Ползите от кърменето за бебето са огромни и неоспорими. Възможно ли е кърменето да оказва краткосрочни негативни ефекти върху майката? Прочетете, за да получите отговор на този въпрос.

Прочети още »

Кратки факти

Въпреки, че антибиотиците убиват бактериите, за пълното им изчистване на инфекцията от организма се изисква компетентна имунна система. След антибиотично лечение оцелелите бактерии могат да придобият резистентност, вследствие на възникване на мутации в тях. Гастроинтестиналният тракт, особено червата, са населени с различни коменсални бактерии. Повечето от тях са изключително необходими както за развитието, така и за поддържане функциите на имунната система.

И докато имунната система е способна да разпознае «опасните» от «безопасни» бактерии в червата, антибиотиците не могат. След употреба на антибиотици може да се появи свръхрастеж на „опасните“ бактерии поради загиването на полезни бактерии в червата, които нормално местообитават лигавицата. Това от своя страна води до освобождаване на токсини и потискане на имунитета.

Други фактори като алкохол например, също могат да нарушат бактериалния баланс в червата. Бактериалният дисбаланс може да доведе и до развитие на гъбички, както в гастроинтестиналния тракт, така и в други лигавици и органи.

До 1965 г. вече са разработени над 25,000 различни антибиотични продукти. Фанатичната им употреба е направила някои инфекциозни агенти от убийци в причинители на общо неразположение. Някои изследователи и лекари смятат, че инфекциозните заболявания с бактериална причина като туберкулоза, антракс, стрептококи, стафилококи, коли и т.н., са под контрол благодарение на антибиотичната терапия.

Според други изследователи обаче, постоянното използване на антибиотици при хората и добитъка е водещ фактор в нарастващата неспособност да се изкоренят болестите, които те предизвикват. Прекалената употреба на тези „чудодейни лекарства“ всъщност е подпомогнала по-бързото еволюционно развитие на бактериалната популация в сравнение с хората. Колкото повече се усъвършенстват механизмите на бактериите за защита спрямо антибиотиците, толкова по-сложни и скъпи антибиотици ще трябва да се използват, за да бъдат ефективни срещу тях.

Употребата на антибиотици при бактерии in vitro, в които дори по-малко от един процент от организмите са генетично устойчиви, може да има трагични резултати. Антибиотиците ще избият 99% от бактериите, които са податливи, оставяйки огромна хранителна среда без конкуренти за оцелелите резистентни бактерии. Подобно на плевели, които внезапно нахлуват в занемарено открито поле, резистентните бактерии бързо се умножават и разстилат.

През 1997 г. Дейвид Дача, директор на Центъра за контрол на заболяванията, изказва опасенията си така: „През последните години антибиотици са станали по-малко ефективни срещу инфекциозни агенти, а ние се занимаваме с „пост „антибиотична ера“. По-скоро ние сме на етап на изчерпване на „оръжията“.

Според д-р Питър Д’Адамо антибиотиците ограничават имунния отговор. Според него те само намаляват степента на инфекцията, докато имунната система е тази, която трябва да «довърши битката». Неговите проучвания твърдят, че при преболедуване без употребата на антибиотици, хора с нормална имунна система развиват повече специфични антитела към текущата инфекция, създават по-добра имунологична памет – всички са предпоставки за по-добро справяне със същата инфекция при следваща среща с нея.

Колкото по-еволюирали щамове инфектират човешкия организъм, толкова по-зле е подготвена имунната система за справяне с тях. Д-р Д’Адамо напомня, че неконтролираната употреба на антибиотици разрушава не само на инфекцията, но всички полезни бактерии (нормалната чревната флора) в храносмилателния тракт, което често води до диария и други неразположения, а когато това се случи в гениталния тракт на жените, те стават обект на повтарящи се продължителни гъбични инфекции.

Други вредни фактори, които улесняват тези процеси, са употребата на противозачатъчни хапчета, стероидни лекарства, както и повишената консумация на сладки изделия. Полезни от тази гледна точка се явяват пробиотиците. Те не само поддържат количеството и качеството на полезните бактерии, но оказват и ползотворно влияние и на лигавичната имунна система.

Скорошни проучвания на екип от България, показаха че комбинираното приложение на про- и пребиотик (наречено синбиотик) при здрави води до стимулиране на системния противовирусен отговор (чрез увеличаване на Nаtural Killer клетките), а от друга страна води до локален имунен толеранс в червата (чрез стимулиране секрецията на анти-възпалителни цитокини), където е най-необходим.

Кога да се приемат антибиотици

Антибиотици, използвани при точни показания и по подходящ начин, са безспорно важни за спасяване на животи. Ако имунната система е отслабена по някаква причина, употребата на антибиотици е желана. Елизабет Липски от Центъра за контрол на заболяванията призовава: „Ако микробите стават все по-устойчиви и вирулентни, ние трябва да увеличим нашата собствена устойчивост и сила, за да ги надхитрим. Трябва да се стимулира имунната функция, така че хората да бъдат по-малко възприемчиви към инфекция.”

