Магистър-фармацевт Надя Йорданова: Много специалисти са полуграмотни в собствената си област

Представям Ви Надя Йорданова, магистър-фармацевт и блогър. Тя се грижи за здравето и информираността на пациенти и читатели.

Представете се накратко:

 Магистър-фармацевт Надя Йорданова.

Как хората биха могли да се ориентират коя информация е вярна и коя съмнителна?

Няма универсална рецепта, но като цяло доверието в специалист е разумен избор. Стига специалистът да е на мястото си.

Защо според Вас са толкова разпространени конспиративните теории за здравето?

Няма добра информационна кампания. Много специалисти всъщност са полуграмотни в собствената си област. Има корупция в университетите. Друга причина е несменяемостта на лоши медицински кадри, които уронват доверието в професиите на лекаря и фармацевта. Бюрокрацията пречи на нужното непрестанно самообучение на медицинските специалисти след завършване. Има корупция в лекарските среди и липса на съдебна отговорност за лекарска немарливост и небрежност. Тя е само на хартия. Фармацевтите са принизени до продавачи и не им се търси отговорност.

Какво според Вас е необходимо, за да се повиши здравната култура на населението?

Много сложен въпрос, но енергични информационни кампании са важни.

Как водите дискусия с роднини, приятели, колеги, ако сте на различни мнения по даден здравен проблем?

Любезно, но твърдо.

Кое е най-трудното във Вашата всекидневна работа? Какво затруднява работата Ви?

Бюрокрацията на НЗОК и недоверието на пациентите ми.

Коя е областта в медицината, която според Вас е най-неразбираема за хората с немедицинско образование?

Със сигурност генетика. Има страхотни дупки в обучението по генетика в 10 клас. Говори се главно за растения и не се дават достатъчно примери за хора. Не се отговаря и на важни въпроси за ГМО, рекомбинантни ваксини и CRISPR, което води до страх и излишни дебати, както и до неваксиниране.

Колко време отделяте от свободното си лично време, за да предоставяте вярна и проверена информация в социалните мрежи и медиите?

Огромно количество. Аз съм блогър и това ми е призвание. Имам талант да пиша и обяснявам сложни медицински и фармацевтични понятия и концепции на прост, народен език.

Кое Ви е най-трудно да представите или обясните на хората?

Няма тема във фармацията, която да ме затруднява. Затруднена съм само когато човекът отсреща има изградено мнение и въобще не желае да вникне в думите ми .

Кое Ви разочарова най-много през изминалите месеци?

Липсата на информационна кампания, която обективно да разясни пандемията, мерките срещу нея и ваксините. Недопустимо е това да се прави от блогъри като мен, но положението е такова, че аз съм поела тази отговорност към аудиторията си.

Кой беше най-трудният период за Вас и семейството Ви досега по време на пандемията?

Когато съпругът ми се озова в Белодробна болница – София, с тежък COVID-19, на кислород и инжекции, вливания и лежане 10 дни. Здрав човек без други болести, планинар, силен и устойчив. Той е лекар-микробиолог, но заболяването не го подмина. Отслабна много. Вирусът едва не ме остави вдовица. Тогава – 2020 ноември месец, нямаше ваксини. Сега сме ваксинирани и двамата. Аз го изкарах по-леко, без хоспитализация, в същия момент като съпруга ми.

Според Вас кога ще свърши пандемията, ако приемем, че това зависи само от хората и не зависи от самия вирус?

След масова ваксинация и/или прекарване на инфекцията от критична маса хора.

Имате ли хоби? Как разпускате от стреса?

Да пиша, да чета и да се грижа за семейството си. Моето малко семейство включва съпруга ми и животинката ни – кученце на име Лиза. Намерих животинчето захвърлено в снега като мъничко паленце и сега сме неразделни! Без нея щеше да е много тежко психически за нас.

Снимка: личен архив.

Какво е Вашето послание към хората?

Ваксинирайте се!

Благодаря Ви за интервюто и желая здраве на цялото семейство!

