Автор на есето Николай Венелинов Шукеров

Представяне на автора

Днес ви представям Николай Венелинов Шукеров – студент по медицина в Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, завършил пети курс и насочил интересите си към вътрешните и инфекциозните болести. Сред областите, които го привличат, са гастроентерологията, пулмологията, ревматологията и нефрологията.

Николай е от град Рудозем. Още като студент търси пресечната точка между медицинското знание, клиничната практика и обществената отговорност. Носител е на награда „Алма матер“ от ноември 2023 г., участвал е в студентски проекти към Българската академия на науките и е преминал стажове във Военномедицинска академия, УМБАЛ „Св. Анна“ – София, УМБАЛ „Лозенец“ и МБАЛ – Смолян. През академичната 2024/2025 г. е бил демонстратор по макроскопска анатомия в Медицинския факултет на Софийския университет. Публикувал е научнопопулярни текстове и есета в книги и списания.

За Николай бих могла да кажа, че беше един от най-изявените и подготвени студенти в университета и му желая успех и попътен вятър с диплoмирането през тази учебна година!

Поводът за настоящата публикация е неговото есе за изкуствения интелект в медицината. Текстът поставя въпроси, които ще стават все по-важни за лекарите, преподавателите и пациентите: как да използваме новите инструменти отговорно, как да запазим критичното мислене и къде остава човешкото присъствие в медицината. Бих искала да благодаря също за това, че избра блога като платформа да го сподели с вас.

Есе на Николай Шукеров

Изкуственият интелект в медицината – предизвикателства, ползи и вероятни негативи от бъдещото му приложение

Николай Венелинов Шукеров, 5 курс /Есе/

Времена, изискващи добро, сили, знание, мъдрост, чувства, вяра… О, нима, строителю на утрешния ден? Ангелите в бели престилки, притежават способността да изпитат емпатия към пациентите си и от телесен, и от психологичен аспект. Те надникват в целия затворен кръг на болестта, независимо дали е психична или соматична, водени от идеята да творят добро за другите, Health for All… Спасителите на живота го носят в сърцето си! Способността да съпреживееш ближния, да облекчиш неговите душевни и телесни болки са качества, характерни за живото. И ще кажете: Ех, сега! Нали гайдлайните съветват да се работи по алгоритъм и строго разписани правила, което всъщност е цел на всяка здравна система и води до добри резултати…  Дали е същото? Има ли знак равно между ЧОВЕК и ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ… Тази алегория не е ли като земята и небето! Кому е нужно да се противопоставят дуално различни, но и неразривно свързани обекти?! В медицината не добре да си сам, а да играеш като отбор за благото на тези, доверяващи най-ценното си – ЖИВОТА! Така е било още в лечебниците, така е днес, а утре… Едно трудно съвремие в комбинация с неясното бъдеще, което ще разкрие наистина много неизвестни – за добро или лошо. Сигурно е обаче и историята е категорична в това – в периоди на експоненциална промяна най-много печелят тези, които действат първи. И тук не става въпрос да доминираш, а да докажеш на себе си и света, че добрите специалисти се адаптират, еволюират и продължават напред!

            Новото време в действие – изискващо повече, даващо повече, вземащо повече… И нека бидейки в него сме сигурни, че нито слънцето може да настигне луната, нито нощта да изпревари деня. Всички по своята орбита плават. Така е и в медицината – един океан от знания и възможности, в който лесно можем да объркаме правилната посока на хоризонта. Съюзът ЛЕКАР-МАШИНА като олицетворение на гъвкавостта, адаптацията и развитието… Новите възможности, плод на човешкия и научен потенциал, водещи ни по пътя на успехи, които не можем дори да си представим. Как да знаем нещо, което не сме виждали? Това не е ли като да аускултираш, без да знаеш какво чуваш… Ние чуваме и виждаме само това, което знаем. Другото си остава загадка, вплетена в дебрите на необятното, несъзнателното – както Зигмунд Фройд описва в своята психоанализа. И сме увлечени в забързаното време, понякога не мислейки, че забравяме ценностите. Едно е сигурно обаче – творим добро в очите на пациентите! Както художникът рисува лъчите на огряващото слънце – една надежда, един живот… Ех, казваме си, че има смисъл! Изкуственият интелект може ли да усети доброто?