Материалът е публикуван за първи път в сайта forumzdrave.bg през 2016 г.

Референции:

1. http://immunedisorders.homestead.com/antibiotics.html
2. Tsvetelina Velikova, Ventsislav Nakov, Ralitsa Georgieva, Kalina Toumangelova-Yuzeir, Ekaterina Ivanova-Todorova, Radislav Nakov, Elena Karaivanova, Borislav Vladimirov et Dobroslav Kyurkchiev. Immunomodulating properties of a novel synbiotic on healthy persons. Comptes rendus de l`Academie bulgare des Sciences 2015. Tome 68, No 10:1321-1326.

По въпроса за вирусните инфекции и автоимунните заболявания се коментира отдавна. Смята се, че вирусната инфекция има потенциал да бъде фактор, замесен в инициирането на автоимунно заболяване. Инфекцията предизвиква масивен и обикновено добре координиран имунен отговор, който е от решаващо значение за вирусното очистване. В някои случаи, обаче, имунните регулаторни механизми могат да не се справят и това да доведе до нарушаване на автотолерантността. Патологичните реакции достигат своята кулминация в разгръщане на имунно-медиирана атака, насочена не само срещу вирусните частици, но и срещу собствени антигени.

Не е установен единствен вирус, който да се свързва с възникването на автоимунитет. Вероятно вирусите са „тригер“ върху „генетичен терен“, но не при всички пациенти с автоимунни заболявания е установена вирусна етиология.

Въпреки това, инфекцията с някои вируси и други причинители се свързват по-често с конкретни заболявания, например:

• Мултиплена склероза – вирус на Epstein-Barr (EBV) и вирус на морбили;
• Диабет тип 1 – coxsackie virus B4, цитомегаловирус (CMV), вирус за заушката, вирус на рубеолата;
• Ревматоиден артрит – EBV, хепатит С, някои бактерии – Escherichia coli, микобактерии;
• Лупус – EBV;
• Миокардит – coxsakie virus B3, CMV, още – хламидия;
• Миастения гравис – вирус на хепатит С, herpes simplex вирус;
• Синдром на Гилен-Баре – EBV, CMV, Campylobacter.

От друга страна, не всички хора, които са прекарали инфекции с гореизброените причинители, ще развият автоимунно заболяване. Това доказва от една страна тежестта на генетичната предразположеност, а от друга – влиянието на факторите на околната среда, сред които са и инфекциите.

Епидемиологични проучвания и експериментални животински модели показват множеството имунологични механизми, които не са взаимоизключващи се и които могат да доведат до разпадане на имунната толерантност:

• Молекулярна мимикрия и кръстосана реактивност – вирусни частици имитират молекули по повърхността на човешките клетки, така Т лимфоцитите атакуват едновременно и вируси и собствени тъкани.
• Bystander активиране на Т лимфоцири – в хода на бурна имунна реакция срещу вирусите се отделя огромно количество цитокини и други медиатори, които активират наблизо стоящите Т лимфоцити, дори да нямат необходимата специфичност към вируса. Тяхното активиране води до отделяне на нови медиатори и поддържане на парологичния цикъл, а някои от активираните „по съседство лимфоцити“ може да са били автореактивни по своята спвцофичност. Те на свой ред започват да атакуват собствени тъкани, към които са специфични.
• Разпространение на антигените (epitope spreading) – вирусите са вътреклетъчни микроорганизми, които убиват клетката-гостоприемник, когато я напускат. Засегнатите клетки на организма се разрушават и отделят в пространството голямо количество собствени антигени, които могат да активират автореактивните лимфоцити.
• Потискане на имунната система от някои вируси (морбилният вирус и този, причиняващ варицела, са класически примери за силно потискащи имунната система вируси) – това потискане се разпростира и над функциите на Т регулаторните клетки, което парадоксално може да се прояви с изява на автоимунитет.

Точният принос на всеки от тези механизми за развитието на автоимунитет не е известен, но вероятно е свързан с основния вирусен тригер.

Тези данни подчертават значимостта на по-нататъшно изследване на механизмите, свързани с взаимодействията вирус-гостоприемник и как те могат да доведат до разпадане на така необходимия толеранс в организма, което да доведе до автоимунитет.

