Имунната система е сложна и динамична мрежа от клетки, тъкани и молекули, които защитават организма от инфекции и други заболявания. Когато тя функционира нормално, ние рядко се замисляме за нея. Но при отклонения могат да се появят оплаквания като често боледуване, нехарактерни симптоми (напр. хронична умора, болки в стави и мускули, косопад, засягане на кожата) и други автоимунни прояви и т.н.
Един от най-честите въпроси е „Мога ли да си направя тестове, за да проверя дали имунитетът ми е „силен“ или „сринат“?“, а аз бих препоръчала да се смени фокусът: „Как да разбера дали имунната ми система работи добре?“
Докато лабораторните изследвания на кръв и други биологични материали могат да предоставят полезна информация, назначаването и интерпретацията им НЕ бива да се прави произволно или самоцелно. Само лекар – напр. имунолог, специалист по вътрешни болести, УНГ, педиатър, ревматолог, гастроентеролог или друг специалист в зависимост от случая – може да определи кои тестове са подходящи и как да се тълкуват резултатите.
В тази статия ще разгледаме ключовите имунологични изследвания – какво представляват и каква информация ни дават, но запомнете – тези тестове не се интерпретират сами по себе си. Те са част от цялостното състояние на пациента, клиничната картина, образни и други изследвания, които вашият лекар ще анализира заедно.
Защо не трябва да си назначаваме сами имунологични изследвания?
Самоназначаването на имунологични изследвания може да изглежда изкушаващо, но крие риск от неправилна интерпретация на резултатите и ненужно безпокойство. Имунната система е комплексна, а лабораторните показатели трябва да се анализират в контекста на цялостното здравословно състояние. Без консултация със специалист резултатите могат да бъдат подвеждащи и да доведат до ненужни тревоги или пропускане на важна диагноза.
Също така, промени в лабораторните резултати невинаги означават болест. Например, малките отклонения може да са вариация на нормата, тъй като референтните стойности са базирани на статистика, но всеки човек има индивидуални особености. Също така, не говорим за „нормален“, „силен“ или „слаб“ имунитет, а анализираме дали отделни аспекти на имунитета (хуморален имунитет, клетъчен имунитет и т.н.) са запазени или променени (завишени/повишени, намалени/занижени).
Нека не забравяме, че някои отклонения не означават заболяване, а може да нямат клинично значение, или да се дължат на преболедуване от инфекция, хронична болест или други фактори (вътрешни и външни).
Също така, дори някой тест да покаже положителен резултат, напр. за антинуклеарни антитела, това НЕ означава автоматично, че имате автоимунно заболяване!
Затова е важно първо да има клинично основание за назначаване на изследванията, а след това резултатите да бъдат анализирани от специалист.
1️⃣ Пълна кръвна картина (ПКК) + Диференциално броене (ДКК) на левкоцитите
Пълната кръвна картина (ПКК) е основно лабораторно изследване, което дава информация за клетъчния състав на кръвта, включително белите кръвни клетки (левкоцити), които играят роля в защитата на организма. Въпреки това, това изследване не е специфично за имунната система и не е специализирано имунологично изследване.
Въпреки това, от ПКК и ДКК можем да получим полезна обща информация като:
🔹 Общ брой на левкоцитите – Отклоненията могат да са временни или да сигнализират за инфекция или имунен проблем.
🔹 Неутрофили – Повишени при бактериални инфекции, понижени при някои вирусни заболявания.
🔹 Лимфоцити – Важни за имунния отговор при вируси, но повишени или понижени стойности може да има и при хронични инфекции.
🔹 Еозинофили и базофили – Свързани с алергични реакции и паразитни инфекции.
Това изследване се назначава както профилактично, така и при чести инфекции, продължителна умора или необяснима температура, но и други състояния, които изискват диагностично уточняване. Важно е да помним, че резултатите от ПКК+ДКК може силно да се повлияят от скорошно, сегашно или хронично заболяване, но може да бъдат в референтни граници при наличие на заболяване.
2️⃣ Изследване на имуноглобулини (IgA, IgM, IgG)
Имуноглобулините са антитела, които се образуват от В лимфоцитите и играят основна роля в защитата на организма срещу инфекции. Те се разделят на няколко класа – IgA, IgM, IgG, IgE и IgD, като всеки от тях има специфична функция.
IgM е първият защитен отговор при остра инфекция, докато IgG осигурява дълготрайна защита и е важен за имунната памет след преболедуване или ваксинация. IgA е ключов за локалния имунитет на лигавиците (дихателни пътища, черва, отделителна система, лактираща гърда). IgD има роля в началните етапи на имунния отговор, като този имуноглобулин остава свързан към повърхността на В клетките. IgE играе роля в алергичните реакции.
Изследването на имуноглобулините може да бъде полезно при чести инфекции, автоимунни заболявания и алергии, но интерпретацията им трябва да бъде направена от специалист.
Какво могат да означават резултатите? Понижените нива на IgA, IgM, IgG може да са свързани с имунен дефицит, а повишените нива – с инфекции, хронични възпалителни или автоимунни заболявания. IgM е показател за остри инфекции, а IgG показва преболедуване/ваксинация в неопределен период в миналото. IgE – повишените нива са свързани с алергии.
Тези тестове обикновено се назначават от имунолог или алерголог за оценка на хуморалния имунитет – при чести инфекции и съмнение за имунодефицит, автоимунни заболявания, съмнение за алергия и други.