            Изкуствен интелект (ИИ, AI) е технология, която позволява на компютри и машини да „мислят“ и да извършват задачи, които обикновено правят хората. Това са програми, които могат да се учат от данни, да разбират информация и да вземат решения. AI представлява не просто съвременен инструмент, а нов тип субект в наши дни. Той има огромен потенциал за развитие в клиничната и лабораторна практика, както и предоставяне на специализирана грижа за пациентите ни. От чатботове и системи за препоръки до автоматизирани решения в различните области на здравеопазването. ChatGPT Health/MindTrack AI като част от модерното общество или не съвсем? AI, подобно на ранните чипове на Intel, e фундаментална технология – такава, каквато се натрупва и променя всичко, изградено върху нея. Това не е далечна възможност или преходна тенденция. Тя е и ще бъде двигателя на мащабирането и конкурентното предимство. Онези, които са готови да се ангажират, да учат и експериментират още днес, ще открият, че възможностите се разширяват, а не се свиват. И дори това разширяване протича по закона на Мур – след 2 години няма да има подобрение, а драматичен скок НАПРЕД! ИИ вече участва в процеси, които определят съдбата на човешките същества. Вярно е, че няма сърце и душа, но може да помогне на тези, които имат – медицинските специалисти. Когато човешкото знание и технологиите работят заедно като екип, бъдещето на медицината става по-сигурно. Шансът за спасен живот – много по голям, а удовлетворението от успеха – не описващ се с думи! Защото всеки спасен човешки живот е една спасена Вселена, една изпълнена до край мисия за надеждата и вярата, че доброто наистина съществува и днес.

            Вече ставаме свидетели, че в повечето специалности изкуственият интелект е важен фактор – образната диагностика и радиологията, имунологията, хематологията, онкологията, офталмологията, кардиологията и пр. Цялостната синергия между човешкия ум и компютърните системи изглеждат много пъстро и перспективно. Пациентът да е в София, а хирургът в Бостън, е това не приказка или сън… В помощ на телемедицината или как в реално време компютърни системи следят жизненените показатели (RR, HR, EКG, T⁰, Sat. O₂ и пр.) на хиляди хора от разстояние – наблюдаваме, контролираме и изпращаме помощ при необходимост. Диференцирането  на микрокалцификатите, работейки с AI, води до по-бърз и прецизен отговор, което пък е предпоставка за по-навременно и адекватно лечение. Хиляди лабораторни резултати всеки ден се обработват само за секунди. Помага на пациента, дори амбулаторно, при дозиране на терапията по правилния начин и време. Научните проучвания вече не изглеждат по начин, който изглеждаха преди. Извършва се анализ на геномни мутации много по-лесно и прецизно, редактират се гени и се прави превенция на редица заболявания. Разработват се редица нови методики за ранно откриване, лечение и проследяване на заболявания, които до момента не са много ясни за науката. Много имунологични и вирусологични изследвания стават все по-добри и достъпни, благодарение на модернизацията и технологичния бум. Специфичността и чувствителността на редица тестове се повишава в пъти… Изкуственият интелект отдавна е навлязъл и в сферата на имунологията, основно се използва при анализа на големи масиви от данни – геномика, протеомика, имунни профили. Може да се използва и за помощ при интерпретация на резултати . AI ускорява процесите на търсене и анализ, а специалистите контролират процеса. Правим предикция на инсулт, сепсис или дори преждевременно раждане. Извършва се бърз триаж на болните и спешната медицина става по-ефективна. ИИ взема участие в управлението на цели болници, дори здравни системи – много добър анализ на информация (предвиждане на повишен прием например). Ролята му е огромна в анализа на рисковите фактори и цялата профилактика. В условията на глобални пандемии активно участва в епидемиологичните проучвания, търсения и издирвания на 0 пациент. Успешно участва в създаване, анализиране и контролиране изпълнението на планове при кризи като бедствия, аварии и извънредни ситуации. Съкращава и намалява разходите за изследователската дейност в разработката на нови лекарства и ваксини. Осъвременяват се препоръките за лечение постоянно, което става възможно благодарение на хилядите трудове, които AI анализира и предоставя на човек всеки ден. Тези примери са само една малка част от възможностите, които изкуственият интелект предоставя.