Референции:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3971377/#!po=0.333333

Fujinami RS, von Herrath MG, Christen U, Whitton JL. Molecular mimicry, bystander activation, or viral persistence: infections and autoimmune disease. Clin Microbiol Rev. 2006;19:80–94

Детската имунна система е уникална и претърпява множество процеси на „обучение“ и „узряване“, за да достигне оптималния капацитет на тази при възрастните. Поради това при повечето деца се наблюдава по-често боледуване, особено при срещи с други деца и посещение на детски градини. Това кара родителите да искат да „увеличат“, „подобрят“, „подсилят“ детската имунна система. Но как може да стане това?

Преди да се пристъпи към какъвто и да е вид имуномодулация е необходимо наред със стандартните клинико-лабораторни изследвания да се проследят в динамика класовете имуноглобулини, като се имат предвид съответните норми за възрастта. По преценка на клиничния имунолог може да се изследва и броят на популациите от имунни клетки, т.нар. изследване на левкоцитни субпопулации, а също да се определи и функционалното им състояние чрез изследване на активацията на Т-лимфоцити (стимулация с фитохемаглутинин). Нататък в материала ще се говори за имуностимулиращи средства, а не за терапия.

Видове имуномодулиращи медикаменти:

1. Имуномодулатори, използвани като антивирусни и/или имуномодулиращи средства, съдържащи inosine acedoben dimepranol

Това са средства с доказано имуномодулиращо действие. Те водят до понижаване броя на рецидивиращите инфекции на дихателните пътища, както и до понижаване на честотата на обостряне на съществуващите инфекции. Когато се предписват като антивирусни препарати, е необходимо прилагането им да започне с първите симптоми и да се продължи до 1-2 дни след отзвучаване на симптомите (средно около 14 дни). Когато се изписват с цел имуномодулация при редица рекурентни (повтарящи се или хронифициращи инфекциозни състояния) се приемат по индивидуална схема в зависимост от имунния статус на конкретния пациент. Тогава продължителността на приема и дозировка варират в големи граници. Основното действие на този тип препарати, предписани като имуномодулатори, е свързано със стимулиране на диференциацията на Т-лимфоцитите и увеличаване продукцията на провъзпалителни цитокини, като интерлевкин-1, интерлевкин-2 и интерферон-γ. Увеличава се и количеството на секретирания IgG, като се потенцират и функциите на NK клетките, неутрофилите, моноцитите, хемотаксиса и фагоцитозата на макрофагите. Проучванията посочват, че при употребата на препарати, съдържащи inosine acedoben dimepranol, броят на рецидивиращите инфекции на дихателните пътища намалява с 81.2% годишно (5.31 пъти по-малко инфекции), честотата на обостряне на инфекциите се понижава с 60.3% (2.52 пъти), намалява броят на антибиотичните курсове и с други лекарства годишно с 93.5% (15.3 пъти), намалява продължителността на заболяванията с 88.2% (8.44 пъти), като се понижава общият индекс на клиничните симптоми със 72.5% (3.64 пъти). 

2. Имуномодулаторите от бактериален произход също се използват за профилактика на повтарящи се инфекции на дихателната система и инфекциозни обостряния на хроничните бронхити при децата. Този тип препарати съдържат лиофилизирани бактериални лизати от най-често срещаните причинители на дихателни инфекции, като Haemophilus influenzae (тип b), Streptococcus pneumoniae (тип 1, тип 2, тип 3 и тип 47), Klebsiella pneumoniae, subsp. pneumoniae (2 щама), Klebsiella pneumoniae, subsp. ozaenae, Staphylococcus aureus (6 щама), Streptococcus pyogenes, Streptococcus viridans (3 щама), Neisseria (Branhaamella) catarrhalis (3 щама). Този тип препарати също оказват имуномодулиращ ефект чрез стимулиране на Т-хелпърните клетки тип 1 (Th1) и В-лимфоцитите за синтез на антитела. Приложението на този тип препарати за профилактика и за терапия е различно и зависи от общия статус на конкретното дете.

3. Имуномодулатори, свързани с природни продукти

Те съдържат коластра, ехинацея, арабиногалактан, инозитол, туя, бъзак, алое вера, слез и др.

Съдържащите се в тях натурални молекулни комплекси имат добре изразен имуномодулиращ ефект, като в същото време са нетоксични. 

Коластрата е течността, която се отделя от млечните жлези в първите три-четири дни след раждането непосредствено преди поява на кърмата. Тя е богата на вещества, които поддържат функциите на имунната система, като пролин, олигозахариди, лакталбумин, лактоферин, витамин Д-свързващ протеин, както и антитела от класове IgG, IgA, IgM. Витамин Д-свързващият протеин подпомага активирането на макрофагите и преноса на активните метаболити на витамин Д към мястото на локалния имунен отговор. Коластрата съдържа още растежни фактори, като епителен растежен фактор (EGF), инсулиноподобен фактор на растежа (IGF-1), трансформиращи фактори на растежа (TGFa, TGFb), тромбоцитен растежен фактор (PDGF), хормон на растежа (GH). Като ценно допълнение в коластрата се установяват още голямо количество хранителни и биоактивни съставки – 46.7% протеини, 27.2% въглехидрати и 18% мазнини, витамини А, В1, В2, В5, В6, В9, В12, С, Е, бета-каротен, ретиноева киселина, сяра, натрий, хром, цинк, магнезий, калций, желязо, фосфор и калий.

