Дълголетието и имунната резистентност са взаимно изключващи се при червеи

Червеите, които имат делеции в гена TCER-1, свързани с възпроизводството, се борят с инфекциите по-успешно и оцеляват по-добре, когато са изложени на силна топлина и радиация.Прочети още »

Антителата в кърмата предпазват преждевременно родените от опасна чревна инфекция

Проучване на Gopalakrishna и сътр., публикувано в Nature Medicine през юни 2019 твърди, че антитела в кърмата предотвратяват възникването на смъртоносното бактериално заболяване некротизиращ ентероколит (NEC), често срещано при недоносени бебета.Прочети още »

Открита е нова имунна клетка, съчетаваща белези на Т и В лимфоцитите

Нов вид имунна клетка е открита при пациенти с диабет тип 1. Любопитният хибриден лимфоцит, носещ характеристики както на В, така и на Т клетки, може би играе роля във възникването на автоимунното заболяване.

Прочети още »

Нов серумен биомаркер прогнозира отговор при терапия на рак на панкреаса (гост-статия)

Гост-статия на д-р Виолета Снегарова от Medilatte.com, четете новостите в медицината, докато си пиете кафето 🙂Прочети още »

Новооткрита молекула може да блокира възпалението още в инфламазомата

Лечението на хронични възпалителни заболявания е с една крачка по-близо до постигане на траен успех.

Прочети още »

Защо част от бъбречните трансплантации се провалят дори при пълно HLA съвпадение

Промени в генома могат да обяснят защо част от бъбречните трансплантации се провалят, дори когато донорите и реципиентите са подбрани с пълна съвместимост.

Прочети още »

Вродени лимфоидни клетки с роля в затлъстяването

Според ново проучване на Центъра за интегративни медицински науки RIKEN (Center for Integrative Medical Sciences, IMS) в Япония, активността на специфичен тип имунни клетки, разположени в тънките черва, имат роля при затлъстяването.

Проучването е публикувано в началото на месец юли 2019 в списанието Cell Reports. Серия от експерименти с животински модели показва, че мишки без вродени лимфоидни клетки от тип 2 (innate lymphoid cells type 2, ILC2s) в тънките черва, могат да ядат храни с високо съдържание на мазнини без да наддадат допълнително тегло или да страдат от други симптоми, свързани със затлъстяване.

Figure thumbnail fx1

Редица фактори могат да допринесат за затлъстяването, включително генетиката, чревните бактерии и диетата. Сегашното проучване демонстрира, че активността на имунната система също може да има влияние върху затлъстяването, но подробностите все още са неясни.

Съществуват три типа вродени лимфоидни клетки.

Image result for innate lymphoid cells

Екипът изследователи е установил, че тези мишки, които нямат ILC2, са били предпазени от затлъстяване след хранене с високо съдържание на мазнини. Тези открития са донякъде изненадващи, тъй като в миналото е доказано, че ILC2s от бяла мастна тъкан помагат за предотвратяване на затлъстяването. Сегашните експерименти показват, че значение има и произходът на имунните клетки. Когато идват от тънките черва, те всъщност насърчават затлъстяването.

Авторите заключават, че дори при диета с високо съдържание на мазнини, затлъстяването може да бъде предотвратено чрез елиминиране на ILC2 клетките, идващи от тънките черва. Това дава надежди, че освен спазването на подходяща диета, някои функции на вродените лимфоидни  клетки могат да бъдат използвани при лечение на тежко затлъстяване.

 

Референции:

Innate Lymphoid Cells in the Induction of Obesity

 

 

Серумни нива на IL-5, IL-6, IL-8, IL-13 и IL-17A в предварително определени групи от възрастни пациенти с умерена и тежка бронхиална астма

Проучване на D. Dimitrova и сътр. при български пациенти, публикувано в началото на месец юли 2019 г. в списание Respiratory Medicine установи, че:

  • FeNO и кръвните еозинофили са полезни биомаркери за оценка на контрола и тежестта на бронхиалната астма при възрастни;
  • Потвърдена е връзката между високото еозинофилно число в кръвта и серумните нива на IL-5.
  • Има връзка между IL-6, IL-13 и IL-17A с бронхиална астма тип 2.

Бронхиалната астма (БА) е комплексно заболяване, характеризиращо се с персистиращо възпаление. Издишваният азотен оксид (FeNO) и броят на еозинофилите в кръвта се считат за биомаркери за ендотип 2 на БА.

Целта на проучването ни беше да ​​анализираме група от серумни интерлевкини и общ IgE в предварително определени според FeNO и брой еозинофили групи от пациенти с умерена и тежка БА.

Серумните нива на IL-5, IL-6, IL-8, IL-13 и IL-17A (ELISA) бяха измерени при 30 здрави контроли и 80 възрастни пациенти с БА. Пациентите от БА бяха разделени на 4 групи.

  • Група 1: Ниско FeNO / Low b-Eos (n = 23; 28.8%);
  • Група 2: Ниско FeNO / High b-Eos (n = 17; 21.3%);
  • Група 3: Високо FeNO / Low b-Eos (n = 15; 18.8%);
  • Група 4: Високо FeNO / High b-Eos (n = 25; 31.3%).

Всички интерлевкини и общия IgE бяха значително по-високи при пациенти с БA в сравнение със здравите лица. Нивата на IL-5 бяха най-високи в група 2 (р<0.05). Нивата на IL-6, IL-13 и IL-17A бяха повишени в групи 2, 3 и 4 в сравнение с контролите (р<0.05). Смятаме, че по-високите нива на IL-8 са свързани с модела на настоящите пушачи.

Най-високи нива на IL-17A са открити при групите от тип 2 БА с чести обостряния, предимно неконтролирани и тежки пациенти. Открихме различен модел за всяка група въз основа на демографски, клинични, функционални, имунологични и възпалителни характеристики.

В заключение, смятаме, че FeNO и b-Eos са полезни при идентифицирането на тежките подгрупи тип БA с чести обостряния. IL-5, IL-6, IL-13 и IL-17A участват в персистиращия имунен отговор при тип 2 умерена и тежка БA.

Нашият подход потвърди съществуването на ендотип на рефрактерни, тежки астми тип 2, протичащи с високи нива на IL17A в реалната практика.

 

Референции:

https://authors.elsevier.com/c/1ZIel3P3QugYO4 

Свободно сваляне на публикацията ще е възможно на посочения линк до 17-ти август 2019 г.