             AI не е просто технологична система, а наше настояще и бъдеще. Здравеопазването ще бъде доста различно от това, което познаваме. Инициативността ще бъде първостепенна в това да получаваме добри резултати от съвместната работа. Изкуственият интелект ще направи здравния специалист по-добър и по-гъвкав във вземането на решения, което ще помогне на медицината да продължи да се развива с темповете, които искаме и се борим. Все по-трудно и важно ще е да отсяваме истината, реалността от лъжата и заблудата. В това ще се изразява силата на бъдещия лекар! На AI ще се гледа като възможност/необходимост да се учи ежедневно, да се надгражда и разширява кръгозора от знания и умения, което е от особено значение в сферата на здравеопазването. Ранното адаптиране към новото нормално е ключ към успеха.

            От нас младите медици се очаква да бъдем много по-целеустремени, дерзаещи и жадни за знание, никога не спиращи да търсят възможност за себеактуализация… Нашата функция не бива да се възприема като застрашена, заместваща и даже изчезваща! А точно обратното, ние ще бъдем по-необходими от всякога, за да контролираме и координираме всички дейности на компютърните системи, вкарвайки в тях емпатия, разбиране, критика, усещане за добро… Без човешкия фактор AI е просто „инструмент без майстор“, който губи потенциала си.

            Както всяка монета има две страни, така и тук е необходимо да отбележим, че всички ползи, които човечеството може да придобие крият своите рискове и негативи. Трудно е да си дадем сметка за това, което се случва в наши дни, защото ние сме част от процеса, а и той е толкова бърз, че някак не осъзнаваме всичко. Да, не успяваме да догоним събитията, защото времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме. За добро или зло процесът тече в една посока, независима от нашите страхове и съображения. Гледайки напред, можем да кажем с увереност, че медицината ще продължи да върви към индивидуализация и дигитализация.

            Технологичният взрив и роботизирането в медицината, безспорно са ключови фактори за последваща еволюция в научен, експериментален, административен, логистичен, практичен и прочие аспект. Човешката ръка, разум и душа, обаче могат ли да бъдат заменени от AI?! Лекарят – машина, или Машината – лекар… Спорно, нали?

            В медицината, когато говорим за проблема, започваме с етиологията обикновено, след това коментараме всичко останало. На база нея, можем да предположим клиничния дебют, етиологичното лечение, ако има такова и т.н. Ето защо причините за това са от различно естество и характер, но една от тях е първостепенна – нека не забравяме, че машината е плод на Homo sapiens recens. Тя е направена да бъде наш помощник – инструмент, улеснение, стимул и дори оръжие във всеки смисъл на думата. Така че човешката природа е единствена и незаменима по рода си, тя не следва само зададените алгоритми, правила и цели, а работи доста отвъд тях. Действията и стъпките от протокола се подлагат на контрол от висшата нервна дейност. Възприеманата от всички рецептори информация, нейната перцепция и анализ, водят до отговор, който произвежда строго индивидуализирано действие или реакция спрямо конкретната ситуация. Персонализираният отговор, издържан не само научно, но и психологично, етично, морално е присъщ само за живото! Машината може да бъде доста по-добра във всяко отношение от лекаря – бързина, точност, прецизност, ефективност, себестойност, но липсата на втора сигнална система и невъзможността да чувства я правят просто част от екипа, не и негов ръководител. Стратегически важно е както оркестъра има свой диригент, както процесите в организма се контролират на различни нива по оста, така и работата между човек – AI да бъде контролирана и пропорционална.