Материалът изготви: Весела Енчева

Д-р Георги Керемидчиев: Проблем е необратимата предубеденост на хората

Представям Ви д-р Керемидчиев, лекар, специалист по кардиология, който застава зад науката и думите си по време на цялата пандемия.

Представете се накратко:

Георги Керемидчиев, лекар.

Как хората биха могли да се ориентират коя информация е вярна и коя съмнителна?

В България – да се доверят на мнението на тесните специалисти – имунолози, инфекционисти, реаниматори.

Защо според Вас са толкова разпространени конспиративните теории за здравето?

Много ниска образованост на населението.

Какво според Вас е необходимо, за да се повиши здравната култура на населението?

Цялостна подмяна на ценностната система още от ранна детска възраст; кардинални промени в начално, основно, средно и висше образование.

Как водите дискусия с роднини, приятели, колеги, ако сте на различни мнения по даден здравен проблем?

Трудно и с променлив успех. Специално по отношение на Ковид-19 пандемията, вярванията в конспиративни теории често са дефинитивно непреодолими.

Кое е най-трудното във Вашата всекидневна работа? Какво затруднява работата Ви?

Българинът е склонен да се вслушва в здравни съвети, само когато се чувства болен.

Коя е областта в медицината, която според Вас е най-неразбираема за хората с немедицинско образование?

Според мен неразбирането е обхватно и касае всички области. Логично най-голямо отражение имат тези области, които са с най-голямо значение за общественото здраве. Причините са комплексни.

Колко време отделяте от свободното си лично време, за да предоставяте вярна и проверена информация в социалните мрежи и медиите?

Все по-малко. Имам постоянно нарастващи съмнения, че социалните мрежи са в състояние да модулират значимо и във вярната посока общественото мнение. Трудно може да се отсее експертно мнение и в крайна сметка всеки чете и вярва в това, което му се иска.

Кое Ви е най-трудно да представите или обясните на хората?

Нямам трудности в обяснението или представянето на информация. Проблемът е необратимата предубеденост на хората, дълбоката вяра на немедицински лица, че са по-компетентни по медицински въпроси от лекари, включително и тесни специалисти в конкретната област. Смислен разговор не може да бъде стартиран.

Кое Ви разочарова най-много през изминалите месеци?

Повсеместно ниската образованост, липсата на критично и креативно мислене.

Кой беше най-трудният период за Вас и семейството Ви досега по време на пандемията?

Дълбоката социална изолация и равносметката, че разпространението на конспиративни вярвания в държавата ще доведе до естествено протичане на инфекцията през популацията, без значима намеса на съвременната наука.

Според Вас кога ще свърши пандемията, ако приемем, че това зависи само от хората и не зависи от самия вирус?

Ако зависеше само от хората, богатите държави щяха да приключат с пандемията за около година и половина, бедните държави щяха да са с проблем с години.

Имате ли хоби? Как разпускате от стреса?

Имам хоби в областта на музиката.

Какво е Вашето послание към хората?

По конкретни въпроси се доверявайте на експерти в съответните области. Ако според вас има разнопосочни послания сред експертите, правете справка със световно признати в науката източници на информация за да прецените правилната посока.

Благодаря Ви за интервюто и бъдете здрави цялото Ви семейство.

In memoriam: Д-р Радислав Наков

Не си отивай кротко в тъмнината!
Пред здрача да беснее старостта!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!

Д. Томас

Запознахме се с Ради Наков на една научна конференция за глутеновата ентеропатия през 2014 г. в Амстердам, Холандия. Бяхме отишли голяма група български учени – основно гастроентеролози и аз, представяхме постери.

След това бяхме на още много конференции по света и в България. Самият Ради постави началото на асоциацията Млади гастроентеролози, той беше в основата на поредицата конгреси за млади гастроентеролози. Бих казала, че това бяха най-забавните научни форуми, проведени в приятелска среда, с висока академичност, истинско удоволствие! На тях се запознах с останалите колеги на Ради в областта на гастроентерологията, в която работех и аз поради дисертацията ми.

