на организма и стреса. Лечението на херпес симплекс е продължително и включва прилагането на антивирусен препарат.

Лечението се определя и проследява от дерматолог или специалист по инфекциозни болести. За излекуване от херпесните инфекции не може да се твърди със сигурност, но адекватното лечение може да удължи периода между рецидивите.

Може ли да се смята, че имунитет към един от вирусите от семейството на херпесните вируси (EBV, HSV и др.) да предпазва от разболяване с друг?

Не съм попадал на подобни заключения.

Има ли изобщо някаква „препоръчителна“ възраст за преболедуването от шарките?

Няма подходяща възраст за преболедуване от което и да е заболяване. Защо трябва да се преболедува от шарките, за да се изгради имунитет? В имунизационния календар на Република България са включени ваксините срещу морбили и рубеола, а в нашата страна вече е налична и ваксината срещу варицела. Ваксините са с доказана ефикасност и предпазват от заболяване и предотвратяват тежките усложнения.

Прекаралите инфекциозна мононуклеоза до кога са заразни? Винаги или само при реактивиране на EBV? Колко време след прекарана инфекциозна мононуклеоза има увеличени лимфни възли и отклонения в кръвната картина?

Инфекциозната мононуклеоза е заболяване с нисък контагиозен индекс, т.е. рискът от заразяване е по-нисък в сравнение с морбили, например. Заразяването става при продължителен тесен контакт с болен, неслучайно заболяването се нарича още „болест на целувката”.

Има съобщения, че някои преболедували остават заразени дълго време (от порядъка на месеци) след оздравяване. Понякога промените в кръвната картина и увеличени по размер лимфни възли се задържат и след клинично оздравяване и тези случаи се проследяват във времето.

Наистина ли най-добрият материал, в който да се проследи EBV е слюнка? Има ли хронифициране на инфекцията? А има ли възможност да се излекуваме напълно?

Липсва специфично лечение, насочено срещу вируса на Epstein-Barr, но инфекциозната мононуклеоза се лекува успешно. Херпесните вируси, към които принадлежи и EBV, имат способността да остават в латентно състояние след преболедуване. Има съобщения за задържане на симптомите повече от 3-4, дори 6 месеца, но в тогава трябва да се търсят и други причини – напр. имунодефицит. За тези случаи изследването на слюнка би било полезно.

При варицела може ли да има пъпки в под клепачите? Ако да – какво се прави тогава?

Да, може. Обривът при варицела може да се наблюдава по цялото тяло, а също да засегне и лигавиците. При обрив по клепачите, третирането трябва да става много внимателно, за да се предотврати наслагване на  бактериална инфекция. При засягане в областта на очите би било уместна консултация и с офталмолог, при спазване на противоепидемични мерки, разбира се.

Интервюто на д-р Бацелова с отговори на въпроси за варицелата и други инфекции, можете да намерите тук.