            Тук идва въпроса за едно от най-важните неща в лекарската професия – ОТГОВОРНОСТТА! Основните затруднения с ползването му са свързани с надеждността на резултатите, понякога липсата на контекст и необходимостта от критична преценка на резултатите. Предоверяването, загубата на умения за клинично мислене и защитата личните данни на пациентите са част от възможни казуси в близко бъдеще.

             Проблемът не е в ефективността на тези системи, а в това, че вземането на решения без съзнание не носи отговорност и няма как да ми се вмени вина. Вменяването на такава е възможно единствено и само на тези, използващи и работещи с разум. Не можеш да търсиш обяснение от нещо, което не разбира същността на проблема, а е програмирано да ти изведе определен резултат, който хубав или лош става факт. Вземането на решения от всякакъв характер е част от деня на медицинския работник. Те са базирани не само на знания, но и на опит, предчувствие, наблюдение, усет… Липсата на възможност да излезнеш извън границите на общозададените норми и правила е в основата на проблема с ИИ. Новите технологии изискват нови стандарти за безопасност и прозрачност. Как да запазим поверителността? Кой е отговорен за грешките на AI? Как да осигурим равен достъп до модерни решения? Сега тези въпроси търсят своя отговор…

            Свръхдигитализацията и възможностите на новото нормално са възможност, която получаваме, но и важен изпит за всички нас. Тя е преломен момент в историята не само на медицината, но и на цялото човечество. Светът никога вече няма да бъде същия… Всяко ново изобретение, метод, лекарство, ваксина в човешката история бележи един различен път, чиито край е неизвестен. AI e една нова възможност, но и изпитание, което съвременния лекар ще бъде принуден да изучи, ползва и преподава. Дали ще вземе този изпит – времето ще покаже… След години следване и специализация, един изкуствен интелект едва ли ще го спъне, но от нас зависи да покажем, че разума обединява и води всичко останало. От нас зависи да съхраним хуманността в професията и запазим доверието на тези, чиито очи гледат с надежда!

            Изкуственият интелект е част от медицината и това е неоспорим факт. В клиничен аспект подпомага по-бързата диагностика и стратификация на пациентите, както и помощ за персонализиран подход към болния. В научен план – ускорява анализа на данни, откриването на нови биомаркери и моделирането на имунологични процеси. Дали  и как ще го развием AI, зависи от нас! Историята ще помни и разказва за това как в момента той навлиза и създава един различен свят. Тя ще разкрие нашите успехи и грешки, защото и двете съпътстват пътя, който трябва да извървим.

            И нека не забравяме, че всяко ново е добре забравено старо, и дори някога отречено, трябва да помним, че то все пак съществува. Някой ден основите на това време ще се забравят, ала тези след нас ще стъпват върху отъпкана земя, полуготови за това, което ги очаква… Съхраняваме приемствеността като плавно предаваме щафетата, така както тя ни се дава сега от нашите учители. Колкото и различни да сме днес, медицината трябва да продължи да бъде един от най-бързоразвиващите се сфери на науката и продължи своя естествен ход!

              Със сигурност уменията за работа с AI ще бъдат ценни и в бъдеще. Той развива медицината, ако се използва правилно – като средство за обучение и анализ. Рискът е при некритично използване да се ограничи самостоятелното мислене. След 50 години българският лекар се надявам да не е изостанал от световните тенденции в медицината, като би трябвало да работи в тясна синергия с технологиите и AI. Ще се променят инструментите, но важни ще останат клиничното мислене, отговорността и човешкият контакт с пациента.

             Гледаме към следващите поколения, като желаем те да имат повече ползи от колкото негативи след всички революционни промени, които се случват сега. Вярвам, че медицината ще бъде по-силна с изкуствения интелект, ние все по-добри и удовлетворени, а нашите пациенти все доволни и по-щастливи! Нека учителите, на които дължим знанието си да се гордеят с нас, а ние да оправдаем очакванията, които ни се поставят още учейки се да ходим… Нашата мисия е да творим добро за другите, да бъдем в полза на обществото и ние се водим от това, всеки ден…

            Значителна част от тайнствеността в медицината е изчезнала, но още продължително време нейното практикуване ще остане това, което винаги е било – ИЗКУСТВО. Днес към лекарите на бъдещето, които моя милост се надява да бъде част един ден, поглеждам с НАДЕЖДА за по-добро здравеопазване, ВЯРА в отдадеността към професията и ЛЮБОВ, защото медицината е част от живота ни – смисъл той да е още по-красив, естествен и човечен!!!