Първото ми медийно интервю беше за Medical News. Научи ме на много неща и ми даде ценни съвети за медиите, блог статии, как се пишат новини, как се създават научни организации.

Той ме беше номинирал за наградата на Дарик “40 под 40” в категория медицина, която спечелих тази година, помагаше ми да кандидатствам и да вляза в Talented Pool на UEG и т.н. Когато отличиха мой научен постер на конференцията за хронични чревни заболявания ECCO в Барселона през 2015, той веднага го отрази в Medical News. Никога няма да успея да ти благодаря за всичко!

А колко статии сме написали заедно, колко проекти за тези 7 години приятелство… И имахме още много идеи, много започнати неща. Дори в болницата Ради пишеше, помагаше на пациенти, мотивираше колегите да продължават в тези трудни месеци. Преизпълваше всяка минута със съдържание, със смислено занимание. Когато работеше – работеше много, когато почиваше – умееше да се забавлява. Ценеше живота!

Той беше такъв Човек. Научи ме да се целя нависоко, да не се страхувам да кандидатствам за всякакви неща, колкото и амбициозни да са. Е, опита се да ме научи да съм по-дипломатична, но не успя. Ради нямаше врагове. Няма човек, с който да се е срещнал, и да е оставил лошо впечатление в него. В момента виждаме как буквално целият свят, който го е познавал, скърби за него.

Тази загуба е огромна. За родителите му, които познавам и безкрайно уважавам. За съпругата му дори не мога да си представя какво преживява. За приятелите и колегите, сред които се считам и аз, смазани сме. Знам само, че беше обичан и ценен.

Загубата е и за България, за българската медицина, гастроентерология, наука. Той успя да промени това как другите държави гледат на страната ни в областта на гастроентерологията и не само. Той увличаше и мотивираше хората около него с неизчерпаем ентусиазъм. Клише е, но за него беше вярно.

“Ще се боря”, каза, и го направи. Аз нямаше да съм толкова силна. Дори се шегувахме с болестта, а тя беше страшна.

Има една книга, която често препрочитам – “Кой ще заплаче за теб, когато умреш”. Всички, приятелю… Обичаме те и ни липсваш! Ако можех да си пожелая нещо, то е да си още тук сред нас! А ако трябва да е друго, то се надявам поне наполовина толкова хора да съм докоснала приживе, както ти го направи!

Не искам да казвам “светъл ти път”, защото той беше озаряващ, тук на земята. Все още не мога и не искам да повярвам, че те няма.

Д-р Стоян Монев: Само безсърдечните хора смятат пандемията за нормална ситуация

Представям Ви д-р Стоян Монев, човек на разума, изявен радател на науката още преди пандемията, на 36 години. Той е лекар по хуманна медицина, магистър по здравен мениджмънт, заклет преводач по немски, английски и български език и дългогодишен командир на отряд, както и одитор по качеството в системата на германската Гражданска защита и спешна помощ. Понастоящем работи като лекар в сферата на вътрешните болести в общо интердисциплинарно вътрешно интензивно и спешно отделение в една общинска болница в Източна Вестфалия в Германия.

Прочети още »

С какво може да ни изненада херпес зостер?

Направихте ли теста за оценка на Вашите знания за херпес зостер? Ако още не сте, можете да го направите тук. А сега нека видим каква е актуалната информация за херпес зостер към комента.

Прочети още »

Д-р Станислава Крайселска: Колегите ОПЛ са борци, които дадоха най-много жертви

Това интервю е тежко. Чете се на един дъх. Оставя четящите замислени за дълго време. Но внимавайте, може и да си поплачете малко.

Прочети още »

Доц. д-р Стефан Костадинов: Западните медии не разпространяват фалшива и конспиративна информация

Представям Ви доц. д-р Стефан Костадинов, избрал да развива своята професионална кариера отвъд океана, високо признат със своята експертиза, а за нашата страна остава още една загуба на специалист. Той има силна позиция по отношение на пандемията и ваксините и сме късметлии да ги споделя с нас.