3️⃣ Клетъчен имунитет: CD4/CD8 Т клетки, В клетки и NK клетки
Оценката на клетъчния имунитет е високоспециализирано изследване, което анализира различните типове имунни клетки и тяхната активност. Използва се методът флоуцитометрия, а изследването се нарича още имунофенотипизиране. Чрез този метод се измерват Т лимфоцити (CD4+, CD8+), В клетки, NK клетки (естествени убийци) и други популации имунни клетки.
Интерпретацията на резултатите изисква опитен специалист, както и вземане под внимание на състояние на пациента, преживени инфекции, назначена терапия и т.н. Например, нисък брой CD4 Т-клетки (т.нар. хелпърни лимфоцити) може да е показател за имуносупресия, докато промени в CD8 клетките (т.нар. супресорно-цитотоксични лимфоцити) обикновено се наблюдават при вирусни инфекции и автоимунни заболявания. NK клетките са част от вродения имунитет и участват в елиминирането на заразени с вируси клетки и туморни клетки. Това изследване е особено полезно при диагностика на първични и вторични имунодефицити, хронични инфекции и автоимунни състояния.
Изследването на клетъчния имунитет може да включва огромен брой различни лимфоцити (лимфоцитни субпопулации), които се различават помежду си по маркерите на повърхността си, както и функциите, които изпълняват. Към флоуцитометричните изследвания се включват и тези за оценка на функцията на лимфоцитите – дали се активират правилно и т.н., тестове за неутрофили (фагоцитоза), тестове за NK клетки и др.
Каква е разликата между флоуцитометричното определяне на имунните клетки и ПКК+ДКК?
При ПКК се „виждат“ общият брой и процент лимфоцити, а имунофенотипизирането определя различните видове лимфоцити – В клетки, Т клетки, NK клетки и т.н. популации и субпопулации (подвидове) лимфоцити.
4️⃣ Автоимунни маркери: ANA, ревматоиден фактор и др.
Тестовете, назначавани при съмнение за автоимунни заболявания, са разнообразни. Сред тях голям брой са т.нар. автоантитела – антитела, насочени към собствени структури на организма.
Автоимунните заболявания често започват с неспецифични симптоми, които могат да бъдат объркващи и да се припокриват с други състояния. Хронична умора, мускулни и ставни болки, кожни обриви, периодично повишена температура, сухота в очите и устата, стомашно-чревни разстройства – всички те могат да бъдат ранни прояви на автоимунен процес. Поради това точната диагноза изисква задълбочен анализ и комбинация от клинични данни и лабораторни изследвания, а често и образни и инструментални изследвания.
Сред най-често използваните маркери са антинуклеарните антитела (ANA), ревматоидният фактор (RF, и по класове), анти-CCP и анти-MCV антитела, антифосфолипидни антитела, фактори на комплемента (C3, C4), антинеутрофил цитоплазмени антитела (ANCA) и различни специфични автоантитела (анти-dsDNA, анти-SSA/SSB, анти-Sm и др.). Тези тестове обаче не трябва да се назначават произволно – интерпретацията им трябва да бъде направена от ревматолог, имунолог или друг специалист, в зависимост от клиничната картина.
⚠ Важно: Положителен резултат за ANA (титър 1:160 и повече) НЕ означава автоматично, че имате автоимунно заболяване. ANA са признак на автоимунитет и могат да се установят при здрави лица, при здрави роднини на пациенти с автоимунни заболявания, след тежки инфекции, при рак, при тежка терапия.
5️⃣ Имуно-обусловен инфертилитет: NK клетки, АФА и др.
Имуно-обусловеният инфертилитет възниква, когато имунната система неправилно възприема ембриона (и трофобласта) като чуждо тяло и пречи на успешното зачеване или износване на бременността.
Един от основните механизми за имуно-обусловеното незабременяване е наличието на антифосфолипидни антитела (AФA), които повишават риска от тромбози в плацентата и водят до имплантационни неуспехи или повтарящи се спонтанни аборти. Повишената активност на NK клетките, заедно с повишение на техния брой и процентни съотношения в периферна кръв и в маточната лигавица, като засилената им цитотоксична активност атакува трофобласта и пречи на имплантацията.
Освен това, автоимунни заболявания като тиреоидит на Хашимото, лупус или ревматоиден артрит могат да повлияят на репродуктивните способности, както автоантителата могат да нарушават хормоналния баланс и функцията на репродуктивната система.
За диагностика на имуно-обусловения инфертилитет се използват тестове за установяване на антифосфолипидни антитела, NK клетки, ANA, автоантитела (ANA, анти-TPO), а лечението често включва имуномодулиращи терапии (интралипид, кортикостероиди, IVIG).
Заключение
Имунологичните изследвания са ценен инструмент в диагностиката на заболявания, за които се подозира участие на имунната система – имунни дефицити, автоимунни заболявания, имуно-медиирани заболявания, инфертилитет и други.
Тяхната стойност като маркери, обаче, зависи от правилното им назначаване и интерпретация. Само лекар може да прецени кои тестове са подходящи за Вас и какво означават резултатите в контекста на Вашето здравословно състояние. Неподходящо назначени изследвания могат да доведат до погрешни изводи и ненужен стрес. Вместо да гадаем, по-добре е да се доверим на науката и медицинските специалисти.
А вие правили ли сте си имунологични изследвания? Споделете в коментарите!
Референции:
Velikova et al. Targeting CD3-CD16+CD56+ NK Cells and NK Cell Activity by Intralipid in the Management of Reproductive Failure https://www.mdpi.com/2813-3137/2/4/17
Velikova et al. Intravenous Immunoglobulins as Immunomodulators in Autoimmune Diseases and Reproductive Medicine https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC10045256/
VelikovaMD 
Вашият коментар