Библиография

1. Хадорн В., Цьолнер Н. – От симптома към диагнозата,1979, Въведение

2. Грънчарова, Г., Александрова-Янкуловска, С. – Основи на социалната медицина. София: Стено, 2021.

3. Artificial Intelligence in Medicine: A Practical Guide for Clinicians. World Scientific, 2024.

4. Hulsen, T. (Ed.). Artificial Intelligence in Healthcare: Current State and Future Perspectives. MDPI, 2024.

5. Lekadir, K. et al. FUTURE-AI: International Consensus Guideline for Trustworthy AI in Healthcare. arXiv, 2023.

6. https://www.lexmedicanews.com/index.php/2025/06/22/inovatsii-v-meditsinata-2025/

7. https://medicalnews.bg/2025/05/16/ai-v-medicinata-fakti-2025/

8. https://arxiv.org/abs/2412.07050

9. https://www.youtube.com/watch?v=tsphcvCBFAA

Моят коментар

Публикувам есето на Николай с особено удовлетворение. За мен стойността на есето не е само в отговорите, които предлага, а и във въпросите, които задава от позицията на един бъдещ млад лекар. Именно студентите, които днес влизат в клиниките и аудиториите, ще работят в среда, в която изкуственият интелект няма да бъде новост, а част от ежедневния професионален инструментариум.

Като лекар, преподавател и изследовател виждам изкуствения интелект като усилвател на човешката компетентност. Той може да подпомага анализа на големи масиви от данни, да открива модели, да ускорява работата с научна литература и да подпомага формулирането на хипотези. В области като клиничната имунология, където данните са многопластови, а пациентските фенотипове често са хетерогенни, тези възможности са особено ценни.

Но убедително формулираният отговор не е равнозначен на клинична истина. Резултатът от една AI система зависи от качеството на данните, от контекста, от начина, по който е зададен въпросът, и от ограниченията на самия модел. Ако входната информация е непълна или пристрастна, изходът може да бъде неточен, дори когато звучи уверено. Затова проверката на източниците, оценката на биологичната правдоподобност и съпоставянето с реалната клинична картина остават незаменими.

В медицината отговорността не може да бъде прехвърлена на алгоритъм. Лекарят е този, който трябва да прецени, да обясни, да поеме решение и да разговаря с пациента. Също толкова важни са защитата на чувствителните медицинскии и лични данни на пациентите, прозрачността при използване на AI и ясното разграничаване между помощен инструмент и самостоятелен източник на медицинско решение.

Пред медицинското образование стои двойна задача. Бъдещите лекари трябва едновременно да умеят да използват тези технологии, но да им се противопоставят, когато резултатът не издържа на критична проверка. Това означава да проверяват цитатите, да не въвеждат разпознаваеми пациентски данни в неподходящи системи, да разграничават хипотеза от доказателство и никога да не заменят собственото клинично мислене с автоматично генериран отговор.

Затова бих формулирала основния въпрос по друг начин: не дали изкуственият интелект ще замени лекаря, а кои лекари ще могат да го използват, без да отстъпят от своето мислене, отговорност и човечност. Бъдещето принадлежи на специалистите, които съчетават научно знание, критична преценка, дигитална компетентност и емпатия.

Благодаря на Николай за смелостта да разсъждава по тема, за която все още няма окончателни отговори. Надявам се текстът му да отвори разговор не само за възможностите на изкуствения интелект, но и за лекаря, който искаме да останем, докато медицината се променя.

Доц. д-р Цветелина Великова, дм

Специалист по клинична имунология