Прочети още »

Защо се ваксинирах срещу COVID-19? Пациентите с онкологични заболявания разказват

Прочетете трогателните истории на четирима пациенти с онкологични заболявания, които борейки се с рака, искат да се предпазят и от тежко протичащия при тях COVID-19.

Прочети още »

Петър Галев: Медици с ненаучни и неиздържани медицински мнения не заслужават да бъдат третирани като медици

Представям Ви медийния анализатор Петър Галев, Човек на разума и в професията си, и в личния си живот. Прочетете изключително изчерпателните препоръки за това как да боравим с медиите, за да не се подведем.

Прочети още »

Цветина Петрова: В природата оцелява разумът, който върви с емпатията

Представям Ви Цветина Петрова – един от основателите на Родители за безопасно образование. Тя и нейните съмишленици вече повече от година са ангажирани с каузата да осигурят дистанционно обучение по избор, безопасни условия в училище и добро образование на децата.

Представете се накратко.

Цветина Петрова, по образование към Балканист, като интереси – световно изкуство и култура. Един от основателите на Родители за безопасно образование.

Как хората биха могли да се ориентират коя информация е вярна и коя съмнителна?

Потокът от информацията е изключително голям, хаотичен и объркващ хората. Това ги прави несигурни и податливи на фалшиви новини.

Критичното мислене е водещо. Но то трябва да бъде основано на официална научна информация.

Оказа че, че в България има авторитети, които абсолютно целенасочено и самодоволно от самото начало на пандемия до този момент не спират да тиражират откровени лъжи.

Това е един ужасяващ политически трик и средство за постигане на лични цели. На цената на човешки животи.

В нормалните общества, които ценят живота, за които здравето е от първостепенно значение, това или не се случва, или ако се случи се предприемат адекватни мерки срещу такива лица.

Категорично, доверието трябва да бъде дадено на хората, които работят с официална, научна информация, които не се крият от неудобни въпроси, които са доказани експерти, хора на истинската наука, а не на съчинения във Фейсбук, партийно събрание или на маса с приятели.

Хора, които със средствата на знанието, анализа и данните успяват да докажат дадено твърдение или съответно да опровергаят друго, като ползват само достоверни източници и емпирично доказани информация. Доверявам се на опита, на разума. Вярвам на тези хора, които правят всичко възможно, за да бъде опазен живота и здравето. Които имат правилно подредени приоритети.

За които човечността не е само красива дума в книгите, а нещо което ги води по пътя им. Не вярвам на измислени герои.

Защо според Вас са толкова разпространени конспиративните теории за здравето?

Причината за това е изключително тъжна.

Оказа се, че българският народ има впечатляващо ниска функционална грамотност, не умее да прави причинено – следствени връзки, не желае да разсъждава, приема онази информация, която лесно може да обработи, която кореспондира с неговата представа за живота и която не нарушава битието му.

Значителна част от обществото няма елементарни научни познания, не се интересува от нищо, което е извън кръга на неговия личен живот и ежедневие, не желае да се образова, не обича нищо да го изкарва извън комфорта му и навиците, независимо че то може да бъде полезно за него.

За мен е по-интересен фактът, че много интелигенти хора се оказаха подвластни на фалшивата информация. Интелигентният човек е критичен, задава въпроси, търси отговори, твърде често е и скептичен. Той често подлага под съмнение фактите, търси различните ракурси на един въпрос. Когато обаче към интелекта се добави и голямо его, това затруднява обективността.

Твърде често интелигентни хора в България имат изключително висока самооценка. Те смятат, че разбират от абсолютно всичко, че компетентността им е всестранна, че имат правото да подлагат под въпрос дори доказани авторитети, доказани данни и факти. А това е доста тъжно.

Защото, ако искаш да си купиш картина – ще отидеш при художник, ако искаш да слушаш музика – ще отидеш на концерт, ако искаш да знаеш повече за науката – ще питаш учен. Ако имаш нужда от лекар – отиваш на лекар. Толква е простичко.

