Поканих д-р Снежина Лазова, дм, специалист по детски и белодробни болести, за да поговорим за една пренебрегвана тема, а именно – как децата боледуват от COVID-19.

Д-р Лазова, да започнем с това какви симптоми наблюдавате при децата с COVID-19  най-често? По-тежко ли е протичането при тази вълна?

Настоящата епидемична вълна е по-значима от предходната по отношение на педиатричната популация. В резултат на повсеместното разпространение на вируса в обществото,

наблюдаваме засягане на всички възрастови групи – от кърмаческа до юношеска възраст.

Наблюдава се и по-разнообразна клинична картина. Освен характерните повишена температура, отпадналост, главоболие, загуба на вкус/обоняние

при по-големите деца и предимно стомашно-чревни симптоми с повишена температура при по-малките, наблюдаване и деца с клинична картина на остър ларинготрахеит, например.

Това би могло да се дължи на евентуална ко-инфекция на новия коронавирус с други респираторни патогени, които са характерни за сезона – респираторно синцитиален вирус, бокавируси, микоплазма, дори и някои епизодични случаи на инфлуенца.

Кога и защо се налага децата с COVID-19 да постъпят в болница?

До момента лекуваните за Ковид пневмония деца прекарват инфекцията доброкачествено, като при тях също се наблюдават характерните рентгенологични промени.

При част от децата се налага провеждане на кислородотерапия, като тези с наднормено тегло и затлъстяване показват тенденция за по-затегнато протичане, без да се стига до прогресивна дихателна недостатъчност, както при възрастните.

При по-малките ни пациенти с коронавирусна инфекция, подобно на всяка друга остра инфекция, протичаща с висока температура, повръщане или диария, води до различно по степен обезводняване. При някои деца водеща е коремната болка, наподобяваща симптомите на остър апендицит, което налага ежедневното им проследяване и преценка на терапевтичното поведение от  екип педиатри и детски хирурзи.

Сериозен проблем представляват и децата с придружаващи хронични заболявания, когато в даден момент се срещнат с вируса. В това число влизат деца със сърдечно-съдови, онко-хематологични, чернодробни и бъбречни и други заболявания. И в момента има в детското Ковид отделение такива пациенти, лечението на които се провежда в тясна колаборация с проследяващите ги специалисти.

Има ли тежко боледуващи от инфекцията деца? Защо възможността за това се пропуска често в обществените дискусии по темата?

До късната есен на 2020 година се наблюдаваха епизодични случаи на доказана коронавирусна инфекция при деца, предимно амбулаторно преминали пациенти, без индикации за болнично лечение. Успоредно с нарастването на случаите при възрастни през ноември-декември 2020, зачестиха и преминалите през педиатричния триаж позитивни деца, при част от които се проведе болнично лечение.

По-тежко протичане се наблюдава при няколко пациента в юношеска възраст с наднормено тегло и затлъстяване, при които заболяването протече подобно на възрастните, но без прогресиране на дихателната недостатъчност.

При изолирани случаи на деца със сериозни и тежки придружаващи заболявания заболяването протече неблагоприятно.

Сериозно усложнение с тежко белодробно засягане и инсулт наблюдавахме при 16 годишно момиче, към чиято история цяла България стана съпричастна.

След 4 месечно лечение от мултидисциплинарен екип детски реаниматори, детски хирурзи и педиатри, детето бе изписано в дома и продължава да се възстановява.

Какво бихте ни разказали за т.нар. мултисистемен възпалителен синдром при децата (бел. ред. MIS-C)? За какво трябва да следят родителите?

По-обезпокоителна за нас педиатрите се оказа втората „скрита“ вълна от деца със симптоми на мултисистемен възпалителен отговор след вече прекарана коронавирусна инфекция, която започна началото на месец декември 2020 с пик по Коледните празници.

Става въпрос за така наречения MIS-C синдром, за който алармираха детските ревматолози още средата на миналата година. Често тези деца са прекарали инфекцията безсимптомно и за нея свидетелстват данните за контакт с позитивен член от семейството и/или положителните ИгГ антитела.

Обичайно след 4 до 6 седмици се проявяват комплекс от симптоми и отклонения от лабораторните изследвания, които могат да включват

остра коремна болка, която понякога имитира остър хирургичен корем, висока температура, придружена с кожен обрив, увеличени лимфни възли, понякога отоци.

При това състояние може да бъдат засегнати редица органи и системи – бял дроб, сърце, черен дроб, черва, бъбреци, кожа, ЦНС. При повечето от пациентите ни имаше засягане на обвивката на сърцето – перикарда, при малка част и на миокарда, при едно момче в юношеска възраст се доказа инфаркт на миокарда с ЯМР и то продължи своето лечение в НКБ.

С втората голяма епидемична вълна, която започна през края на месец февруари на настоящата година и набра сила през целия месец март, успоредно с нарастващата бройка деца, хоспитализирани по повод остра коронавирусна инфекция, не закъсняха и случаите на деца с MIS-C синдром.

