Направихте ли теста за оценка на Вашите знания за херпес зостер? Ако още не сте, можете да го направите тук. А сега нека видим каква е актуалната информация за херпес зостер към комента.

Какво представлява херпес зостр?

Варицелата се причинява от Varicella-Zoster virus, VZV, и е една от т.нар. детски „шарки“. След преболедуването, което носи и своит рискове за усложнения, вирусът остава в нервната система на човека и може да се реактивира по всяко време под формата на херпес зостер.

Херпес зостер само по себе си също е заразно заболяване, което може да зарази хора без предишен имунитет към вируса. Така че херпес зостер е не по-малко заразен от самата варицела. Заразяването от пациент с херпес зостер може да стане чрез директен контакт с лезиите по кожата или по дихателен път.

Докато варицелата е по-често срещана през пролетните и зимните месеци, честотата на херпес зостер не зависи от сезона. Най-честите поводи за реактивация на вируса и поява на херпес зостер са: излагане на вируса, хронични заболявания и инфекции, различни лекарства и емоционален стрес.

Форми на заболяването и застрашени групи лица

Една от тежките форми на херпес зостер е herpes zoster oftalmicus, най-често резултат от реактивирането на VZV в тригеминалния (пети черепно-мозъчен) нерв. Херпес зостер офталмикус се наблюдава при 10%-25% от случаите, като включва кератит, увеит и парализа на зрителния нерв. Рискът от офталмологични усложнения при пациенти с херпес зостер изглежда не корелира с възрастта, пола или тежестта на обрива.

Известните рискови фактори за развитие на херпес зостер са свързани със състоянието на клетъчно-медиирания имунитет към VZV. Рисковите фактори при деца и възрастни включват:

• Напреднала възраст – VZV-специфичният имунитет в т.ч. клетъчно-медииран имунитет обикновено намаляват с възрастта

• ХИВ инфекция или СПИН

• Имуносупресивна терапия

• Първична вътреутробна инфекция с VZV или в ранна детска възраст, когато нормалният имунен отговор е намален

• Приложение на биологична терапия като анти-TNFa агенти

• Възпалителен синдром при имунната реконституция (след трансплантация)

• Остра лимфоцитна левкемия и други видове рак

• Възпалително заболяване на червата (IBD)

Изследванията показват, че пациентите с IBD са изложени на значително повишен риск от развитие на херпес зостер. В анализ на повече от 108 000 пациенти с IBD и 430 000 здрави контроли, общата годишна честота на 100 000 човекогодини е 734 сред тези с IBD в сравнение с 437 при лица без тези заболявания. Повишеният риск при пациенти с IBD остава след корекция за съпътстващи заболявания и други фактори.

Какво усещат пациентите с херпес зостер?

Дерматомът на гръдния кош най-често участва при изява на херпес зостер, следван от шийния и тригеминалния дерматом. Лезиите обикновено са едностранно разпределени в рамките на един дерматом. Рядко херпес зостер се проявява двустранно. Двустранните презентации винаги трябва да насочват вниманието към възможността за дисеминирано заболяване (и имунокомпрометираност) или за друга диагноза, по-специално херпес симплекс.

Симптомите на херпес зостер обикновено включват продромални (предварителни) сензорни феномени по протежение на един или повече кожни дерматоми; те обикновено се усещат като болка или, по-рядко, сърбеж или парестезии (странни усещания). След това се появяват и следните признаци и симптоми като еритема (зачервяване), засягане на близко-разположените лимфни възли, групирани херпетиформени везикули (мехурчета) върху първоначалното зачервяване на кожата.

Болката в засегнатата кожна област може да остане същата като в продрома или да се промени по характер и интензитет с появата на други симптоми. Много пациенти описват болката като пареща, пулсираща или пробождаща. Може да бъде тежка, лека, постоянна, рядко се усеща като сърбеж. Засегнатата област може да бъде чувствителна при допир.

Първоначално мехурчетата са прозрачни, после се замъгляват, пукат и се образуват корички. Тази еволюция на обрива може значително да се ускори от лечението. Обикновено мехурчетата изчезват и не остават последствия. Понякога може да настъпят усложнения като вторични инфекции на кожата.

Какво е лечението за херпес зостер и неговите усложнения?

Епизодите на херпес зостер обикновено са самоограничаващи се и отзвучават без намеса. Проявите на херпес зостер са по-доброкачествени и леки при деца, отколкото при възрастни. През годините са предложени огромен брой и разнообразие от терапевтични подходи, повечето от които са неефективни.

Антивирусните лекарства се препоръчват в рамките на 72 часа от появата на обрива на херпес зостер. Въпреки това, антивирусната терапия може да намали болката при херпес зостер дори когато започне извън традиционния 72-часов терапевтичен прозорец. Поради това антивирусната терапия трябва да се обмисли при схеми на лечение на остър херпес зостер, независимо от времето на поява.