Твърде често тези хора смятат, че светът е съставен от простолюдие, което може да бъде манипулирано и контролирано от по-висока инстанция. Респективно, те като висок интелект смятат, че трудно биха могли да се повлияят от такава спекулация. Защото са различни, защото свръх-разумът им принадлежи – според тях.

В част от случаите те са самовлюбени и себични, никой не може да стои по-високо от тях и никой няма правото да им казва какво трябва да мислят и как да действат в определени ситуации и условия.

Възприемат себе си като нестандартни, като бунтари и затова търсят причинно-следствени връзки там, където ги няма. А очевидните такива им се струват твърде елементарни за високото ниво на интелекта и възприятията им. И най-вече егото.

Твърде често тези хора стигат до висините на егоизма и себелюбието до такава степен, че спират да виждат другите, забравят какво е съпричастност, забравят какво е сърдечност.

Собствената им представа за свръх-интелект заличава човечността и разума. Тези хора попадат в капана на собствените си илюзии и представи за самите себе си. Те приемат свободата като висша ценност и оставят по пътя други такива като човеколюбие и грижа за ближния.

Смятат, че тази свобода е отредена за хора като тях и те са призвани да дават отпор на всяка форма на ограничаването й. Дори и това да струва човешки животи.

В общи линии, голяма част от българите се оказаха подвластна на конспиративни теории.

Вероятно защото същите тези хора отказват да приемат реалността, тъй като тя е твърде шокираща за тях, не могат да се адаптират и са склонни да приемат всяко друго обяснение, което им се струва по-лесно достъпно /макар и да звучи нелепо/, по-приемливо, по-логично за самите тях.

Обяснение за реалността, което ще ги държи здраво вързани към света, който те познават, независимо от това, че същия този свят се променя. Те търсят и приемат само това, което се доближава най-много до тяхното желание за познатото, удобното, сигурното.

Само че в природата оцеляват по-силните, по-адаптивните. Оцелява разумът, който върви заедно с емпатията.

Разбираем е донякъде отказът от приемане на реалност, ралична от познатата. Но това изадава единствено и само незрялост, страх и първичност, от които самите вярващи в конспирации твъре много се плашат.

Затова решават да назовават първичността си с думи като „прозорливост“, „разум“ и „свобода“. Което само по себе си е крайна заблуда, водеща в този случай до човешки жертви.

Вярата в конспиративни теории, анализи на фалшива информация, тиражиране на невероятни „факти“, които уличават едни или други в действия срещу човечеството, хаотичното говорене на ненаучни данни, цитирането на недостоверни източници, съдържащи манипулативна и лъжлива информация са верния път към самозаблудата.

А всички, които стоят в основата на дезинформацията, при това съвсем целенасочена имат сериозни човешки дефицити.

Какво според Вас е необходимо, за да се повиши здравната култура на населението?

Този процес е изключително важен и необходим и трябва да започне да се случва сега, защото пандемията показа, че обществото има много ниска здравна култура.

На първо място е семейството, което трябва да зададе основата. Не може в първи клас те първа да се учим как се мият ръце и кога, защо не трябва да кашляш в лицето на съучениците си, защо когато си болен, трябва да се лекуваш у дома.

След това идва здравното образование в учебните заведения. То трябва да е част обучителният процес при децата още от детската градина. Необходимо е да бъде представен по достъпен начин, с примери.

Децата са интуитивни и поемат информацията много бързо стига да е представена достатъчно практично, ясно и точно и да бъде съобразена с това, че днес те имат други интереси, имат друга комуникация, други потребности, просто защото живеем в 21 век.

Всяка информация трябва да е бъде подходящо поднесена за съответното поколение. В това няма нищо страшно, напротив, полезно е, защото така помагаме на децата да живеят по-спокойно в тези странни години.

Как водите дискусия с роднини, приятели, колеги, ако сте на различни мнения по даден здравен проблем?