За разлика от първата вълна засегнати са и двата пола, а децата са от едногодишна до 16 годишна възраст. При повечето деца водещо е поддържането на висока температура с труден и частичен ефект от температуро-понижаващи средства и коремната болка, която често ги довежда до спешен педиатричен или детски хирургичен кабинет.

От кръвните изследвания по правило се наблюдават силно завишени маркери на възпаление – CRP, прокалцитонин, феритин, фибриноген, нерядко и силно завишен Д-димер.

От образните изследвания честа находка е наличието на свободно подвижна течност в коремната кухина, както и наличието на уголемени мезентериални лимфни възли (мезентериален лимфаденит).

Ваксините срещу COVID-19 се оказаха изключително безопасни и ефективни при възрастни. Можем ли да очакваме подобни резултати и надежди и при децата?

По отношение на въпроса с ваксините, имунизирането на детската популация би имало немалко и не маловажни положителни ефекти.

От една страна децата са един от векторите на разпространение на инфекцията. Дори и да прекарват заболяването по-леко, с много по-ниска смъртност, все пак се наблюдават и по-тежко и затегнато протичащи случаи, както и пост-инфекциозни усложнения като вече споменатия мулти-системен инфламаторен синдром.

Осигуряването на ваксинално покритие на децата е ключов фактор за завръщането им към техния нормален и естествен начин на живот, който включва игри и реални контакти с връстниците, спортни и училищни занимания.

В допълнение, опитът ни от ваксиналните програми при деца до момента показва много демонстративно, че имунизирането на детската популация води до индиректни положителни ефекти на намаляване на заболеваемостта сред възрастното население и по-специално уязвимата група над 65 години.

Преди да се пристъпи към такава важна крачка и преди да можем да се изправим пред родителите и да препоръчаме дадена ваксина, е необходимо провеждането на контролирани клинични проучвания и събирането на достатъчно количество и качество данни за безопасността и ефективността на ваксините и в детска възраст.

Д-р Лазова, благодаря Ви за отделеното време и толкова полезните отговори. Какво бихте казали на родителите, които в момента се притесняват за цялостното здраве на децата – физическо, психическо?

Изминалата година бе сериозно предизвикателство за всички членове на обществото, без изключения. Несъмнено тя промени начина на живот, включително и на децата. Отрази се както върху физическото, така и върху психическото им здраве и социален живот. Най-засегнати бяха децата, които поради напрегнатата епидемиологична обстановка, останаха зад екраните на електронното училище през  по-голямата част от учебната година.

При симптоми на остра респираторна инфекция в помощ са антигенните тестове, включително и тези за домашна употреба.

При позитивен резултат родителите не бива да изпадат в паника.

При повечето деца коронавирусната инфекция протича доброкачествено. Алармиращи симптоми са поддържането на висока температура, признаци на обезводняване, както и засилваща се кашлица и затруднено дишане на фона на провеждано домашно лечение, обща отпадналост и вялост.  В тези случаи родителите трябва да потърсят лекарска помощ с цел провеждане на диагностични изследвания и обективна оценка на състоянието на детето и необходимостта от провеждане на болнично лечение.

Не бива да се забравя, че успоредно със SARS-CoV-2 не са спрели да циркулират и редица други респираторни вируси, които могат да причинят от леки до по-сериозни инфекции на горни и долни дихателни пътища, нерядко налагащи болнично лечение особено при децата под 5 годишна възраст.  

В настоящата епидемична обстановка при случай на дете с повишена температура без ясен фокус на инфекция, кожен обрив, остра и силна коремна болка, увеличени лимфни възли и най-вече данни за повишена възпалителна активност от лабораторните изследвания, следва да се има предвид и мултисистемния възпалителен пост-ковиден (MIS-C) синдром.

По отношение на профилактиката преди всичко фокус и за деца и възрастни продължават да бъдат здравословното и разнообразно хранене и достатъчната физическа активност с максимално ограничаване на екранното време, при спазване на противоепидемичните мерки.

С настъпването на пролетта и лятото е важно да поощряваме децата да прекарват повече време навън в игри и активни физически занимания. Това ще им даде възможност да компенсират времето, прекарано в изолация и да се подготвят физически и психически за новата учебна година.

Визитка:

Д-р Снежина Лазова е детски пулмолог и педиатър, преподавател в Медицински Университет София. Професионалната й експертиза обхваща, както общо-педиатричната патология (спешни и хронични състояния), така и диапазона от заболявания на дихателната система в детска възраст, с фокус върху бронхиална астма и атопия при деца, функционално изследване на дишането и различните форми на респираторни инфекции. Научните й интереси са насочени в сферата на детската пулмология, алергология и функционална диагностика.

Контакти:  

Отделение по педиатрия, УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, МЦ „ InSpiro”, МУ София, ФОЗ, Катедра Здравни Грижи.