Коластрата е основен източник и на лактоферин – белтък, който е част от вродената имунна защита при бозайниците, в т.ч. и при хората. Лактоферинът притежава доказана антивирусна активност чрез инхибиране навлизането на определени вируси в клетките. Лактоферинът притежава още антибактериален ефект – бактериостатичен (свързва железни йони от средата и така възпрепятства бактериалния растеж, тъй като всички бактерии се нуждаят от желязо за своето развитие и образува биофилм върху чревната лигавица, което възпрепятства прикрепването) и бактерициден (свързва се директно с бактериалната стена и чрез бързо освобождаване на липополизахариди води до осмотичен шок на бактериалната клетка).

Лактоферинът има и изразено антимикотично и антипаразитно действие, обусловено от желязо-свързващите му свойства. Лактоферинът се свързва и с подобрено усвояване на желязото от организма, като го пренася до всички клетки, които се нуждаят от него. По този начин подобрява бионаличността на желязото в организма и спомага за по-бързото справяне с желязо-дефицитните анемии. 

Ехинацеята е най-употребяваният имуномодулатор от растителен произход в света, доказал своята ефективност чрез намаляване на тежестта и продължителността на заболяванията чрез стимулиране на имунната система за справяне с вирусни инфекции. Ехинацеята проявява и антибиотични свойства.

Инозитолът проявява своята роля в предотвратяването на усложнения при респираторните заболявания чрез подпомагане развитието на белите дробове и стабилизиране на повърхностните белодробни липиди.

Той участва в състава на клетъчните мембрани като градивен елемент за фосфолипиди (една от основните съставни части на клетъчната мембрана).

Арабиногалактанът е друг природен продукт, който се състои от захарите галтоза и арабиноза. Освен че е източник на полезни фибри за храносмилането, той е и пребиотик, подпомагащ заселването на „добрите” бактерии в червата, и не на последно място, той има имуномодулиращ ефект върху лимфоидните тъкани, намиращи се в храносмилателната система. Имуномодулиращият ефект на арабиногалактана се свързва с увеличаване на фагоцитозата, активността на лизозомите, производството на цитокини, като TNFa, IL-6 от макрофагите, активиране на лимфоцитите и стимулира NK клетъчната цитотоксичност главно чрез увеличаване на продукцията интерферон-γ от имунните клетки. Този ефект индиректно подпомага организ­ма в борбата с навлизащите в него инфекциозни причинители. Освен това комбинацията от арабиногалактан и ехинацея действат едновременно за увеличаване производството на пропердин, който участва в някои специфични имунни отговори на организма, например поглъщането на патогени от фагоцитите, като подпомага активното справяне с тях.

В заключение, след първоначална консултация и проведени имунологични изследвания при необходимост да се предпише план-програма за имунопрофилактика, съобразена с индивидуалните особености на всеки конкретен пациент.

Референции:

1.    Goldman A.S., B.S. Prabhakar (2002). Immunology overview. In: Baron S. (Ed.). Medical Microbiology. 4th Edition. University of Texas Medical Branch, Texas. [Online] http://gsbs.utmb.edu/microbook/ch001a.htm
2.    Wong E. B., J. F. Mallet, J. Duarte et al. (2014) Nutrition Res., 34, No 4, 318–325. 
3.    Velikova Тs., Nakov V., Georgieva R., Toumangelova-Yuzeir K., Ivanova-Todorova E., Nakov R., Karaivanova E., Vladimirov B., Kyurkchiev D. IMMUNOMODULATING PROPERTIES OF A NOVEL SYNBIOTIC ON HEALTHY PERSONS. Compt. Rend. Bulg. Sci 2015; 68(10): 1321-1326. 
4.    Fleisher TA, Shearer WT, Schroeder HW, Frew AJ, Weyand CA. Clinical Immunology – Principles and practice. 4th edition, Elsevier. Pp. 405-415.

Статията за пръв път е публикуван в сп. Мединфо, бр. 8/2016 г. с авторство:

д-р Цветелина Великова, д-р Екатерина Иванова-Тодорова 
Лаборатория по клинична имунология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, гр. София; МУ – София 

Имунните функции могат да бъдат представени със следните метафори:

А. Имунната система е полицейско управление:Прочети още »

Имунната система е еволюирала и продължава да еволюира в зависимост от инфекциозните причинители, с които се среща.

Основните патогенни микроорганизми, с които се срещаме, са:Прочети още »