Говоря с емпирични и научни факти. Понякога просто се отказвам, защото правя всичко което е по силите ми, но не мога да променя света, а света може да унищожи мен.

Съвсем наскоро дори ми се наложи да взема важно решение, поради крайно неразбиране на проблема с пандемията.

Кое е най-трудното във Вашата всекидневна работа? Какво затруднява работата Ви?

В борбата за дистанционно обучение по избор, стриктни противоепидемични мерки и ваксини абсолютно невъзможно се оказа да убедим хората, че всичко това спасява животи.

За съжаление безумията на потока от фалшиви новини е проникнал абсолютно навсякъде и това води да още по-безумни желания от страна на обществото.

Не може да правим, каквото си поискаме, не може да не се ваксинираме, да не спазваме мерките, не може при тези условия да оставим училищата да се превърнат в огнища на зараза. Не може, защото това струва животи.

Ето това е най-трудното в работата ми – да убедя хората, че това което казам е реалността, при това базирана на наука и опит.

Коя е областта в медицината, която според Вас е най-неразбираема за хората с немедицинско образование?

Трудно е да се каже, защото хората с немедицинско образование са или „Аз знам всичко, ще се лекувам с ракия, чай и люти чушки“, или търсят помощ когато е необходимо, защото вярват на науката, а не на магии, чайчета и илюзии.

Първият подход е грешен. Не е необходимо да разбираме от всичко, затова има експерти, затова има лекари. Просто трябва да бъдем разумни и да прави това, което трябва, а не което пише в хороскопи или съновници.

Колко време отделяте от свободното си лично време, за да предоставяте вярна и проверена информация в социалните мрежи и медиите?

За щастие, общувам с прекрасни хора, които веднага мога да попитам и да намерят точните достоверни източници.

Кое Ви е най-трудно да представите или обясните на хората?

Подозирам, че вече всичко. Зависи от хората. На едни е трудно да се обясни защо трябва да се ваксинират, на други защо трябва да носят маски и да не се събират по купони, трети – защо дистанционното обучение е необходимо.

Има такива, на които нито едно от тези неща не може да се обясни, защото не ги интересува, защото четат компрометирани лица, информацията им е крайно грешна, защото „разбират от всичко“.

Оказа се, че е трудно да се обясни на населението и на част от представителите на властта какво е дистанционно обучение в общия случай и какво е дистанционно обучение по избор.

Безброй пъти е говорено по тази тема, стига да има желание отсрещната страна не само да чуе, но и да разбере.

Кое Ви разочарова най-много през изминалите месеци?

Хората. Липсата на съпричастност. Липсата на човечност. Това, че все още има хора, които се смеят на нечия трагедия. Невъзможността да се проведе конструктивен диалог.

Това, че доказахме, че сме невежи и лоши, но пък за сметка на това сме агресивни и имаме огромно его.

Кой беше най-трудният период за Вас и семейството Ви досега по време на пандемията?

Цялата пандемия. Трудностите и днес продължават. Живеем в едно общество, зависими сме един от друг, но докато едни ги е грижа и правят всичко по силите си, за да помагат, други проявяват абсолютно безхаберие и цинизъм. Всичко е трудно.

Според Вас кога ще свърши пандемията, ако приемем, че това зависи само от хората и не зависи от самия вирус?

Не мога да отговоря. Страхувам се, че няма да се справим скоро.

Имате ли хоби? Как разпускате от стреса?

Кино. Обожавам киното. Разпускам с изкуство – арт инсталации, фотографии, картини, музика, много музика. Почивам си с виртуални пътешествия по света – природни и исторически, артитектурни, културни забележителности. Чета за Среднокевовието, Космоса.

Какво е Вашето послание към хората?

Бъдете хора – бъдете разумни, бъдете човечни. Никос Казандзакис казва: Единственият начин да спасиш себе си се състои в това, да се бориш да спасиш другите.“

Благодаря Ви за това интервю! Бъдете здрави цялото семейство!