Клиничните проучвания показват, че пероралните ацикловир, фамцикловир и валацикловир намаляват отделянето на вируса и ускоряват облекчаването на симптомите (напр. болка) при неусложнен херпес зостер. Валацикловир и фамцикловир имат по-голяма бионаличност от ацикловир и поради това изискват друга схема на дозиране.

Установено е, че употребата на перорални или епидурални кортикостероиди в комбинация с антивирусна терапия е полезно при лечение на умерен до тежък остър херпес зостер, но няма ефект върху развитието или продължителността на постхерпетичната невралгия.

Ако пациентът изпитва силна болка в който и да е момент при или след появата на корички на везикулките, се предполага, че се е развила постхерпетична невралгия. Веднъж установена, болката е трудна за облекчаване с традиционни аналгетици, включително опиоидни. Следователно, лечението на постхерпетичната невралгия е сложно; важен е мултидисциплинарният подход, специфичен за отделния пациент.

В случаите на постхерпетична невралгия могат да се обмислят трициклични антидепресанти, антиконвулсивни средства (напр. габапентин, прегабалин), локални и системни опиоидни анагетици.

Какви ваксини има срещу вируса на варицела зостер?

Предполага се, че херпес зостер се появява, когато титрите на антитела срещу варицела и специфичният за варицела клетъчен имунитет намалеят до ниво, при което вече не са напълно ефективни за предотвратяване на вирусната инвазия. Обикновено ваксинацията или преболедуване в ранна детска възраст осигуряват доживотен или поне 30-годишен имунитет.

От 1995 г. жива атенюирана VZV ваксина (Varivax) се предлага в Съединените щати (вече и у нас), която е до 99% ефективна за защита на уязвими (неболедували) от варицела деца.

Рутинната употреба на жива атенюирана ваксина срещу варицела доведе до забележително намаляване на честотата на първична инфекция с варицела. Освен това, ваксинираните деца са демонстрирали по-рядко развитие на херпес зостер в сравнение с тези, които са били заразени с VZV. Въпреки това, данните за ефекта от детската ваксинация върху честотата на херпес зостер при възрастни популации все още се допълват.

Данните до момента показват, че живата атенюирана VZV ваксина намалява честотата на херпес зостер, предотвратявайки както него, така и постхерпетична невралгия. Съвсем наскоро безопасността на тази рекомбинантна ваксина беше оценена като благоприятна, дори при хора с имунно-медиирани възпалителни заболявания, при които по правило се избягват живи ваксини.

Превенцията на херпес зостер е особено необходима при по-възрастни пациенти, тъй като това състояние е по-често при тях и е свързано с повече усложнения поради намаляване на клетъчно-медиирания имунитет. Статистиката показва, че един на всеки трима ще развие херпес зостер през живота си.

През октомври 2017 г. FDA одобри Shingrix (рекомбинантна ваксина срещу херпес зостер, с адювант) за профилактика на херпес зостер при възрастни над 50 години. Одобрението е на база клинично изпитване фаза III, оценяващо ефикасност, безопасност и имуногенност при 38 000 пациенти. Данните от обединен анализ на две клинични проучвания показват ефикасност срещу херпес зостер над 90% във всички възрастови групи, както и устойчива ефикасност за период на проследяване от 4 години.

CDC препоръчва здрави възрастни над 50 години, които са имали епизод на херпес зостер или постхерпетична невралгия, да получат две дози Shingrix, с интервал от 2-6 месеца, за предотвратяване на повторна поява на тези състояния.

CDC препоръча ваксината срещу херпес зостер да се дава на всички неимунокомпрометирани, небременни хора на възраст 60 и повече години. Консултативният комитет по имунизационни практики на CDC (ACIP) гласува препоръките за Shingrix (рекомбинантна ваксина срещу зостер, адювант) да се разширят и към профилактика на херпес зостер при имунодефицитни или имуносупресирани възрастни на възраст над 19 години от 20ти октомври 2021.

Други методи за превенция на първоначалната инфекция включват контактна и респираторна изолация на инфектирани пациенти до постигане на пълно образуване на коричка на лезиите, както и постекспозиционна профилактика с варицела-зостер имунен глобулин (VZIG) по преценка за определени рискови групи лица.

CDC препоръчва прилагането на VZIG за предотвратяване или подобряване на клинично заболяване при лица с експозиция на варицела или херпес зостер, които са чувствителни или имунокомпрометирани. Тя трябва да бъде прилагана предимно при пациенти с риск от тежко заболяване и усложнения, като новородени и пациенти с отслабен имунитет или бременни.

VZIG осигурява максимална полза, когато се прилага възможно най-скоро след предполагаемата експозиция, но може да бъде ефективен, ако се приложи най-късно до 96 часа след експозицията. Защитата след прилагане на VZIG продължава средно около 3 седмици, според CDC.

Референции

https://reference.medscape.com/viewarticle/959182_2

И в текста